Въпреки обявената от Израел воля да унищожи Хизбула, тежестта на шиитската организация в ливанската политика остава непокътната след едномесечния конфликт, но бъдещето й е неясно, смятат политически анализатори.
Много неща ще зависят от способността на шиитското движение да помогне на стотиците хиляди бежанци да възстановят опустошените от бомбардировките южни райони и от решението - което може да вземе, но може и да не вземе - някой ден да разоръжи бойците си.
"За момента Хизбула е сила, с която трябва да се съобразяваме, но ситуацията е променлива", коментира Майкъл Йънг, политически коментатор на ливанския англоезичен всекидневник "Дейли стар".
"Ако Хизбула не реагира бързо и не помогне на шиитските бежанци, мнозина от тях ще запитат защо са платили такава цена. А лидерът на движението шейх Хасан Насрала все още не се е сблъскал с реакцията на другите общности", добавя Йънг.
Шиитите, които са близо една трета от ливанското население, затегнаха редиците около Хасан Насрала. Каквито и да са били предишните им политически симпатии, израелските бомбардировки ги сближиха с ислямисткия лидер.
"Без Хизбула щяхме да сме в същото положение като палестинците. Има кой да защитава интересите ни и никога няма да се откажем от него", заявява 29-годишната Лейла Хайдар, която била принудена да потърси убежище в Бейрут.
За да съхрани националното единство, премиерът Фуад Синьора, чието издигане на този пост се приписва негласно на сунитите, включи целите на Хизбула в плана си за прекратяване на конфликта.
Засега всички ливанци изпитват един и същи гняв срещу "израелската агресия". Но не всички изпитват особено топли чувства и към Хизбула. Много политици - сунити, друзи и християни - разкритикуваха отвличането на двамата израелски войници, което предизвика конфликта на 12 юли.
Противопоставяйки се на Израел, Хизбула доведе Ливан до консенсус, смята Елиас ел Хури, главен редактор на седмичната притурка на в. "Ан Нахар". "И ако този консенсус се използва интелигентно от останалите управници, шиитското движение ще се почувства длъжно да прекрати бойните операции и да интегрира бойците си в ливанската армия", казва той.
За да сложи край на конфликта, Хасан Насрала трябваше да се съгласи ливанската армия да бъде разположена до границата, където действат неговите военизирани отряди - нещо, на което се противопоставяше години наред
Той обаче не казва нищо по въпроса за разоръжаване на Хизбула, предвидено в последната резолюция на Съвета за сигурност. В нея се настоява за "цялостно прилагане" на предишните резолюции, които изискват пълно разоръжаване на всички въоръжени групировки в Ливан.
Хазен ел Амин, анализатор във в. "Ал Хаят", прогнозира, че Хизбула ще се възползва от неясната формулировка, за да задържи оръжия северно от река Литани, очертаваща границата на израелската сухопътна офанзива, и да съхрани цялата си система за социална помощ, на която се дължи силната подкрепа на местното население за движението.
Според Амин обаче с течение на времето Хизбула ще отслабва все повече. "Обичайно е в арабския свят пораженията да бъдат представяни като победи. Как обаче една партия може да се сдобие с нови сили от такива нападения срещу основите й, да не говорим за тежките военни загуби."
Майкъл Йънг е съгласен с това мнение. "Не смятам, че Хизбула е по-силно от преди. То бе сериозно отслабено във военно и политическо отношение", отбелязва той. /БТА/
