Преглед на печата

„Парите на държавните фирми - на светло”, е решение на кабинета да пише нови правила за публично и безрисково управление на средствата на държавните предприятия, отразено от „Труд”. Проблемът се появи преди четири години, когато стана ясно, че половината от парите на държавните фирми са в Корпоративна търговска банка. „Инициативата ми прилича на ответен удар”, коментира мажоритарният собственик на КТБ Цветан Василев. Той визира интервюто си за „Дер Щандарт”, в което обвини президента Плевнелиев в обслужване на бизнес интереси. Изданието цитира и думите на премиера Марин Райков: „Още от първия ден на своя мандат се обърнах не само към отделните министри, но и към всички изявени държавни служители - внимавайте с кого сядате на една маса." Така служебният премиер призова чиновниците „да не разклащат допълнително гражданското доверие”. „Държавните служители трябва да помислят дали желаят да бъдат активни участници в предизборната кампания и ако отговорът е положителен, е добре да помислят и дали да не се оттеглят от поста си”, посъветва още Райков.

С игра на думи „Преса” съобщава: „Премиерът направи своята премиера в Брюксел”. Вчера министър-председателят замина за първи път зад граница за работна среща с председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой и генералния секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен. Заедно с Райков за Белгия отпътуваха вицепремиерът Екатерина Захариева и икономическият министър Асен Василев.

Държавата България дължи 3,065 млрд. евро на чуждестранни кредитори, сочат данните на БНБ към 31 януари, информира „Сега”. През юли 2009 г., когато ГЕРБ пое управлението, държавните борчове са били 2,728 млрд. евро. Външният държавен дълг на България е намалял с 309,2 млн. евро през януари 2013 г. спрямо декември 2012 г., става ясно още от редовната статистика на БНБ. Основна причина за отчетеното намаление е окончателното изплащане на облигациите, емитирани по времето на Милен Велчев. През януари бяха погасени 818 млн. евро по този дълг. Любопитното е, че намалението е доста по-малко от изплатените облигации. Така е, защото част от книжата са били в ръцете на български фондове и компании и затова погашението им не е отчетено като спад на външния борч.

„24 часа” констатира: „Хората живяха в лишения за 1,6 млрд. лв. през 2012 г.”. Политическата несигурност ги накара още повече да „затягат колана”. В интервюто си за вестника проф. Иван Маразов, изкуствовед и политик, дооформя картината на недоимъка в страната с разбирането си, че: „От траките сме наследили ДНК-то на корупцията. Но не можем да се оправдаваме с тях, както с тройната коалиция”.

„Капитал Daily” анализира: „Ударът на демографския срив”.

Намаляването на броя на българите вече създава проблеми за икономиката и бизнеса. Държавата не прави нищо в тази връзка. Населението на страната е спаднало с над 580 000 през първото десетилетие на новия век, а за 25 години с 1,65 млн. души. За страна с малко над 7 млн. жители това е сериозен проблем. Причините за неприятната картина са емиграцията, високата смъртност и ниската раждаемост. А от демографските
процеси зависят два основни компонента на икономиката - работната ръка и вътрешното потребление, което движи пазара. За тези години България се е заключила в порочния кръг, при който работещите са все по-малко от неработещите и пенсионерите.

„Тръгват измами с новите помощи”, предупреждава „Преса”. Кабинетът дава 50 млн. лв. за бедни, деца с увреждания и безработни. Раздаването им се планира за края на април. Проблемът е свързан с контрола върху харченето на помощите, които ще получат 36 100 души, пояснява изданието.

„30 000 малки фирми фалираха за година”, оповестява „Стандарт”. Причините - кризата и лошата икономическа среда, обясни Лукан Луканов, председател на сдружението „Произведено в България”. Десет мерки, които ще помогнат на малките и средни предприятия да се спасят, предлагат на правителството от сдружението.

„Прокуратурата най-после затвори чадъра над Мирослав Найденов”, е водещата новина на „Сега”. „Само марсианците не са ме разследвали още”, шегуваше се до преди няколко дни Мирослав Найденов. Тогава той похвали Софийска градска прокуратура, че бързо е уточнила, че разследването е срещу неизвестен извършител. Вчера Найденов обясни повдигането на обвинение срещу него с изборите и БСП. Почти четири години след получаването на сигнал от ДАНС и дни след като активисти на БСП сезираха повторно главния прокурор Сотир Цацаров, прокуратурата се активизира срещу бившия земеделски министър от правителството на ГЕРБ Мирослав Найденов. На Найденов са повдигнати три обвинения и му е наложена парична гаранция от 10 000 лв. В отговор ексминистърът обвини прокуратурата, че се е поддала на натиска на БСП, и се оттегли от кандидатдепутатските листи на ГЕРБ.

„Половината водачи на БСП - нови лица”, твърди „Дума”. „Не сме партия на калинките, не тръгваме от нищото, нашата цел е да извадим България от кризата”, обяви Сергей Станишев вчера на пленума на партията, който продължи над пет часа. Според него това е знак, че партията е чула гласа на улицата и на протестиращите хора и е показала, че може да се промени.

