Папа Франциск предлага нова версия на молитвата „Отче наш“, която по-добре отразявала днешните религиозни ценности. С това Светият отец предизвика ожесточена дискусия за Библията, историческите текстове и днешния морал.
Делата и думите на Исус от днешна гледна точка понякога изглеждат странни и дори объркващи. Веднъж ще прокълне смокиново дърво, друг път ще буйства в Ерусалимския храм, а пък с молитвата „Отче наш" поставя в устата на вярващите християни една доста странна молба. Според папа Франциск и неколцина негови сподвижници, един пасаж от тази молитва трябва да се промени. Добре познатото на всекиго „и не ни въвеждай в изкушение" занапред трябвало да звучи така: „и не позволявай да попадна в изкушение".
Според досегашния превод, само Господ е този, който би могъл да въведе простосмъртния в изкушение. В днешния си образ обаче християнският Господ се счита за единствено добър, милосърден и щедър, тоест – не е възможно нарочно да въведе човек в изкушение. В дискусията около този пасаж от молитвата „Отче наш" се намесват различни аргументи.
Например, че преди 2000 години християнският Бог не е изглеждал по същия начин, както днес, че от него е било възможно да се очаква да въведе простосмъртния в изкушение. И още: че тази молитва, която в оригнал е била на арамейски, достига до наши дни през превода от гръцки. Тоест – в хода на столетията и преводите въпросният пасаж може би се е изкривил.
Когато четем текстове от миналото, често пъти се натъкваме на трудни пасажи, дори на отблъскващи пасажи, които от днешна гледна точка са изцяло неуместни, припомня Хартмут Лепин в статия на „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”. Възниква напрежение и чувство за огорчение, когато се опитваме в такива текстове да се ориентираме по онова, което смятаме за универсален морал.
Thinkstock/Getty Images
И това се отнася не само до Библията. Ами описанието на битките в „Илиада"? Ами мачистките лафове на Фауст? Редица исторически ориентирани хуманитаристи днес се занимават тъкмо с това: да идентифицират такива характерни моменти в исторически текстове, да ги обясняват, да ги полагат в контекста на времето, в което са били създадени, и по този начин да ги правят разбираеми за съвременника.
Една друга школа обаче смята, че съвременникът трябва да бъде опазван от смущаващи исторически текстове, които могат да го отвратят или да разколебаят вярата или морала му. Често пъти тази нагласа изхожда от най-добри намерения, а напътствията към простосмъртните имат политико-дидактичен характер – както в случая с възгледите на папата и неговите сподвижници за молитвата „Отче наш“. Според тях, текстовете от миналото трябва да бъдат и инструмент, който укрепва валидния днес морал. Но в много случаи тези текстове не отговарят на това изискване. И направо ни принуждават да поставяме под въпрос някои от иначе саморазбиращите се възгледи днес.
Като институция, църквите носят отговорност за един особено тежък текст – Библията. Комплексните теологични тълкувания на Библията непрекъснато се опитват да прехвърлят мост към съвременността. Част от тези тълкувания вървят по линията на най-малкото съпротивление и се опитват да извлекат от Библията само един свят, изпълнен единствено с човещина и добро. Но когато с тази цел осакатяват, преиначават или премълчават редица исторически текстове, те правят на хората мечешка услуга. Защото тези текстове могат да бъдат полезни за взряната в себе си съвременност, но единствено в своя оригинален вид.
