Преглед на печата
Преглед на печата / снимка: DarikNews.bg, архив
Преглед на печата с Михаил Дюзев в „Дарик кафе” - 26.10.2011
46317
Преглед на печата с Михаил Дюзев в „Дарик кафе” - 26.10.2011
  • Преглед на печата с Михаил Дюзев в „Дарик кафе” - 26.10.2011

Разликата в подкрепата между кандидатите за президент от ГЕРБ Росен Плевнелиев и опонента му от БСП Ивайло Калфин, набъбна над 11%, след като ЦИК обяви междинния резултат от първия тур на вота при обработени 96,84% от протоколите на секционните избирателни комисии, информира „Труд”. Според междинния резултат президентската двойка на Росен Плевнелиев и Маргарита Попова е получила 1 302 091 действителни бюлетини. Това прави 40,13%. Тандемът Ивайло Калфин - Стефан Данаилов е взел 935 586 гласа или 28,84% от бюлетините за президентския вот.

94 от общо 264 общини у нас вече имат нови кметове, обявява „Труд”. Това показват данните на ЦИК до ранния следобед във вторник, които провери по места Националното сдружение на общините. Това означава, че в 170 кметства все още върви преброяване на бюлетините или вече са обявени балотажи. Новите общински съветници обаче вече са ясни.

Избори 2011 заложиха свеждането на българското политическо пространство до две основни сили, коментира „Труд”. Партията на Бойко Борисов влезе в обществения живот нетрадиционно - през местни избори. Прецапа парламентарните победоносно, пое риска да управлява с правителство на малцинството, пътьом се отърси от разни прикачили се „съюзници” и си привлече няколко гласа, които й трябваха в пленарната зала. ГЕРБ зае опразненото от СДС и ДСБ пространство, което НДСВ и царят не успяха да задържат. Видимо голяма част от т.нар. електорат ги припозна за обратното на лявото. Сред всички останали участници в изборите БСП показа, че е най-мощната опозиция, просто защото няма по-добра. Но в повече от половината областни градове избраниците й не са дори втори. За тях се оказаха тотално затворени четирите най-големи града в държавата - София, Пловдив, Варна и Бургас. Изборите заложиха и едно погребение. СДС и ДСБ и тяхната коалиция се споминаха окончателно. Резултатите и на Румен Христов за президент, и на Прошко Прошков за кмет на София са некролозите, които свидетелстват за това.

Най-важното за последните избори е, че ГЕРБ препотвърди политическата си доминация по един много категоричен начин, отчита Мира Радева, социолог, управител на агенция МБМД. В интервю за „Новинар” тя отбелязва, че повечето политически играчи се заявяваха като опозиция на ГЕРБ в степен да очакват предизвикването на предсрочни парламентарни избори. Те наистина превърнаха дебата за президентската институция в дебат за управлението на ГЕРБ и за легитимността на това управление. В този смисъл този подход бе санкциониран от избирателите и ГЕРБ получи едно неочаквано високо доверие. Истината е, че и самите хора от тази партия не са очаквали да получат толкова добър резултат по средата на мандата. Още повече че нямаме до момента подобен прецедент.

Като имаме предвид резултатите от първия тур на президентските и местните избори, определено не бих се съгласила с извода, че ГЕРБ печели вот на доверие, е позицията на Геновева Петрова, социологическа агенция „Алфа Рисърч”. В интервю за „Дневник” тя коментира, че кандидатът им за президент Росен Плевнелиев спечели в първия тур малко над 1,3 млн. гласа. Те обаче са с 360 000 по-малко в сравнение с гласовете на ГЕРБ от 2009 г., т.е. налице е, макар и лек, отлив. Освен това с 40% подкрепа кабинетът не би успял да оцелее в процедура по вот на доверие в парламента. Анализът на резултатите от изборите за кмет в областните центрове показва, че на първи тур ГЕРБ са спечелили кметските места в четири областни града, а в 17 им предстои да се явяват на балотаж. Само в 10 от тези 17 общини обаче техният кандидат за кмет води пред конкурента, с който ще се състезава на втори тур. „Такъв резултат аз не бих определила като вот на доверие. Същевременно не откривам и основания да бъде смятан за наказателен вот”, казва Петрова.

Първият тур на изборите показа не само че разширяването на ДПС е спряло, но и че движението се свива, посочва в интервю за „24 часа” политологът Румяна Коларова. На този фон амбицията на Ахмед Доган да направи от ДПС национална партия вече изглежда нелепа. Освен това на тези избори ДПС избра стратегията на регионална партия - отказаха да гласуват на първи тур на президентските избори. Но тъкмо това показва, че ДПС действа много адекватно на ситуацията. Проблемът е, че заедно с утвърждаването си като регионална партия, ДПС еднозначно отива в левия блок и така губи облика си на центристка и балансираща сила. Придвижването на ДПС в ляво-център го обрича да загуби част от електората си, при това турски етнически електорат.

Какво показаха урните на 23 октомври, коментира „Стандарт”. Първо, утвърдиха феномена ГЕРБ и неговия лидер на политическата сцена. Вече никой не може да говори за партия еднодневка. Второ, не се сбъднаха пророчествата за свиване влиянието на БСП, за предстоящо елиминиране на нейния председател. Само две години след последната изборна загуба Столетницата успя да се изправи и е във възход. Трето, успехът на един независим кандидат - Меглена Кунева, който поведе след себе си повече от 400 000 симпатизанти, е доказателство за развитието на гражданско непартийно общество, което тепърва ще търси свое представителство. Голямата неизвестна в неделя е  къде ще отидат гласовете на Кунева?

