Вчера по телевизора се преметна първата коледна реклама. Колко хубаво, идва Коледа – време за любов, подаръци и намаления по магазините. И тъй като мислите ми предколедно прещракват като чернобяла Опера, сещам се, че е крайно време до Рождество Христово народните избраници, тези 240 трудолюбиви джуджета да седнат, да напрегнат мисли и с любов да ни подарят един хубав /в никакъв случай не обезценен като топла маркова жилетка!/ Закон за избор на евродепутати.
Ще кажете, то ние още Четвърта поправка в Конституцията си нямаме, камо ли Закон за избор на евродепутати! Но да знаете, че не сме съвсем прави. Вотът за първите ни евродепутати, който трябва да се случи догодина, ще възвърне шоу-елемента, така добре познат ни от детските години на демокрацията и така добре позабравен през годините, в които изборите се превърнаха в синоним на скука.
Предстои да се насладим на един истински политически кеч, в който на противника можеш да приложиш каквато и да е хватка, само и само да го изхвърлиш от дългата червена плюшена пътека, която води към Европарламента в Страсбург. Огромна стъклената сграда, с топла връзка, с чудна заплата и власт като афродизиак – всичко това със сигурност ще поразчупи традиционните предизборни кампании у нас в стил Горбачовата перестройка.
Но тъй като е твърде важно в този избор за евродепутати, с който правим първия си по-сериозен експорт на българска политическа мисъл и качество, да покажем не кеч, а известен стил – то време е преди да завалят първите снежинки управляващите да изковат Закон с ясно разписани правила на играта. Добре е в аванс да знаем дали традиционните партии у нас ще се опитат чрез този закон да дисквалифицират по-нетрадиционните партии, които в момента са извън властта. Като чисто новото гражданско сдружение на Димитър Абаджиев или бъдещата ГЕРБ-ова партия на кмета Бойко Борисов, както и всички други известни и по-малко известни партии и сдружения.
Любопитно е да знаем дали тези избори ще са изцяло пропорционални. На колко избирателни района ще бъде разделена България? Каква ще е бариерата, дали остава 4% или не? По какъв метод ще се броят гласовете? И още куп важни неща, които е хубаво да бъдат внимателно обсъдени и гласувани по възможност не в 12 без 5.
В крайна сметка, отговорът на тези въпроси ще ми подскаже много преди ЦИК да оповести резултатите що за птици ще представят името на страната ми в Европарламента. Изборите за евродепутати в десетте държави, които станаха част от Евросъюза преди 2 години, показаха, че мнозина от кандидатите за слава тръгнаха към Страсбург на ура, без да имат особени качества, без за знаят чужд език, освен матерния си, и без да имат солиден бекграунд за това какво точно работи един евродепутат или що за институция е Европарламентът.
И тъй като хората лесно се досетиха, че повечето от кандидати се състезават най-вече за облагите, които дава евродепутатското място – избирателната активност в този върви по рода си избор, бе отчайващо ниска. Имаме пред себе си чуждия опит, познаваме генния материал, с който разполагаме, разбираме с радост, че управляващите са жадни един за друг. Ако е възможно, нека между две обгрижвания да седнат и да напишат читав закон за избор на евродепутати. Защото много ми се иска да не питая никакви други чувства към първите 18 български евродепутати, освен гордост.
