Преглед на печата

Ден след като премиерът Пламен Орешарски обяви, че кабинетът не възнамерява да поема извънреден външен дълг, правителството си отвори вратичка за емисия до 1 млрд. лв. на външните пазари. Тази възможност се допуска в публикувания вчера законопроект за изменение на закона за държавния бюджет за 2013 г., подчертава на първа страница „Сега”. На фона на драматични съобщения за големи дупки в приходната и разходната част от бюджета актуализацията му се оказа семпла, а според експерти - и ненужна. Дебатът по нея ще бъде претупан - за получаване на становища финансовото министерство е отпуснало три дни срок - до четвъртък включително, при минимум 14 дни, заложени по закон.

С 200 млн. лева повече за бизнеса и бедните, предвижда актуализацията на бюджета, който е пуснат за обсъждане, допълва „Стандарт”.

Вторият опит на кабинета „Орешарски” да назначи нов директор на Държавна агенция „Национална сигурност” (ДАНС) е на път да повтори фиаското с избора на Делян Пеевски, коментира „Сега”. Причината е в биографиите на двамата нови кандидати. Това са и.д. шефът на ДАНС Владимир Писанчев и директорът на „Класифицирана информация” в агенцията Недялко Недялков. Писанчев е участник в скандала „Галерия” - делото за подслушване на негови колеги, журналисти и политици. Подписът му седи върху утвърждаване на началото на разработката, а подслушването е наредено от бившия шеф на ДАНС Петко Сертов. Интересни факти за Недялков, който е напълно неизвестен, излязоха от раздадената при изслушването негова автобиография. Изданието намира връзка между него и  компанията „Елмаз 24”, която беше замесена в скандала „Петролгейт”.

В интервю, поместено на страниците на „24 часа”, Писанчев коментира: Най-важното е да се борим с икономическата криза и да напълним бюджета. Имаме доста работа - по контрабандата, по корупцията, по борбата с измамите, по еврофондовете, има много какво да се прави и затова трябва да помогнем на правителството да напълни бюджета. Част от нещата, които смятам да предложа, са да имаме медийна политика оттук нататък и ще формирам такава политика."

„ГЕРБ заявиха, че ще се обърнат към Конституционния съд по повод легитимността на вота. Получиха своя отговор. От тук насетне те трябва да действат в рамките на правилата и законите на демокрацията. Начинът да се говори и да се работи на една парламентарно представена партия е вътре в Народното събрание. Не е нормално тези неща да се случват през медиите. Затова очаквам ГЕРБ да влязат в парламента, където трябва да се проведат тези разговори”. Този апел отправя от страниците на „Монитор” Татяна Буруджиева, депутат от „Коалиция за България”. По думите й в  момента няма друга възможност да се направят промени, освен да се окаже натиск върху правителството да извърши конкретни действия.

Под заглавие „Повратна точка или обратен завой” „24 часа” анализира: Изходът от кризата е прозападните хора - градската средна класа, да намерят свои представители във властта. Новите избори изглеждат лесно решение, но при тая избирателна система най-вероятно отново ще имаме парламент, който ще може да състави правителство само при безпринципна коалиция. Авторът на статията Борислав Зюмбюлев е на мнение, че мажоритарната система в два тура е най-адекватното решение за излизане от политическата криза.

„Възможен е рестарт на България”, категорично заявява в интервю за „Труд” Саша Безуханова, основателка на интернет платформата „България може”. Според нея правителството трябва да подаде оставка, това е морален акт. „Първите действия, които то предприе, отнеха от него кредита на доверие на голяма част от хората. Не мисля, че то би могло да управлява с перспективата на 4-годишен мандат. Ако падне правителството, има конституционални механизми, които регулират средата”, казва Безуханова.

Психолози ще работят с полицаите на протестите, съобщава в интервю за „Телеграф” главният секретар на МВР Светлозар Лазаров. „Поради тази причина се стремим да изолираме абсолютно всички лица с рисково поведение с оглед осигуряване сигурността на гражданите, включително и на самите протестиращи, защото хората имат право на свободни протести. До момента наистина има добро сътрудничество между гражданите и полицейските сили, които осигуряват масовите мероприятия и сигурността при осъществяването на протестите”, подчертава Лазаров.

„Бизнесът се е превърнал в куриер между институциите”, заявява в интервю за „Сега” председателят на Националното сдружение на малкия и средния бизнес Елеонора Негулова. „Можем да получаваме или да изпращаме документи с електронен подпис. Но ако аз получа от НАП копие на удостоверението, че не дължа данъци и такси, което е изпратено с електронен подпис на дадения служител, не мога да го ползвам, защото нямам зелен печат. Аз все пак трябва да отида до НАП, за да може същият служител да подпечата този документ. Друг е въпросът е, че всяка една община тълкува по свой начин законите и наредбите към тях, като поставя различни срокове, което обърква фирмите. Документите трябва да се уеднаквят, а не бизнесът да се чуди какви са сроковете. А колкото до електронното управление - сякаш администрацията умишлено се съпротивлява на такова облекчение. Но от друга страна, е вярно, че и бизнесът не е съвсем готов за такава мярка”, констатира Негулова.

