Питам се, искам да попитам и всички вас: докато сме на работа, пътуваме с колата си, пием кафето си и се занимаваме с куп много важни за нас неща, знаем ли къде са децата ни и какво правят?
Това, което все по-често се натрапва с нарастващата си сила и абсурда си, е детското насилие. Ето какво се случи вчера, само за един ден: първолак в Хасково беше убит с множество удари по главата от друго дете на възраст под 14 години и беше хвърлен на боклука. В Плевен – 4-годишно момиченце беше насилено и убито, а голото детско телце беше изхвърлено на боклука.
Три български училища приличаха на бойни полета. 13-годишна седмокласничка от пловдивското село Устина нападна момченце от началните класове и блъскаше жестоко главата му в шкафчетата на коридора на училището, а след това преби 36-годишната учителка, която се опита да го спаси.
Миналата година по подобен начин тинейджърката е пребила учителка и в пловдивско училище, където временно била преместена, пак заради агресивното си поведение.
По същото време в столичния квартал “Надежда” 6-годишно момче от предучилищна група отряза ухото и наряза бузата на съученичка. И пак в това време в елитния италиански лицей в столичния квартал “Горна баня” осем третокласници бяха обрани по време на час. А за да е пълна картината на това, което се случва с децата - майка в Габрово умори от глад момиченцето си на годинка и 8 месеца и то умря в агония. Не сте забравили и другата майка от преди няколко дни, която пребиваше подред четирите си деца, нали?
Е, как ви харесва това, което се случва с децата ни, докато ние сме страшно заети да правим пари и кариера? И, уважаеми родители, не си правете илюзията, че някой в тази държава го е грижа за децата.
Полицията се задоволява да констатира, описва и разследва това, след като то се случи. Министерството на образованието изобщо няма намерение да взима мерки. За пред хората ще спретне една дискусийка в края на седмицата. С дискусии и конференции обаче детското насилие не се бори. Учителите, които и без това взимат ниски заплати и в повечето случаи с четири очи гледат да им свършат по-бързо часовете, често си контактуват само с няколко отличника от първите чинове, докато на задните се играят карти или се вършат още по-сериозни неща. И през ум не им минава поне да сигнализират на директорите или да изрекат на глас, че не могат да се справят с децата и това, което се случва край тях, може да се нарече ПРОБЛЕМ.
Като че ли единствено църквата осъзна, че с децата ни нещо става. Поздравления, наистина. Оттам обаче предлагат абсурден вариант: да се въведе задължително изучаване на религия в училище. Абсурден не само, защото това ще е поне осмият час от наблъскания с какво ли не учебен ден на децата ни. А и защото по правило задължителните неща предизвикват обратен ефект при тях. И най-много да ги направим отново атеисти и противници на всички религии, като в “доброто старо комунистическо време”.
Всъщност, може да се окаже, че този проблем се стоварва на българските ни глави доста късно. В Съединените щати например отдавна тийнейджърските банди са един от най-големите проблеми и то преди всичко като генератор на бъдещи престъпници, наркодилъри, сводници, крадци и какво ли още не.
Затова за бога, родители, моля ви: погледнете децата си. Знаете ли какво правят, докато вас вечно ви няма в къщи? За какво си говорят, докато скитат по улиците с кварталните банди. Откъде имат пари в джоба си за разни лъскави дрънкулки. Помислете си откога на децата не им е интересно да излизат с вас и нямат какво да ви кажат. И за да разберете какво трябва да направите, помислете си и дали вие самите щяхте да сте щастливи в дома си на тяхното място.
