Преглед на печата

„Мудно, по-мудно - служебен кабинет”, определя темпото на правителството „Сега”. Усещането, че служебният кабинет не знае с какво точно следва да се занимава, расте, вместо да намалява. До изборите остава малко повече от месец, а правителството продължава да се лута между необходимостта от спешни мерки и дългосрочни приоритети, които няма как реално да изпълни. Действа се мудно и плахо. При това - при наличие на доста ясен дневен ред. Последствията от това за дейността на институциите вероятно няма да са фатални, но политическата безтегловност, в която се рее кабинетът, надали е случайна и противно на всички уверения, че служебното правителство няма да позволи да бъде използвано за предизборни цели, на практика играе ролята на политически транквилант точно преди вота. От това най-много дивиденти черпят бившите управляващи, а контрата за обществото е пропиляване на обществената енергия и желание за промени.

„България - шампион по неравенство на бедни и богати”, оповестява на първата си страница „24 часа”. У нас е най-висок делът на гладните в цяла Европа. Това посочва анализът на Боян Захариев, програмен директор в Института „Отворено общество”. Доходите на най-богатите 20% у нас са 6,5 пъти по-високи от доходите на най-бедните. У нас е най-висок в Европа и процентът на хората, които са лишени от основни блага. Бедността сред многодетните семейства в България е също най-високата, регистрирана в ЕС, за която й да било група, наблюдавана от Евростат. Анализът на ежедневника коментира  данните с извода: „У нас голямата сметка се плаща от тези, които най-малко могат да я понесат!”

„Труд” продължава темата със съобщението: „Кмет дава без пари ниви на бедни”. По половин декар земя дава безплатно община Кюстендил на бедните. Те ще могат да си я купят от април до ноември. В такъв контекст ежедневникът отправя призив: „Всички доходи - на светло!”. Вътрешнополитически акцент на изданието е и новината, че и премиерът Марин Райков носи своята оставка в джоба си. Министър-председателят призова губернаторите, които имат партийни функции, или да излязат в отпуск през предизборната кампания, или да преосмислят ангажиментите си към политическите сили.

За да скрие състоянието си „Бизнесът избяга от тристранката”, коментира „Телеграф”. Яне Янев, по предложение на когото бе реализирана промяната в Закона за имуществото на публичните лица, призова президента да не са поддава на внушения и да не изпада в „плен на няколко икономически групировки, които го заставят да сезира Конституционния съд”. Лидерът на РЗС е убеден, че 90% от хората искат да знаят доходите на икономическите групировки.

„Стандарт” доизяснява проблема: „Бизнесът иска съд за закона на Яне”. „Няма да се върнем в тристранката, ако ни ровят в имуществото”, заявиха работодателите, в лицето на Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и Асоциацията на индустриалния капитал в България.

„Капитал Daily” представя: „Новата доза антипазар”. Здравното министерство планира да замрази за година цените на лекарствата без рецепта. Служебният здравен министър полк. Николай Петров също дебютира с формула за борба срещу недоволството на пациентите от нереформираната здравна система в полето на цените на лекарствата. В сектора смятат, че резултатът от мярката ще е поскъпване на медикаментите в аптеките. 1198 са регистрираните лекарства без рецепта, а годишният оборот с тях е 356 млн. лв.

„Преса” прави преглед на управлението на Мирослав Найденов като министър на земеделието за четири години назад и констатира, че за това време с почти 80% е намаляла реколтата от картофи. Производството на зеленчуци се е свивало с всяка изминала година. Шопската салата вече е с турски домати и йордански краставици. 90% от зеленчуците и плодовете, които българинът купува в момента, са вносни, заяви и служебният министър на земеделието Иван Станков. Състоянието на аграрния сектор е тежко. Само за година 140 000 са напуснали селата.

„Сега” констатира: „Партиите масово разчитат на фантоми и затворници за изборите”. За нула време партиите събраха хиляди подписи, за да се явят на изборите, но проверката показа, че нито една от тях не е без нарушения. Избирателните списъци продължават да са пълни с фантоми, а затворници и психично болни, масово са "подкрепили" подписките на партиите за участие във вота, стана ясно вчера. 6 956 890 българи ще могат да гласуват на предсрочните парламентарни избори на 12 май. Хората с право на глас отново драстично се разминават с данните за населението. Според НСИ към 31 декември 2012 г. българите над 18 години са 6 145 788 души. Покрай референдума отново излезе огромната разлика и възникнаха съмнения за близо 800 000 фантоми в списъците. Тогавашният регионален министър Лиляна Павлова обаче ги обясни с 668 столетници и с българите в чужбина, които никой не знае колко точно са.