Втори ден след вота ЦИК още не е измислила как да предотврати нов хаос по време на втория тур, пише „Труд” и коментира: Перфектният хаос, в който протекоха изборите, не е случаен. Към него се вървеше уверено месеци преди 23 октомври. Една от причините е тотално подмененият състав на избирателните комисии - от ЦИК до СИК, с хора, които нямат изборджийски опит. Има и друго. Недостатъчният брой тъмни стаички за гласуване и малкото секции в големите градове. Проблем лесно решим, като е заменят параваните с чаршафи - с копчето на компютъра. Още повече че 41,2% от населението използва интернет, за да се преброи в началото на годината. Защо и да не гласуваме електронно?

Най-сетне и ЦИК се усъмни за нередности при вота, отбелязва „Сега”. Ден след скандала с двамата депутати от ГЕРБ, засечени в зала „Универсиада” при обработката на протоколите от вота в София, ЦИК нареди на общинската избирателна комисия проверка по случая. Говорителят на ЦИК Ралица Негенцова призна, че присъствието на представители на партии при броенето на вота не е законно. Но все пак се застрахова, че случаят предстои да се изяснява. След като получат отговора на ОИК днес, юристите на централната комисия ще се произнесат как да постъпят. Премиерът Бойко Борисов отказа да коментира случая и съмненията за манипулации на вота.

„Изборите били манипулирани! И кога го прозряхме?”, коментира „Сега”. България преживява може би най-хаотичните избори - стотици сгрешени протоколи, разнасяне на чували из домовете, цял депутат от управляващата партия ги грабна и понесе нейде. Хиляди платени застъпници, липсващи хора в списъците, безпрецедентно удължаване на изборния ден. Оттам и логичните съмнения за манипулации. Скандалът е ясен, не е ясно защо след като гледаме един и същ филм на ужасите, се стряскаме. ГЕРБ прие т.нар. Изборен кодекс в края на миналата година. Президентът Георги Първанов наложи вето на някои текстове, но не на тези, които днес превърнаха вота в хаос. Съвместяването на двата вота бе гласувано от парламента през юни, пищящата днес и оплакващата се от изборни неуредици Синя коалиция подкрепи ГЕРБ в гласуването. Първият голям обществен отпор, че изборите ще се превърнат във фарс, бе непосредствено преди 23 октомври, когато няколко неправителствени организации казаха туй, което бе видно още от декември. Та по каква причина ГЕРБ следваше да не организира изборите така, както ги бе запланувала? Кой й попречи? В парламента срещна приятели, интелектуалци отдавна искаха вот „2 в 1”, а пък народът се кефи, когато се пести от избори и закуски.

„Извинявам се за неудобството на изборите, сега ще е по-спокойно”, казва в интервю за „24 часа” Цветан Цветанов, председател на предизборния щаб на ГЕРБ. Той смята, че от страна на МВР имаше добра организация за гарантиране на демократично провеждащ се изборен процес. В чисто организационен план най-тежко беше в София. Но пък Изборния кодекс така беше приет, за да има пълни гаранции, че няма възможност за злоупотреби. „Извинявам се за неудобството на всички представители на СИК и ОИК, но съм убеден че след години, при следващото такова съвпадение на два избора няма да има N на брой политически субекти и участници в изборите. В един развиващ се демократичен процес ще се очертаят два-три политически субекта, които реално ще участват на изборите”, смята Цветанов.

„Бюджет 2012 не инвестира в хора”, е озаглавено интервюто в „Труд” с Георги Ганев, програмен директор в Центъра за либерални стратегии. В коментара си за проектобюджета за 2012 г. той отбелязва, че планираното увеличение на минималната работна заплата от 270 на 290 лв. е груба намеса на пазара на труда. С декрет. Вдига се заплатат в най-чувствителния сегмент - на неквалифицирани или неопитни хора. Ефектът ще бъде увеличение на безработицата сред тези групи. Ганев съжалява, че в бюджета не са предвидени средства за реформи в секторите, които генерират човешкия капитал - здравеопазване, образование, наука. Там е големият дългосрочен проблем на България, особено в неблагоприятната демографска динамика. Като е малко работната сила, важното е да бъде здрава и квалифицирана.

„Кройката на бюджета - добра, но малко смела за бурните времена”, е анализът в „24 часа” на Калоян Стайков, Институт за пазарна икономика. Според него като се има предвид всички рискове от слабо развитие на световната икономика или дори рецесия, бюджет 2012 е разчетен прекалено оптимистично. Сегашната ситуация по-скоро би оправдала по-консервативни макроикономически прогнози и залагане на балансиран бюджет чрез свиване на разходите. Ако все пак тази консервативна прогноза се преизпълни, както се случваше до 2008 г., правителството ще има избор - да спести допълнителните приходи или да ги похарчи. В крайна сметка е по-добре да останат пари, отколкото да се чудим как да финансираме недостига им, особено в момент, в който „държавен дълг” е мръсен израз за инвеститорите.

Над 48 000 български пенсионери губят и последния си шанс да се преборят срещу тавана на пенсиите, след като вчера Съдът по правата на човека в Страсбург се произнесе в полза на държавата, като призна правото й да налага ограничението, съобщава „Сега”. Така бюджетът ще продължи да прибира близо 98 млн. лв. на година от възрастните, които според осигурителния си принос би трябвало да получават над максималната пенсия от 700 лв. Съдът в Страсбург преценява, че таванът на пенсиите има легитимна цел да запази стабилитета на пенсионната система с оглед нуждата от социална стабилност. (БТА)

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Коментар