Конфликтът в Близкия изток далеч не се изчерпва с Израел и Хизбула, дори и със Сирия и Иран, които спонсорират Хизбула. Залог са самите правила на войната, които определят целия международен ред.
За жалост, ако съдим по това как реагира по-голямата част от света на израелските бойни действия срещу Хизбула, то тези правила са съвсем забравени.
Правилата на войната се свеждат до един основен принцип: необходимостта от разграничение между воюващи и невоюващи. Онези, които осъдиха Израел за това, което се случи в Кана, вместо да стоварят вината за тази трагедия направо върху Хизбула и държавите, които са нейни спонсори, поощриха онези, за които този морален принцип е безсъдържателен, и осъдиха страна, в която той е бил винаги водещ при вземането на политически и военни решения.
Изправена срещу врагове, които открито призовават за нейното унищожение, изтормозена от нестихващи войни и тероризъм още преди да се появи на бял свят, Държавата Израел е рискувала живота на своите граждани и войници, за да се подчини на този принцип по начин, безпрецедентен в историята на народите.
Ето един от безбройните примери: през 2003 в разгара на палестинската терористична война срещу Израел нашите разузнавателни служби засякоха мястото, където се събират членовете на ръководството на Хамас, организация, зарекла се да унищожи еврейската държава и отговорна за някои от най-ужасните терористични атаки срещу Израел.
Съзнавахме, че еднотонна бомба би могла да разруши 3-етажната сграда и да убие ръководството на Хамас. Но съзнавахме също, че такава бомба би застрашила живота на около
40 семейства, които живеят в околността. Решихме да употребим по-малка бомба, която би унищожила само последния етаж от сградата. По късно стана ясно, че лидерите на Хамас са се срещнали на приземния етаж. Те оцеляха, за да продължат да ни тероризират.
Представете си за момент, че САЩ са се добрали до информация за мястото, където се срещат лидерите на Ал Каида. Кой би повярвал, че въобще ще бъде поставен въпросът да се използва бомба, по-малка от необходимата, за да се свърши тази работа?
И докато е основателно да се запитаме дали Израел трябва да прибягва до такива крайни мерки, за да избегне цивилните жертви, е абсурдно да се твърди, че Израел използва прекомерна сила.
Още по-абсурдно бе безсрамното твърдение, че Израел нарочно се е целил по служители на ООН - твърдение, подхождащо повече за негодник или глупак, отколкото за генерален секретар на ООН. Вместо да поведе борбата срещу тези, които стрелят по цивилни и ги употребяват като жив щит, генералният секретар Кофи Анан ги подкрепи.
За всеки обективен наблюдател е ясно, че Хизбула използва ливански граждани като жив щит. Тя изгражда базите си в гъсто населени райони, внедрява бойците си по градове и села и целенасочено разполага оръжията си в частни домове, дори изгражда пристройки към домове, които служат като площадки за изстрелване на ракетите.
Причината, поради която терористични групи като Хизбула използват живи щитове, е много проста. Те се опитват да експлоатират значението на живота на невинните хора - отличителен белег на всяко цивилизовано общество, за да поставят това общество в безизходица. Ако то не успее да отговори на терористичните атаки, то тогава застрашава собствените си граждани. Ако пък отговори, то тогава рискува да убие невинни, като си навлича световното неодобрение и предизвиква дипломатически натиск да се въздържа.
С надеждата да запази високите си морални критерии срещу такъв циничен враг, Израел направи всичко възможно, за да не пострадат цивилни. Пускахме листовки, изпращахме телефонни съобщения и отправяхме предупреждения по радиото, за да могат невинните хора да избягнат бедата. Като постъпихме така, ние застрашихме собствените си граждани, тъй като загубили елемента на изненадата, ние несъмнено позволихме на някои от враговете ни да избягат с оръдията си.
Но в Кана Хизбула отговори на израелското милосърдие с още по-цинична жестокост. След като изстреляха ракети по Израел, терористите нахлуха в една сграда. Когато Израел изстреля точно насочена ракета, за да удари терористите, десетки цивилни, включително деца, бяха убити.
Разликата между нас и терористите е очевидна: ние застрашаваме сами себе си, за да защитим техните цивилни. Те застрашават собствените си цивилни, за да защитят себе си.
За да не се повторят повече трагедии като тази в Кана, вместо да заклеймява Израел, светът трябва да насочи гнева си към Хизбула и към сирийския и иранския режим, които я поддържат.
Терористите са фанатици, но не са идиоти. Ако тактиката им да използват живи щитове им помага да постигнат целите си, те ще продължат да си служат с нея. Ако не отговаря на целите им обаче, ще я изоставят.
Ако искаме да живеем в свят, в който гражданите никога не се употребяват като живи щитове, то тогава трябва да създадем свят, в който предприемането на подобни мерки води до недвусмисленото осъждане на терористите и силовата реакция срещу тях на цивилизования свят.
Ако светът беше обвинил Хизбула, Сирия и Иран за невинните ливанци, които бяха убити, ранени или прокудени от домовете си при този конфликт, щеше да изпрати пределно ясен сигнал до всяка терористична група на планетата: "Няма да търпим използването на живи щитове. Точка!"Вместо това, тези, които порицават Израел, изпратиха точно обратното съобщение. Казаха на всяка терористична група по света, че употребата на живи щитове ще им донесе големи дивиденти и така им предоставиха мощно оръжие, което заплашва невинните хора навсякъде.
Авторът, пенсионирал се генерал-лейтенант, е главнокомандващ на израелските отбранителни сили от 2002 до 2005. Сега той е почетен лектор във вашингтонския Институт за Близкоизточна политика./БТА/
