Изборите отминаха – победители и победени изрекоха своето и е редно да започнат да изтрезняват от резултатите на вота. Политическата класа обаче не дава вид, че е готова за сериозен прочит на случилото се през последните две седмици.
Национализмът, който се запъти да става незаобиколим фактор в България, май ще остане повече сатанизиран, отколкото внимателно анализиран. Друг е въпросът що за национализъм е този, който ни предлага „Атака” вече и колко националисти има сред тези, които дадоха гласа си за Волен Сидеров на тези избори в сравнение с недоволните и гневни на политиците българи.
Колкото и да боде очите на старите партии, „Атака” просто е удобна за тях, най-вече за ДПС. Точно толкова, колкото движението е циментиращата дъвка за избирателите на „Атака”. Неслучайно най-умерен в коментарите си за „Атака” е тъкмо Ахмед Доган. Дори и да отричат, че са като скачени съдове с хората на Сидеров, в ДПС са наясно, че реториката на „Атака” им върши повече от чудесна работа. Как иначе щяха да надскочат резултата си от парламентарните избори и да донесат на Първанов тези над 500 хиляди гласа. Малко под гласовете, дадени тази неделя за Сидеров.
Прав е Доган, че отдавна някой трябваше да предложи на българина проект за модерна национална идея и идентичност – онзи умерен национализъм, за който говори от години. Нещо, което да запълни отдавна изпразненото от съдържание ценностно пространство на българина. Патерица, която да му помогне да изправи що-годе никаквото си самочувствие на прага на Европейския съюз. Никоя голяма, стара, сериозна партия не бръкна в този проблем и така всички станаха мълчаливи съучастници, ако не и родители на „Атака”. Страхливо политиците от всички цветове заобикаляха думата национализъм, защото твърде елементарно я поставяха на един ред с етническия въпрос – с турците, с циганите, с ДПС. Боязливо наблюдаваха как в тази куха ниша нахлува националпопулизмът на Сидеров, който добре овладя бунтарската реторика и заговори от името на недоволните, на търсещите възмездие и виновник. Политиците нададоха вой срещу Сидеров и побързаха да му нарисуват дяволски рога. Вместо да видят собствените си грешки, окачени на същите тези рога.
Прав е и новият стар български президент – тези избори наистина извадиха на бял свят, ако не всички, то повечето неплатени сметки на прехода. Всичко, що е партия и има политическа идея, трябва да осъзнае какво се изправя насреща - популизмът, който до вчера вършеше прекрасна работа на политиците, но днес вече дава ясни знаци, че е на път да ги помете.
Засега амбициите на Волен Сидеров са твърде далеч от възможностите. Той е все още реално заобиколим фактор в родната политика – разполага с малко над дузина депутати и на хоризонта няма мераклии за негови партньори.
Незаобиколими трябва да бъдат обаче изводите от вота, който дадоха българите – не за „Атака”, а срещу политическата върхушка. Недоволните ще растат, и ако облечените във власт не им предложат лична перспектива, хората ще облекат в доверие популистите. Тогава такива като Сидеров наистина ще сбъднат мечтата си – да бъдат трудно заобиколени в политиката.
