Войни, извънредни закони, специални затвори, "ос на злото" и "програма за свободата" - всичко това се вписва в промените, настъпили след атентатите.
Пет години след 11 септември 2001 г. Америка има повече врагове по света, отколкото преди. Кой можеше да предвиди това сред порива от солидарност, последвал кошмара на кървавите сцени, предавани пряко по телевизията? Самолети в ролята на бойни ракети в синьото небе над Ню Йорк и Вашингтон, жертви, които се хвърлят през прозорците, отчаяни телефонни обаждания, небостъргачи, които се сриват с трясък сред "цунами от прах". Първо дойде ударът: 2992 загинали, сраната е в състояние на обсада. После дойде ударната вълна, която тресе Съединените щати и останалата част от света и до днес. Ето какво е състоянието на нещата:
АМЕРИКА Е В СЪСТОЯНИЕ НА ПОВИШЕНА ГОТОВНОСТ
Нападенията тутакси превърнаха Джордж Буш от зле избран и недолюбван президент във "военновременен президент", издигнал се до 90 на сто подкрепа сред общественото мнение. Оттогава насам рейтингът му е паднал под 40 процента, но той на два пъти
печели избори /парламентарните през 2002 г. и президентските през 2004 г./ и възнамерява със същите аргументи да спечели и изборите на 7 ноември. "Войната с тероризма" се е превърнала в централна тема на двата му мандата: тя диктува външната
политика, както и вътрешните реформи. Създадено беше гигантско министерство на вътрешната сигурност, обединяващо двайсет и две федерални агенции и около 185 000 служители. То е в основата на драстично засилване на проверките по летищата /имитирано навсякъде по света/ и на усилия, определяни като доста несъгласувани, в защита на пристанищата и ядрените обекти. Учреден беше също така Национален център за борба с тероризма и беше назначен директор на националното разузнаване, които да координират действията на шестнайсетте американски шпионски агенции в съответствие с препоръките на анкетната комисия за атентатите от 11 септември.
ЕДИН ЧЕРНО-БЯЛ СВЯТ
Върху развалините от Световния търговски център започва да се оформя "доктрината на Буш". Не се прави разлика между терористите и тези, които им предоставят подслон: "Или сте с нас, или сте против нас". Приоритетно значение се отдава на "превантивната дейност": Америка няма да чака следващото нападение, а ще отиде да преследва врага на негова територия. Към това се прибавят "оста на злото", определена през 2002 г. /Иран, Ирак и Северна Корея/ и "програмата за свобода" /"Freedom Agenda"/, предназначена да насърчава демокрацията навсякъде по света, по-специално в Близкия изток. Стратегия, осеяна с нееднозначни референции от рода на "кръстоносен поход" и
"ислямо-фашизъм". Но дипломацията бележи резултати: Пакистан и Саудитска Арабия се присъединяват към съюзническия лагер срещу тероризма, Либия се отказва от ядреното оръжие, мрежата за разпространение на ядрени технологии на пакистанеца Абдул Кадир Хан е разбита, Сирия отстъпва на френско-американския натиск и изтегля войските си от Ливан. В Ирак, Ливан и палестинските територии се произвеждат свободни избори, но от урните не се ражда демокрация: шиитските духовници имат водещи позиции в Багдад, подобно на Хизбула в Бейрут, Хамас в Газа и Ахмадинеджад в Техеран.
ДВЕ ВОЙНИ В ЕДНА
С международен консенсус Афганистан много скоростно е освободен от талибаните, макар че Осама бин Ладен още се подвизава на свобода, а страната далеч не е стабилизирана. През март 2003 г., след дълга криза, раните от която скоро няма заздравеят, доктрината на превантивните действия е пренесена в Ирак, който беше превзет в името на поуките от 11 септември и под претекста, че притежава оръжия за масово унищожение, които така и не бяха открити. Три години и половина по-късно Ирак е "основният фронт в борбата с тероризма", където всекидневно загиват по 120 иракчани, а американската армия е загубила 2700 военнослужещи. Поради липса на попълнения се наложи да бъде увеличена възрастовата граница за записване във войската от 37 на 42 години. Саддам Хюсеин беше заловен и изправен пред съда, двамата основни лидери на Ал Каида в Ирак бяха неутрализирани, състояха се избори, съставено е правителство на националното единство, но страната си остава на ръба на гражданската война и разпада. За Буш евентуален провал в Ирак би означавал истинска победа на терористите от 11 септември: той заплашва, че страната може да се превърне в точно копие на Афганистан отпреди 11 септември.
СИГУРНОСТ СРЕЩУ СВОБОДИ
Въпреки критиките, на които е подложен, "военновременният президент" вписа в актива си един голям успех: в Америка не е имало друг атентат от пет години насам. Отчасти това е плод на политиката на сигурност, водена в името на защитата на свободата. Четиридесет и пет дни след атентатите правителството предложи да бъде приет "Пейтриът акт" - закон, който значително разширява правото на наблюдение на федералните власти, затяга банковите правила и имиграционните закони.
По-късно ще бъдат разкрити нейни програми за телефонни подслушвания и шпиониране на финансовите транзакции. Няколко десетки ръководители на Ал Каида бяха заловени и близо 800 "вражески бойци" бяха изпратени във военния затвор в Гуантанамо, в Куба, което предизвика неодобрението на международната общност заради прилагания там извънреден режим.
Само десетима от тези задържани досега са изправени пред военни трибунали, които бяха окачествени като незаконни от Върховния съд. В Съединените щати по-малко от 10 процента от арестуваните заподозрени са били изправени пред съда и са били осъдени средно на 28 дни лишаване от свобода. Единственият осъден от американски съд на доживотен затвор заради атентатите на 11 септември е французинът Закариас Мусауи.
ОПЕТНЕНИЯТ ПРЕСТИЖ НА АМЕРИКА
След атентатите в Мадрид, Лондон и Бали на никой не му минава през главата да отрича съществуването на терористичната заплаха. Но в светлината на фиаското в Ирак и краха на "новия Близък изток" заради сблъсъците между Израел и неговите съседи /палестинци и ливанци/, понятието демократична промяна чрез употреба на сила е загубило много от последователите си. Според проучване на Атлантик трендс 77 на сто от европейците и 58 на сто от американците не одобряват външнополитическата дейност на Джордж Буш. Гуантанамо, тайните методи на ЦРУ, скандалът със затвора в Абу Гариб не само помрачиха образа на Съединените щати, но и накърниха моралния му престиж. Подкрепяйки политическата линия на Израел, "военновременният президент" вече не е в позицията на мирен посредник. В ядрената схватка по ядрения въпрос Иран се противопоставя на една Америка с отслабени позиции. Това не е в резултат от атентатите от 11 септември, но е свързано с начина, по който Буш избра да им отговори. Дори когато е необходима употреба на сила, той затруднява дипломацията и легитимира насилието.
Някои ще твърдят, че светът малко се е променил, че процесът на глобализация продължава и че международният туризъм никога не бил в толкова добро състояние. Но бъдещето е по-мрачно, откакто пушеците на Световния търговски център се издигнаха на хоризонта./БТА/