По-лесна раздяла с банката, на която дължим пари, предвижда нов закон, съобщава на първа страница „Стандарт”. Наказателната лихва за предсрочно погасяване на ипотечен кредит да падне до един процент, предлага БСП. В момента санкцията в някои случаи стига и до 5%. Това отказва много хора да рефинансират заема си, ако друг трезор им предложи  по-изгодни условия.

„Строежът на аутобани зацикля”, алармира на първа страница „Труд”. Конституционният съд забрани на държавата и общините първо са вземат частен имот, а след това да го плащат. Той отмени и правилото хората да бъдат уведомявани чрез „Държавен вестник”, че земите им се отчуждават. Решението му защитава неприкосновената по конституция собственост на гражданите, но може да забави изграждането на големи инфраструктурни проекти. Сред тях са разширението на метрото в София, довършването на магистралите „Хемус” и „Струма”, скоростните пътища Русе - Свиленград, Ботевград - Видин, както и газопроводът „Южен поток”.

„Собствениците са в подчинено положение на арендаторите”, е заглавието над интервю в „Дума” с омбуцманът Константин Пенчев. „Почти всеки българин е собственик на земя - декар, два или дори само половин декар, но всеки има по нещо. А от друга страна, много малко са арендаторите, защото у нас селското стопанство е много окрупнено. Оказа се, че пирамидата е обърната. В неравнопоставено, в подчинено положение са собствениците на земя, а не ползвателите. Например ако арендаторите не влизат да ви обработват вашия декар, трябва да го обработвате сам. Ако не го обработвате сам, остава бяло петно и пак те го обработват. Т.е. ползвателите диктуват условията. И макар че проблемите бяха чути от компетентните органи, повече от година след дискусията се оказва, че от нея практически резултати няма”, констатира Пенчев.

„Големият въпрос е накъде ще тръгне българският туризъм”, смята Алекс Орешков, експерт по хотелиерство и туризъм. Пред „Дума” той посочва: „Едно Министерство на туризма би прилягало най-точно на значимостта на отрасъла. От години битува разбирането, че туризмът е изцяло в частни ръце, което е вярно дотолкова, доколкото хотелите и туроператорите са собственост на частни инвеститори. Ресурсите и условията за развитие на отрасъла обаче са изцяло в компетенциите на държавата. Например - кадрите, респективно образователната система на всички нива, визовите и гранични формалности, природните и антропогенни ресурси, териториално-устройствените планове, сигурността и т.н. Всички тези въпроси са в компетенциите на различни министерства и на местните власти. Така че рангът на управляващия орган на отрасъл „Туризъм” следва да е толкова висок, че да може равноправно и равностойно да влияе на изброените политики, дейности и процеси. В противен случай се явява синдромът на „задните банки”, т.е. възгледите и политиките на една агенция, дори и ясно и силно аргументирани, не могат да бъдат наложени на органи от ранга на министерствата”.

В интервю за „Преса” министърът на екологията Искра Михайлова споделя: „Едно от нещата, които ме притесняват, е, че от бюджетна гледна точка министерството не е стабилно. Има редица поети ангажименти, които не са гарантирани с планирани средства за тази година. Това не е типично само за Министерството на околната среда и водите. Следователно назрява сериозен проблем, с който трябва да се справим като правителство. Второто, което ме изненадва, е, че една голяма част от дирекциите в министерството са бенефициенти по ОП „Околна среда”. Това е възможно. Те изпълняват нови политики, които се финансират. Дотук добре, макар че би могло да се търси външна експертиза,но когато една дирекция е бенефициент на европейски средства и не се справя с изискванията за управление на проекти, се налагат финансови корекции, които трябва да се платят от бюджета на министерството. А това вече е сериозен проблем”.

В друго интервю за „Стандарт” Михайлова изразява опасението, че има риск да изгубим европари за екология. „ОП „Околна среда” е една от тези с най-ниско разплащане към момента. Разплащането по много подписани договори е по-малко от 28%, което означава, че всичко неразплатено може да се сложи в категорията риск”, казва министърът.

Черен вторник с минимум 7 жертви покуси България вчера. Всички ежедневници съобщават за нелепата катастрофа между Елин Пелин и Нови хан, при която загинаха петима младежи. Високата скорост, с която се движело БМВ-то, в което те пътували, и изпречило се на пътя бездомно куче са най-вероятните причини за инцидента, пише под глава „24 часа”. На първа страница „Телеграф” допълва: Около 9.45 ч. кална маса затрупа четирима миньори в рудник „Ораново”. Двама от тях загинаха и бяха разпознати от роднини.

Мистериозната смърт на митрополит Кирил отива на прокурор, пише още на първа страница „Телеграф”. Миряни са подали жалба заради прибързаното погребение на владиката, което било в пълен разрез с каноните. (БТА)