Преглед на печата
Преглед на печата / снимка: sxc.hu

„Избори или смяна на системата”, коментира в „Труд” социологът Кольо Колев. Той е лаконичен - ангели политици няма да има. При каквато и да било избирателна система. Но „смяна на системата” е напълно възможна. Тя започна още когато хората се надигнаха срещу АКТА (бел.ред. многостранно международно търговско споразумение за опазване на интелектуалната собственост в интернет и на пазара за информация и информационни технологии и стоки, което съдържа множество формулировки, които се смятат за спорни или недостатъчно прецизни), срещу шистовия газ и ГМО-тата. Усети се ясно, когато хората се надигнаха срещу престъпния закон за горите. Видя се, когато хората се надигнаха срещу сметките за ток. Трусът от пристигането й още тресе правителството след гафа с избора на шеф на ДАНС. Защото „смяната на системата” не предполага „ангели политици” и спящо в задоволство общество. Смяната на системата е именно будно общество, което непрестанно бди за своите интереси и е готово да скочи и да ги отстоява. И точно това се случва у нас.

„Къде са тия, които виждат надалеч?”, коментира „Сега”. България днес ври и кипи, от площадния вулкан се надяваме да изковем по-справедлива демокрация. Но къде са тия, които виждат по-надалеч? Писатели, драматурзи, художници, учени подкрепят протеста. Нямаше ги на февруарската барикада. Днес са на площада, но имат ли визия за бъдещето?

Прозорливостта е рядко качество, а съчетанието с морален авторитет е изключителен дефицит. Но общество без спойка рискува да се разпадне на враждуващи атоми. Интелектуалният елит би трябвало да е част от тази спойка. Масата протестиращи май не знае какво иска, знае какво не иска, но ние не трябва да бъдем претенциозни към нея. Не тя, а елитът би трябвало да отговори на въпроса „А сега накъде?”. Не бъркайте интелектуалния елит с политическия. Втория си го имаме, но липсва първият като коректив.

„Нужен е кабинет далеч от партиите”, смята политологът Антоний Тодоров. В интервю за „Труд” той лансира идеята максимум до шест месеца оттук насетне България да бъде управлявана от друг вид правителство, което да е дистанцирано от политическите партии. Няма значение как ще го наречем - експертно, технократско, програмно. Управление, което би било прието от различните публики в страната и подкрепено от повечето партии. Коалиция ГЕРБ-БСП е лош вариант, защото ще се свърже със сговор. Президентът да работи за ново правителство заедно с КСНС. Той може да направи двустранни консултации и да заеме ролята на неутрална власт. Дошло е времето на честните преговори. Гражданите искат правителството да си върши работата, пък било то и коалиционно. Нашите политици трябва да усвоят този вид култура, съветва Тодоров.

„Дата за избори и всички да участват в служебния кабинет”, е единственият разумен изход според Емил Кошлуков, телевизионен водещ. В интервю за „24 часа” той предлага в служебния кабинет да участват всички политически сили, за да няма съмнение, че президентът Росен Плевнелиев ще го изкриви в една или друга посока, че ще бъде превзет от корпорации. Договаряне на изборите, на междинното управление и на много ясна програма за действие. Кошлуков е категоричен, че трябва да има мажоритарна изборна система. А протестиращите да си излъчат лидери и конкретни искания. Страната е разделена 50 на 50. В такава ситуация не могат да се правят сериозни реформи.

„БСП си спечели богати врагове”, е озаглавено интервюто в „Стандарт” с медийния секретар на БСП Антон Кутев. По думите му в момента зад протестите стоят абсолютно организирани сили, едната от които е ГЕРБ. Само че тази партия в момента е неспособна да предизвика протест, тя може само да го поддържа. Зад протестите стоят хора с много големи банкови сметки, които са придобили голяма част от парите си включително и с политическо влияние, и които имат определени политически интереси. Точно те се опитват да моделират в момента политическия живот в България за 10-15 години напред. Не е тайна, че свръхбогатите у нас са направили първите си милиони от приватизационни сделки с мощни политически протекции.

