Ако скоро не сте били на разходка из Източните Родопи, сега ще ви дам още един стимул да поправите тази грешка. Днес или най-късно утре ще пристигне стадо диви коне от вида тарпани, които ще бъдат заселени там. Освен това вече може да видите и стадо каракачански коне, но само ако имате голям късмет - те са много бързи и трудно откриваеми. А дори и да не видите никакви диви коне, разходката в едно от райските кътчета на България е нещо, което си заслужава.
Един стар човек казваше, че гора без вълк не може - така започва разказа си Христо Христов, който се занимава с опазването на биоразнообразието и дивата природа в Източните Родопи. Тъй като много от животинските видове в това райско кътче са изчезнали, еколозите решават да възстановят биоразнообразието.
Модерното схващане е, че ако ние върнем всички едри тревопасни, било то еднокопитни или чифтокопитни, например - коне, крави, зубри, благороден елен и други, те поддържат мозаечният характер на растителността. Именно той дава дом на всички видове пеперуди, змии, гущери и всякакви видове насекоми, които хапят или не, като по този начин се обогатява биологичното разнообразие, обяснява Христов.
Харемът на Янко и Пенелопе
Вече са заселени 17 каракачански коня, като Янко и Пенелопе са маркирани със специални чипове, за да може стадото по-лесно да бъде проследено. Всеки кон от стадото си има собствено име и то не е избрано случайно. Пенелопе е кръстена на Пенелопе Круз. „По принцип имената вървят от родителите към младите кончета. Ако кончето е мъжко, то носи първата буква на баща си и втората на майка си. Така си ги измисляме, другото е творчество", обясни Христов.
Янко обаче се оказа голям палавник и докато търсехме стадото, се оказа, че се е отделил заради някоя циганска кобила. Всъщност, семейният живот на конете има много сложна структура.
(Христо Христов търси местонахождението на каракачански коне)
„Конете живеят в хареми, като те се състоят от един мъжки и пет - шест женски. Разбира се, всяка година те имат кончета. Мъжките започват да стават достатъчно големи на втората година от раждането им и тогава бащата ги изгонва от стадото и младите коне си образуват мъжки клуб", допълни Христо Христов. В него може да има пет - шест мъжки млади коня, които си стоят в мъжкия клуб и не смеят да се върнат в стадото. Подобна е съдбата и на женските. „Ако всичко бъде оставено на природните процеси, бащите не искат да заплождат дъщерите си, а майките изпитват особен вид ревност, затова също ги прогонват от стадото", разказа Христов. Прогонените женски се заселват около мъжкия клуб и най-опитният от него започва да образува собствен харем, като го пази от останалите мъжки. „Такива са те конете - по цял ден се ритат заради такива работи", допълни експертът.
Харемът на тарпаните
Янко обаче все още не знае какво ще му се случи - една от неговите женски ще бъде изпратена в стадо тарпани, което също ще бъде заселено в Източните Родопи. Това няма да се случи веднага, а когато стадото свикне с местния релефа, флората и фауната. Женската ще трябва да научи новото стадо да се пази от вълците, тъй като в Холандия, откъдето ще дойдат тарпаните, няма вълци. Тя е много опитна, хапана е многократно от вълци и даже вълци са и открадвали малките, обясни Христов.
Докато бъде присъединена женската, тарпаните ще бъдат пазени със специална ограда, по която тече ток. Той ще бъде много слаб, като целта му е да уплаши вълците и те да не приближават. Ако някой вълк се приближи към ограждението, където в началото ще бъдат пуснати тарпаните, той ще бъде ударен от ток еднократно, с много малко напрежение, само за да се уплаши и да отскочи назад.
(Част от оградата, в която в началото ще бъдат пазени тарпаните)
Харемът на тарпаните включва един мъжки, шест съпруги и те ще имат четири кончета. Това ще бъде ядрото, с което ще започнем работа. Към този харем ще има и три млади мъжки от съвсем различни хареми, генетично далечни от тях. Мъжкият клуб ще бъде на пет - шест километра от мястото, където ще бъде заселен основният харем.
Кръговратът на живота
Тарпаните ще пристигнат от Холандия, която е една от първите страни, заела се с развъждането на този почти изчезнал вид диви коне. Преди няколко десетилетия са останали по няколко екземпляра в зоологически градини в Америка и Европа и полски професор се е заел с тяхното развъждане.
България е четвъртата страна, в която ще бъдат заселени тарпани. Преди хилядолетия те са обитавали нашите земи. Археолози са намирали кости на тарпани около Търговище, а и в пещарата Магурата има рисунки, изобразяващи тарпани.
(Джамията, в близост до която се намира новият дом на тарпаните)
В Източните Родопи тарпаните ще бъдат заселени до една стара джамия. Самата тя е отдавна изоставена, но около нея има гробищен парк, който може би все още се ползва. Местността е доста отдалечена от населените места, но тук-там се виждат отделни къщи. В близост до джамията, която е построена без нито един пирон, има и постройка, в която са отсядали замръкналите в планината. Това се е случвало често, тъй като за да отидат да се молят, хората е трябвало да изминават километри. Помещението, в което са настанявани, също е изоставено, но там все още е останала носилката, с която са изнасяли мъртвите.
Джамията е построена в близост до река, която пресъхва в края на юли и началото на август всяка година. Въпреки това в местността има много билки - мента, бял равнец и други.