„Нашата цел е до края на мандата минималната заплата да бъде увеличена до 450 лева”, обяви вчера зам.-председателят на БСП Янаки Стоилов, пише „Дума”. Стоилов представи предизборната платформа на социалистите, гласувана от Националния съвет на партията. Тя е наречена „За достоен живот”. „Промените в данъчното облагане на физическите лица са нашата основна цел, като насочеността е да извършим реформа, за да се достигне до семейно подоходно облагане”, обяви Стоилов. БСП запазва облагането на масовите доходи с 10%”, а от 2014 г. предвижда по-висока ставка за високите доходи. Като такива бяха определени доходите, надвишаващи десеткратния размер на минималната заплата. Дали това ще бъдат за над 3000, 4000, или 5000 лв., предстои да се уточни, ставката също ще бъде определена, когато се види какво е последствието от освобождаването на най-ниските доходи, каза Стоилов. Изданието отбелязва как мистериозно набъбва броят на избирателите. За предстоящите на 12 май избори, имащите право на глас българи са 6 956 890. На референдума през януари те са били - 6 949 120 или със 7770 души по-малко. На парламентарните избори през 2009 г. пък гласоподавателите са били още по-малко - 6 179 026.

Сайтът на „24 часа” съобщава за решението на 22 страни да не позволят да се образуват секционни избирателни комисии за български граждани. Сред отказалите са Унгария, Словакия, Украйна, Армения, Грузия, Япония, Ливан, Мароко, Иран, Палестина, Йемен, Алжир, Китай, Индия и др. Отказите, по думите на говорителя на външното ни ведомство Димитър Япраков, са заради необходимостта от охрана, а в други случаи законодателството на държавите забранява провеждането на чужди избори извън дипломатическите представителства.

На две страници „Труд” представя „Битката за вота на България” като по области и по партийни листи са назовани водачите на съответните партии за регионите. Продължение на предизборната тема е и интервюто на Едвин Сугарев, бивш зам.-председател на СДС, който коментира поведението на Иван Костов, изразявайки убеждението, че по този начин: „ДСБ на Иван Костов се самоубива. Очевидно Командира е специалист по разпадане на дясното. Раздялата му с Надежда Нейнски и Мартин Димитров означава, че ДСБ вече няма да бъде надежда на хората с десни убеждения”. Лидерът на „Атака” Волен Сидеров заявява пред „Труд”, че: „Ако „Атака” е на власт, българите няма да са най-бедните в Европа!”

Пред „Стандарт” Емил Кабаиванов, председател на Съюза на демократичните сили, поставя въпроса: „Как разединители ще обединят дясното? Зад синьото единство нямаше идеи, а опит за оцеляване. Не отказваме помощ от стари седесари, стига те да не са устремени единствено и само към властта. СДС не е командирска партия. ГЕРБ е големият ни конкурент, но ще работим за дясно правителство”, очерта позициите на движението Кабаиванов.

Президентът на Унгария Янош Адер покани България да се присъедини към проекта за обща енергийна мрежа на страните от Вишеградската група, в която влизат още Словакия, Полша и Чехия. В дългосрочен план обединяването на енергийните мрежи на четирите държави, към които могат да се присъединят България и Румъния, цели по-ниска цена на тока. Поканата Янош Адер отправи след разговор с президента Росен Плевнелиев, който е на първото си официално посещение в Будапеща. В делегацията му са още министрите на културата и образованието Владимир Пенев и Николай Милошев, информира „24 часа”.

„24 часа” съобщава за предложението на „Топлофикация-София” 250 киловатчаса парно да е с 20% по-ниска цена от определената от ДКЕВР, а над евтината квота до 1200 киловатчаса да бъдат с отстъпка 5%, тези абонати, които имат потребление над 1200 килаватчаса, ще  трябва да плащат по стандартната цена изразходваната си топлинна енергия.

Трети международен конгрес по българистика ще се състои у нас през месец май, организиран от Софийския университет като продължение на първите два конгреса през 1981 и 1986 г., съобщава „Дума”. Форумът ще бъде едно от централните събития по време на мащабните чествания на 125-ия юбилей на Алма матер - най-старото висше училище у нас, създадено през 1888 г. „Предишните два конгреса по българистика са били организирани от държавата, но след това тя се оттегли от организирането им и това е срамно на фона на активната национална пропаганда на Македония, Албания или Румъния”, посочи ректорът проф. Иван Илчев вчера.

„Телеграф” обяснява как кризата е свалила двойно тарифата за частните уроци - до цена 10 лв. за два астрономически часа.

Две трети от децата имат проблем с ходилата - 70% са с плоскостъпие, а 10% - с висок свод. Неудобни обувки, тежки раници и наднормено тегло са част от причините за това, информира „Преса”.

България е арестувала елитен ирански разузнавач, който наблюдавал синагогата в София дни след атентата в Бургас миналия юли, цитира съобщение на в. „Джерусалем пост” „Труд”. В разработката си по темата вестникът се позовава и на анонимни представители от българските служби, според които българските власти получавали многократно сигнали за готвени атентати в страната. Въпреки това София била „тревожно мудна” преди бургаския взрив, пише изданието. (БТА)