Докато втори месец в страната текат оживени спорове ще се прави ли и каква пенсионна реформа ще се прави в България, на дневен ред изскача нов казус - този за т.нар. „таван на пенсиите". Всъщност въпросът не е нов и през няколко години става актуален, но принципно и окончателно решение по него все още няма. Около 45 хиляди пенсионери в момента взимат тавана на пенсията от 700 лева, като между 16 000 и 18 000 от тях са с изчислена пенсия над максималната, но реално не я получават. Всеки момент може да се появи решението на съда в Страсбург, който беше сезиран от български пенсионери. С въпроса се заема и Конституционният ни съд, който пък е сезиран от ВАС. Ако Европейският съд по правата на човека осъди България, тя ще бъде задължена освен да плати обезщетение на пенсионерите по техните жалби и да отмени дискриминационните разпоредби в Кодекса за социално осигуряване, които залагат таван на пенсиите у нас.
Подготвена ли е държавата за едно такова решение, как ще се реши въпросът с разликата между старите и новите пенсии, има ли и колко са българите, които ще получават пенсия над 700 лева?
„Ако искаме да създадем стимули за младите хора и хората, на които им остават 10-15 години до пенсиониране, те да се осигуряват на 
реалните си доходи, да имат интерес, ние трябва да махнем тавана на изхода, тоест тавана на пенсиите" - това са думи на настоящия управител на НОИ Христина Митрева, изречени преди една година, когато тя е зам.-социален министър. Тогава все още важеше приетото от кабинета „Станишев" решение, че тавана на пенсиите ще падне от началото на тази година, като трябваше да се отнася само за пенсионираните след януари 2010 година. Кабинетът „Борисов" обаче запази тавана и след тази дата, без да уточни докога. Затова и сега е отворен въпросът как действа държавата, ако съдът в Страсбург осъди България или ако Конституционният съд, сезиран също по темата, реши, че таванът противоречи на основния закон.
Според Йордан Христосков, който управляваше НОИ девет години, не трябва да се разчита Страсбург да реши казуса. Той обясни и защо ограниченията за максимална пенсия могат да отпаднат само за новите, но не и за старите пенсии.
„Не бива да разчитаме на Страсбург. По-добре е да си решим ние въпроса за 
новоотпуснатите пенсии и това трябваше да стане още от 2010 година. А за старите защо не може да стане? Просто защото старата пенсионна формула е сбъркана и дава възможност на хора с три години осигуряване върху високи доходи, понеже тогава нямаше и таван върху доходите, да вземат по няколко хиляди лева, та има един та и пенсията му е 15 000 лв. но за новите пенсии въпросът е решен и просто те го отлагат. Тома е записано, че новоотпуснатите пенсии - беше от 2010 година, сега удължават срока, - ще бъдат без ограничения. Иначе има 12 страни общо в ЕС с таван върху пенсиите", каза Христосков, който е и член на Консултативния съвет по пенсионната реформа.
Според зам.-председателя на социалната парламентарна комисия Хасан Адемов държавата е все така неподготвена по казуса с тавана на пенсиите.
„Нито едно правителство досега не намери куража и смелостта да отпадне таванът на пенсиите. Говоря за правителства, в които участвахме и ние. Тези, които сега получават пенсии в максимален размер, са около 45 000 души. Тези, които са ограничени от този таван на пенсиите, са някъде около 16-18 000 души, тоест 16-18 000 души са хората, които имат изчислен размер на пенсията, по-голям от максималния, примерно 800, 900, 1000 лв., но са ограничени от тавана и не получават този размер", обясни той.
И Адемов обясни, че старият модел на изчисление на пенсията е бил една от пречките да се задържи т.нар. таван, защото макар и единици, щели да получат огромни за мащабите на страната пенсии.
