Точно в един на 15-ти септември – първият учебен ден, ще опитам да се впиша в новите критериите на образователното министерство за прием в елитните гимназии. Ще направя преразказ на непознат текст от името на единия от героите в него, както ще се изисква от кандидат-гимназистите от догодина. Текстът е на непознат съвременен автор, а героят е ученик днес в България.
Събуждам се рано сутринта на седмия си поред първи учебен ден. Слънцето помага да отворя очи. Не си спомням досега на 15-ти септември да не е валял дъжд. Всяка година, докато гледах капките да се удрят в ламарината на прозореца си мислех - времето плаче заедно с мен, че пак съм на училище и ще трябва да залягам над уроците, да забравя за игрите. Днес, обаче като по чудо те не ми пречат да видя улицата. Тя не е празна, както я огряваше цяло лято слънцето. Върна се детската глъч, ето го и Павката от втория етаж, вече е ученик, сложили са му папионка и е щастлив, не подозира какво го чака. Не се дразни като мен, че мама и тази година се опитва да реши вместо мен какво да облека за първия звънец. Впрочем тя вместо мен избра и гимназията, в която ще кандидатствам като завърша седми клас, вече с тест. Полудяла е с тези тестове. И учителите са полудели, не можем да намерим такъв, дето да ми преподава частни уроци, явно още умуват колко да вдигнат цената. Нямам нова раница, но имам нови учебници. Втори месец хладилникът е празен, но чантата ми е пълна, вече ме наболява гърбът, но поне ходя изправена. Вече не знам кой ни е министър Гайдарски или Вълчев. Искам да имам по шест учебни часа на ден, за това си избирам здравният, но май и ресорният си има своите мотиви да ги остави седем, те и без това не ни се случват всеки ден.
Както и да е, вече съм на спирката на автобуса, който пътува до училище. Странно тази година всички карат с фарове. Сигурно, защото имаше много катастрофи това лято, загинаха над 30 деца. Преди да се метна на рейса поглеждам към нашия балкон, да помахам на мама. Освен нея, обаче етаж по-нагоре леко помръдва ръчичка за поздрав Иван. Той е вече на 7, но няма да хване тебешир, нито ще знае колко са буквите от азбуката. Мама казва, че той и леля Вера нямат пари, били социално слаби като повечето роми у нас. Така и не разбрах защо той не е сред тези 40 хиляди първолаци, които социалният министър облече за първия учебен ден. Не е ли стряскащо от общо над 65 хиляди първокласници днес 40 хиляди да са от социално слаби семейства. Това е безкрайно тъжно или пък безкрайно хитро са постъпили някои от родителите на тези деца, честно казано не знам какво предпочитам да се крие зад тази цифра. Иначе е чудно, че децата, които днес влизат в класните стаи за първи път са с 2 хиляди повече от миналата година. На Иван май му е мъчно, че няма да един от тях, колкото тъжно е на мен, че ще съм в училище, вместо пред блока с него. Той все ме пита за класната стая. Представял си я с бял таван, червени стени и черни чинове. А аз се надявам на здрав стол и здраво парно през зимата, макар че и тази година бая училищни ремонти се спретнаха. Много искам след като се съберем и чуем първият звънец да се почерпим със съучениците в близката сладкарница. Да, но нашите не спират да повтарят – мий ръцете преди ядене, върлува хепатит, нищо, че е в само един квартал на Пловдив. Колко ли им е хубаво на децата там, си казвам, не ги пускат да пътуват, ако учат в училища извън квартала и днес отново са свободни. Дали пък да не се напрява на болна първата седмица. Не става... Забравих, че при пет неизвинени ще вземат детските надбавки на мама, а с тях тя ми купи дънки за първия учебен ден.
Май е време да се примиря с мисълта, че съм на училище. Искам догодина и Иван да си има раница, да съм изкарала добре тестовете, да уча в гимназията, която мама хареса и да се запозная с нови приятели, такива, каквито имам и сега и заради, които все пак стигнах, за да чуя днешния звънец.
Ако този преразказ, който се получи с доста елементи на разсъждение и даже си е едно простичко есе, не е вашият, напишете свой уважаеми бивши и настоящи ученици. И дано това, което аз разказах днес, да не си го повтаряме всяка година на 15-ти септември. На добър час!
