Утре започва кампанията за президентските избори, които ще се проведат на 22 октомври. Два дни по-късно - в четвъртък - е последното заседание на Наказателния съд в Триполи по делото срещу българските медици. Социолозите в България още от сега предричат победата на сегашния президент Георги Първанов, ако не още на първия, то със сигурност на втория тур. В Либия, обаче, живее един много известен социолог, чиято прогноза още не сме чули. Неговото име е Муамар Кадафи, а във вота на 22 октомври ще се включат гласовете на близо 6 милионното либийско население.
На 21 септември е последното заседание по СПИН процеса. Според либийския Наказателен кодекс съдът разполага с 30-дневен срок, за да реши какви присъди ще постанови. Което ще рече, че в Деня за размисъл у нас, либийският съд ще е готов да покаже какъв е резултатът от неговия собствен размисъл. Миналата седмица зам.- министърът на външните работи Феим Чаушев заяви, че не очаква оправдателни присъди. Сега големият въпрос е дали присъдата ще е отново смърт или доживотен затвор. И в двата случая решението на съда ще разтърси анастезираната от всевъзможни кандидат-президентски лозунги България. Присъдите на медиците ни в Либия няма как да не „ударят” по победилия според социолозите у нас сегашен държавен глава. През последните две години от мандата си Георги Първанов ангажира президентската институция с изхода на процеса в Либия изключително много. Какво направи Първанов?
Игра „ва банк” – срещна се с Муамар Кадафи на негова територия, разговаря с него в палатката му в Триполи, вечеря с него, разходиха се с любимата му кола. В Бенгази българският президент беше посрещнат от плакати с надписа: „Първанов е известен историк и социалистически мислител, той ще разбере трагедията ни.” Каква е цената на тази визита в морален и емоционален смисъл, най-вероятно това ще разберем след години от мемоарите на Първанов. Въпросът е, че Кадафи го прие и хареса такъв, какъвто е: Известен историк и социалистически мислител. След завръщането си в София Първанов благослови учредяването на Асоциацията за приятелство между България и Либия. В следващите месеци тя бе използвана за пробив в диалога с Триполи, а по-късно в тази приятелска атмосфера потръгнаха и т. нар. „преговори” за решаване на съдбата на медиците ни. Имаше също благонамарени приятелски телеграми и телефонни разговори.
Ако съдим от тази предистория на отношения Кадафи-Първанов, присъди преди президентския вот – няма да има. И причината за това съвсем не е сантиментална. По време на разговорите в Триполи Кадафи не скри откровеното си любопитство за това кога точно изтича мандата на Първанов. По този начин либийският лидер пресметна дали българският президент ще има време да изпълни това, което му е обещал в замяна на добрия край на процеса срещу медиците ни. Каквото и да е то, Първанов има нужда от още време. Поне до края на годината. А стратегически играч от ранга на Кадафи няма да отреже клона, на който седи. Поне засега хода на процеса подсказва, че happy end-a ще дойде след Нова Година. Една страна-членка на ЕС винаги е по-щедра, отколкото една страна, която срамежливо изтрива обувките си в неговото преддверие.
А изборите на 22 октомври няма да са първите, в които гласуват близо 6 милиона либийци. Този път – за преизбирането на президента Георги Първанов.