„Станишев направи тотална чистка в листите на БСП”, е коментарът на „Сега” за партийния пленум. Румен Петков и Румен Овчаров остават извън парламента, а с две водачески места са възнаградени Янаки Стоилов и Стефан Данаилов. Емилия Масларова, Асен Гагаузов, Петър Мутафчиев - не са включени в листите.  Другата интрига на „кървавия” събитие вчера бе проблемът с местата на кандидатите от т.нар. гражданска квота. С места начело на листите се сдобиха Петър Курумбашев в столичния 24-ти МИР, Пламен Орешарски във Варна и политологът Татяна Буруджиева - в Разград. Вторите места за „гражданите” в Плевен, Бургас, Пловдив област, Варна, Сливен и Хасково обаче предизвикаха остри спорове.

„Труд” обобщава случилото се на пленума на БСП: „Без Руменовци в соцлистите”. Бившият МВР шеф Румен Петков сам помолил актьора Стефан Данаилов да води листата на БСП в Плевен. Румен Овчаров също отпада от надпреварата. В неговия район - столичния 23-ти МИР, водач ще е общинският съветник и зам.-председател на БСП-София Жельо Бойчев. Сергей Станишев призна, че му било трудно да вземе решение за старите лица - те били негови другари и дали много на БСП. Той добави, че искал да има повече жени в листите, но не могъл да осъществи намерението си докрай. Според анализатори в следващото Народно събрание БСП няма да вземе повече от 75 места. „Залогът за БСП е победа или смърт”, твърди анализът по темата на вестника. Ежедневникът допълва своите предизборни новини със съобщението, че премиерът Марин Райков ще свика изборен борд до дни. В организацията, която трябва да гарантира честни избори, ще участват партии и неправителствени организации, а първото заседание трябва да изясни формата и задачите на борда.

„Румен Петков и Румен Овчаров „пенсионирани” като депутати”, е коментарът на „24 часа” за случващото се в предизборните листи на БСП. „Схемата за партньорите и гражданската квота е сурова и неподготвена. Обновлението като модел ни е наложено от социолозите, но те няма да гласуват”, заявил Георги Първанов на пленума. 50 партии вече са подали документи за регистрация за изборите на 12 май в ЦИК. Документи вчера подадоха и ДПС и Народна партия „Свобода и достойнство” на бившия втори в движението Касим Дал. Държавната фирма „Информационно обслужване”, чийто ръководител проф. Михаил Константинов подаде оставка миналия петък, е единственият кандидат за преброител.

Пакет от седем спешни мерки ще спасява енергетиката, като в резултат от тях може да има и поевтиняване на цената на тока. Това стана ясно във вторник от думите на министъра на икономиката Асен Василев, пише „Труд”. Мерките трябва бързо да се облекат в нови наредби на ДКЕВР. В допълнение към тях КЗК ще прави секторен анализ на енергетиката, за да види дали се спазват евронормите. А Агенцията за държавна финансова инспекция ще провери обществените поръчки на държавните фирми. Василев не се ангажира с точни прогнози за поевтиняване на тока, защото според него мерките целят стабилизация на българската енергетика, която била „много болна и изключително неефективна”. 

„Преса” поставя въпроса: „Колко струва животът на ромите?” Властта от години е със скръстени ръце пред проблемите на този етнос. А напрежението срещу циганската престъпност съпътства целия преход. Според изчисления на неправителствени организации до влизането ни в Евросъюза по програма ФАР в България са влезли 70 млн. евро. От 2007 г. насам ЕС ни дава средства по оперативни програми за подпомагане на уязвими групи, в които се включват и ромите. Колко от тези пари стигат до тях и се употребяват, за да се решават реални проблеми, никой не може да даде отчет, дори и вече бившият министър по еврофондовете Томислав Дончев. Такава статистика не се води официално, въпреки че имаме Национален съвет по етническите въпроси към Министерския съвет, който близо четири години се оглавяваше от бившия вътрешен министър Цветан Цветанов.

Впечатлихме ЕС с бедност - 49% от населението на страната ни е заплашено от крайна мизерия. България е единствената от 27 членки на ЕС, на която Еврокомисията посвещава специална глава в своя 85-страничен документ за социалната ситуация.    „Труд” коментира този феномен. Ние сме най-бедните, най-изостаналите и най-търпеливите в ЕС. Българинът живее много по-зле дори от евространите с най-тежки кризи. По-зле е от гърка, испанеца, португалеца, ирландеца. Държавите им заедно с Естония, Унгария, Латвия инвестират повече от нас в изследвания и развитие. А ние държим последно място, откакто сме в ЕС. Трудно е да се каже дали сме по-бедни, отколкото глупави - или обратното! А нали бяхме „отличници”? Нали имахме бюджет като слънце? Явно - България влезе в Европа преди шест години, но Европа още не е влязла в България. Ето това е въпросът на идващите избори. Пак ли ще го пропуснем?

„24 часа” публикува коментари от социалните мрежи под заглавие: „На изтрещелите от мизерия българи им писна, нека Европа да го разбере”. На дъното сме по доходи и здраве, а първи само по корупция?! Вестникът отчита: „И Европа „откри” бедните българи”. В сайта на изданието се коментира избухналия в Германия спор между Зелената партия и управляващите консерватори заради наплива на български и румънски имигранти. Зелените обвиниха вътрешния министър Ханс-Петер Фридрих в популизъм. Миналата седмица той поиска от общините да затегнат контрола върху злоупотребите със социални помощи, които според него са честа практика на българските имигранти. Като санкция за тези измами Фридрих предложи изселването от страната. (БТА)