„Преди 1996-а има години, в които някои категории като банкови служители, директори на държавни 
предприятия и така нататък в рамките на няколко години са разполагали с изключително високи доходи и допреди няколко години, когато се изчисляваше размерът на пенсиите, се изискваше само декларирането на дохода от три последователни години преди 1997 година. От няколко години този режим вече е променен и понеже първата възможност дава вероятност да се стигне до един изключително голям размер на пенсията от порядъка на няколко хиляди лева макар и за единични случаи, това беше един от аргументите да не се стигне до падането на тавана. От друга страна, имаме таван за внасяне на осигурителни вноски. Ако искаме да налагаме идеята размерът на пенсиите да зависи от това дали си участвал в осигуряването и върху какви доходи си се осигурявал, то трябва час по-скоро да решим въпроса с падането на тавана. В противен случай ще се намеси Конституционният съд, ще се намеси съдът за правата на човека в Страсбург и нещата пак трябва да се решават чрез външен натиск", каза Адемов.
Бившият финансов министър Пламен Орешарски не се ангажира с прогноза к
акъв би бил фискалният ефект, ако след месец например държавата бъде принудена да премахне тавана от 700 лева на пенсиите у нас.
„Не мога да кажа точна цифра, но не мисля, че е кой знае колко голяма. Предполагам суми в рамките на 10-20 млн. лв. Проблемът за тавана на пенсиите е свързан с два други въпроса. От една страна, с горния праг на осигуряването. Логично е, ако няма таван на пенсиите по възприетата от нас схема, да няма таван и на осигуровките, от една страна. И от друга страна, разликата в самия размер на пенсиите той би се увеличил неколкократно (между стари и нови пенсии) и би предизвикал оживени обществени дебати относно самия пенсионен модел. Иначе аз лично подкрепям да падне този таван. Осигуряването не е субсидиране. Това би стимулирало спестяване чрез осигурителни вноски" каза настоящият депутат от Коалиция за България.
Решение, което няма да важи със задна дата, обаче би довело до сериозни разлики между старите пенсии и новоотпуснатит
е. Според Хасан Адемов това е причината и толкова време вече да не се взима окончателно решение за тавана на пенсиите. Макар че пък според Йордан Христосков в закона е залегнал механизъм, който ще тушира разликата в размера.
„Очакванията на българските пенсионери, които сега получават пенсии, които са ограничени от тавана, е това да се случи за всички пенсии. Всички предлагат това решение да се отнася за новите пенсионери. Което ще създаде по-голямо напрежение, отколкото го има сега. Защото сега очакват да падне тавана тези, които в момента са ограничени от него, така че ако се вземе такова решение, проблемът ще бъде според мен още по-голям", каза Адемов.
На въпрос не може ли са измисли механизъм, за да се тушира това напрежение между старите и новоотпуснатите пенсии, Христосков заяви: „Механизмът е решен още през 2004 година: ако се вдига максималният доход, ежегодно ще се увеличават и максималните пенсии. Има си автоматичен механизъм, обаче политиците го пренебрегват, като не увеличават максималния доход, задържат го на едно ниво години наред."
„Когато се въвеждаше новият пенсионен модел съотношението между минималния и максималния осигурителен доход беше 1 към 10. По същия начин може да се търси едно такова съотношение между минималния размер за осигурителен стаж и възраст и максималния размер", каза Адемов.
Без таван на пенсиите в България са президентът, вицепрезидентът, председателят на НС, премиерът и конституционните съдии. Към тях влизат 
и някои от военноинвалидите. Не се знае обаче колко е точният брой на хората, които получават над 700 лева пенсия в страната.
„В закона са изброени хората, за които няма ограничение на пенсиите", каза Христосков. Запитан дали са 1000 души, той отговори, че са много по-малко, по думите му няколко десетки.
Крайно време е да се намери приципното решение на темата с максималните пенсии в България. Като няма смелост в нито една власт досега, дано съдът - било нашия Конституционен съд или този по правата на човека в Страсбург, стимулира такава стъпка. По-лесно ще накараш младите българи да се осигуряват на пълна заплата, ако им обещаеш и пенсии, по-високи от тавана. Друг е въпросът, че онези, които са се пенсионирали по-рано, ще смятат с основание, че са дискриминирани и ще хукнат да съдят държавата за дължимото им.