Протестът пробва нова тактика - тормоз над семействата, акцентира „Преса”. И коментира: Преместването на протеста от тротоарите край сградите на властта пред домовете на политиците не е просто отклонение от обичайния маршрут на шествията, а и от голямата идея на #ДАНСwithme. И по всички стандарти е тормоз. Ако протестът ти наистина е прицелен към некадърната власт, то политиците би трябвало да те интересуват само като част от тази власт - по костюми и на работното им място. По домашни дрехи на креслото си те не са ти враг, колкото и да са корумпирани. Дори мутрите през 90-те имаха омерта да се избиват само помежду си. А „всичко е лично” е реплика от мафиотски филм, не е начин на гражданска съпротива.

„Окрупняването ще спаси болниците от затваряне”, е позицията на д-р Румяна Тодорова, управител на НЗОК. В интервю за „Монитор” тя посочва, че самият факт, че се откриват толкова много болници, говори, че нещо в системата не е наред. Световната банка препоръчва болниците да се окрупняват, броят им да се намалява. Тодорова не е съгласна с твърдението, че конкуренцията определя коя от болниците да бъде предпочетена. Поне на този етап не се виждат непредпочетени болници. Всички са пълни и са употребили ресурса си. Редно е и у нас болниците да се окрупняват, да има големи, модерни лечебни заведения. Тогава няма да се налага на малка територия да имаме 3-4 ядреномагнитни резонанса, скенери и т.н. високотехнологична и скъпа апаратура. Крайно време е да заговорим за качество на  болничаната помощ, досега се говори само за количество, казва Тодорова.

Дейността на бившата Главна дирекция за борба с организираната престъпност, която беше извадена от МВР и се вля в Държавната агенция „Национална сигурност” преди месец със закон, е напълно блокирала, акцентира „Сега”. Причината е, че всички дела на служителите й са прехвърлени в следствието и в полицията, а целият личен състав е подложен на всевъзможни изпити с цел пресяване. Сред изпитваните около 1000 антимафиоти, без ръководния състав, цари огромно недоволство и опасения, че тестовете, на които са подложени, ще послужат за политическа чистка. Двете служби се конкурират в борба за повече власт и влияние от самото си създаване.

„На крив бюджет актуализация не помага”, коментира в „Сега” икономистът Георги Ангелов. Според него България има един от най-неефективните бюджети в Европа от гледна точка на постиганите резултати от харченето на пари в различните сфери и от гледна точка на разпределението на средства между отделните приоритети. Според международни изследвания със същите разходи България би могла да постигне два пъти по-висок ефект от сегашния, но ако се харчи по-ефективно. За съжаление бюджетната актуализация по никакъв начин не засяга този въпрос. Запазва се същата структура на разходите. Неефективността дори се засилва, тъй като най-облагодетелствани от актуализацията са МВР и МО, които и досега харчат твърде много и твърде неефективно.

Решението е в пълен преглед на публичните разходи, перо по перо, програма по програма, със съответния анализ, който да покаже къде трябват повече пари и къде програмите не постигат резултат и трябва да се закрият.

„Недоверие във втори стълб”, е коментарът в „24 часа” на икономическия анализатор Димитър Събев. Той отбелязва, че лидерът в допълнителното пенсионно осигуряване „Доверие” е на път да бъде продаден на неизвестна фирма. На карта са заложени очакванията за по-добри пенсии на над 1,2 млн. души. Фонд „Доверие” е системно важен: той разполага с една трета от средствата във втория стълб на пенсионната система. Парите във втори стълб са публични, но се управляват от частни дружества. Тези средства се въртят на наши и чужди пазари за акции, облигации и валута. На теория целта е с помощта на професионални инвеститори бъдещите пенсионери да вземат по-добри пари. На практика държавата прави внушителен подарък на капиталовия пазар от заплатите на най-бедните европейци. Икономическата логика и справедливост изисква вторият частен стълб на пенсионната система да бъде закрит. (БТА)

Последвайте ни

Коментар