Иран се къпе в петрол и природен газ. Това обаче не го прави устойчив на санкциите, които може да му наложи Съветът за сигурност на ООН. Но най-вече заплахата идва от САЩ. Техеран не е стопански независим. Оръжейната индустрия има висока производителност, за разлика от отраслите на гражданската индустрия. Ислямската република трябва да внася бензин и дизел, тъй като капацитетът на рафинериите не може да покрие нуждите й. След падането на шаха през 1979 г. и последвалия бойкот на САЩ, последван индиректно от техните съюзници, иранците не успяха сами да се справят с недостига на гориво. Всъщност те отдавна страдат от наложеното им ембарго от САЩ.
Строежът на ядрената централа в Бушехр в Персийския залив, която бе поръчана по времето на шаха, бе поет от Сименс след 1979 г. по настояване на американците. Руснаците се захванаха след тях да изпълняват поръчката, но трябваше да започнат всичко от самото начало. До днес обаче изграждането на ядрената централа не е приключило, но и руснаците не са сигурни дали е в техен интерес да оставят на иранците централата без външен контрол.
Най-важното е, че Иран се нуждае от най-модерните технологии. Техеранските технократи се огледаха в Русия и Китай, но не откриха онова, от което имат нужда. На запад и в Япония обаче се натъкват на отказ, което е част от непрякото влияние на американското поведение. Съюзът със Запада е жизнено важен въпрос за Ислямската република. Всяка година милиони млади иранци, повечето добре образовани, атакуват иранския трудов пазар, но едва една трета от тях успяват да намери смислено занимание. Корупцията, наркотиците, протестите и цинизмът са резултатът от този развой на събитията.
Във Вашингтон и в централата на ООН в Ню Йорк обмислят преди всичко индустриални и финансови санкции. В каталога на възможностите фигурират множество мерки, като се започне от забрана за износ за Иран на резервни части и се стигне до ембарго за цели индустриални съоръжения. Могат да бъдат блокирани сметки, да се прекратят спортните контакти, а на иранските политици да се забранят пътуванията в чужбина.
<!--Sm-->
Че Китай ще спре инвестициите си в Иран, които възлизат на 100 милиарда долара, е също толкова под въпрос, колкото и прекратяването на руското участие в строежа на централата в Бушехр. Ако това стане, пазарът би трябвало да очаква скок в цената на петрола и газа.
Във всеки случай налагането на санкции накърнява престижа и на това се гледа с лошо око от ориентираните към износ индустрии и синдикати на запад. Че санкциите са неефикасни и че търговията си намира странични пътища, е само част от истината. По времето на апартейда в Южна Африка ООН й наложи санкции. ЮАР успяваше да внася петрол с танкери без опознавателни знаци и да изнася стоки без етикет за произход, но санкциите блокираха движението на капитали, спряха инвестициите отвън и ограничиха търговията. В крайна сметка се стигна до комбинация между външни санкции и вътрешна реалистична политика между Нелсън Мандела и Фредерик де Клерк, които доведоха до промяната. /БТА/
