автор: Иван Преображенски, "Политком"
Експлозията в Домодедово е първият терористичен акт в историята на Русия, засегнал всички слоеве от населението. В залата за пристигащи пътници на международното летище би могло да има всякакви хора, освен може би президенти. И ако наистина става дума за терористите от Северен Кавказ, те видимо са вдигнали мерника си нагоре по "социалната стълбица".
Когато взривиха московското метро (през март 2010 г. - б. р.), те демонстрираха, че вече не ги е страх да атакуват сложни технически обекти. При все това дори в Държавната дума жертви можеше да станат най-много бюфетчийките. Стига да си от хората, които по принцип се движат с кола, вече си вън от опасност. Днес обаче са застрашени всички. Съпреживяването, проявено от депутатите след гибелта на техни сънародници, бе неподправено повече отвсякога.
Руското общество още не е осъзнало революционните промени в дейността на нелегалната ислямистка терористична мрежа. Нещата се развиват, както и преди година, след взривовете в метрото - търсене на виновниците, уволнения на ниво "стрелочници", възмутени реплики към мениджърите на летище Домодедово. Журналистите издирват сензационни подробности, а пък аналитиците бистрят политическите последици.
Малцина обаче се опитват сериозно да анализират най-характерните черти на този атентат. И коренните разлики в сравнение с други експлозии в Централна Русия през последните години, и детайлите, които, напротив, внушават аналогии с някои от най-нашумелите терористични акции напоследък.
Първо ще посочим, че пак става дума за взрив, избухнал в "специално охраняван" обект - летище. И то не в самолет, както преди, когато вкарваха експлозиви на борда по всевъзможни хитроумни и най-сложни начини.
Изборът на подобен обект е специфичен признак за атентатите от последните години - ще припомним например терористичните акции в московското метро или опита да бъде взривена Ирганайската ВЕЦ в Дагестан. Изводите се налагат от само себе си. Терористите може да са издирили консултанти, чудесно запознати с методите за охрана на специални обекти. А по-вероятно, просто не се страхуват вече от прословутия "специален режим на охрана" - разбрали са колко е прогнила днешната правоохранителна система, безвъзвратно забравила думата "бдителност".
Второ, прави впечатление броят на загиналите чужденци. Русия май не помни друг подобен случай. Каква по-лоша препоръка за една държава от това да бъде взривен нейният "въздушен вход"?
Мнозина жители на други страни с години занапред старателно ще избягват Москва и като място за междинно кацане, и като град, в който да прекарат отпуска си. И това е крайно сериозен удар върху нашия имидж, сравним с психологическия ефект от експлозиите на 11 септември 2001 г. в Ню Йорк. Което е твърде важно в контекста на подготовката за Олимпиадата през 2014 г. и за световното по футбол през 2018-а.
Но дотогава има време, тъй че основната причина терористите да задействат бомба на летище, и то в по-строго пазения международен терминал, вероятно не е стремеж да убият възможно най-много чужденци. Главната им мишена са хората в Русия, по-точно жителите на Москва. Тези, които само преди година гордо повтаряха след експлозиите в метрото: "Ние се движим само с кола и не слизаме при "ония там" в подземието".
Фактически терористите започват да се крият зад маската на "народни отмъстители", дори когато нанасят удари в Централна Русия. Както и в Северен Кавказ, където бандитите избират жертви най-вече сред местното традиционно духовенство, пазителите на реда и високопоставените чиновници, днес в Москва вече не е гарантирана сигурността на хората от средната класа, чиновниците и висшите служители от милицията, дори - колко страшно звучи - от Федералната служба за сигурност.
Естествено това не важи за най-висшето държавно ръководство - то не излиза от летището през обикновения изход. Но вече и депутатите, генералите, заместник-министрите, техните жени, деца и близки, макар че се движат из града само с коли, на летищата се сливат с общата тълпа и шансът им да загинат е същият като на таксиджиите имигранти от Средна Азия.
До този момент някои твърде цинични чиновници не се и мъчеха да изглеждат особено съкрушени след атентатите; сега обаче не на думи, а реално стана ясно, че пред бомбата всички в Русия са равни. Но хората едва тепърва ще го разберат. И макар да звучи чудовищно, това ще принуди може би властите да се вслушат най-сетне в гласа на плебса. (БТА, с незначителни съкращения)
