Блеенето е нещо много повече от специфичния звук, който издава стадо овце. По нашите тучни географски ширини блеенето е светоусещане, концепция и мироглед. Да блееш, означава да съзерцаваш живота около теб или по-точно – да съзерцаваш как живота се измъква покрай теб. 4-ти ден България следи плавните движения на нефтеното петно по водите на река Дунав.
4-ти ден нефтеното петно лъкатуши покрай бреговете на дунавските ни градове – ту забавя скоростта си, ту я увеличава, прави си шеги с купчината старо желязо край Никопол, строена, за да го погълне и изчисти. Тази сутрин се оказа, че до нефтосъбирача няма да стигне цялото петно в целия си разкош, а десетки разбити части. Репродуциралата се мазнотия може и да бъде обрана от повърхността с химикала каолин, но учените все пак съветват, че методът не е много удачен, тъй като ще завлече всичката отрова на дъното на реката. Лошо петно! 4-ти ден ни разиграва и се прави на интересно.
Междувременно част от брега на Дунава почерня като залят с катран. Риболова и напояването бяха строго забранени. Кметовете, току-що съвзели се от наводненията, които съсипаха градовете им в края на пролетта, пак тръгнаха по брега и пак се хванаха за главите. Почнаха наум да изчисляват екологичните щети и пак наум да се питат: Ще даде ли държавата пари за изгребването на мазута без бой или битката пак ще е тежка? Къде ще са депата за съхраняване и унищожаване на отровите? Това пък е отговор с повишена трудност, чийто отговор ще се търси поне още 4 дни.
А петното си плува ли плува. Важното е, че няма опасност за населението на жителите на крайдунавските ни градове. Не се срутват къщи, не горят петролни кладенци, на падат мостове – бедствие няма! На северната ни граница всичко е спокойно. Мисля си, че цялата тази балканска идилия със сигурност ще вдъхнови живи класици от ранга на Емир Кустурица за нов филм.
Питам се, обаче, не превключихме ли канала миналата седмица, когато толкова се зарадвахме, че само след няколко месеца ще пипнем членството си в ЕС, което Брюксел ни обеща през 2005-та? Не минахме ли от творчеството на Кустурица към творчеството на Фредерико Фелини, в което всички герои са облечени в бяло и пият лековита минерална вода? В общия кадър нефтени петна не се забелязват. Защо позволяваме мълчанието на Сърбия да ни върне 20 години назад, когато Съветският съюз пропусна да ни информира за аварията в Чернобил? И кога балканското съзерцание на това как живота се изплъзва на пръсти покрай нас ще бъде заменено от западен ентусиазъм и енергични действия? В противен случай и наводненията на крайдунавските ни градове, и нефтените петна, и всяка следваща беда, ще си приличат като две капки вода.
Чудите се защо нищо не споменавам за самоотвержените действия на държавата по овладяване на щетите от нефтеното петно по Дунава? Тук на Балканите от векове в такива случаи казваме - или добро, или нищо.
