Десетки милиони евро и най-малко година ще бъдат необходими на унгарските власти да преодолеят последиците от скъсването на хвостохранилище на алуминиев завод в страната. В реките се изляха стотици хиляди кубически метра отровна шлака, която ще достигне до Дунав. Според специалистите опасност за България няма.
Вечерта в понеделник е обикновена за малкото и доскоро неизвестно унгарско селце Колонтар. То се намира на около 150 километра югозападно от Будапеща и едва на няколко километра от хвострохранилището на един от най-големите заводи в Унгария за алумина, от която се произвежда алуминий. Обичайността е нарушена от ужасяваща гледка - висока стена червена кал приижда бързо и помита всичко по пътя си:
Хората са объркани и не знаят какво става
„Хората викаха „Внимавайте, търсете убежище, скъса се язовирът". Изтичах, за да погледна, но водата вече идваше, затова побягнах с всички сили. След няколко минути всичко беше потопено под два метра шлака", разказва очевидец.
Колонтар не е единствен в нещастието. Около един милион кубически метра токсична шлака заливат селото, няколко съседни села, земите между тях, попадат в местните реки. На места червената кал е дълбока до два метра. Загиват четири човека, които вероятно са се удавили. Ранени са 120, някои от тях с изгаряния, тъй като шлаката е силно алкална. Според европейската класификация тя не е опасна, има много слаба радиоактивност, а при попадане върху кожата трябва да се измие с вода. Това обаче няма да помогне на природата в района, каза пред Дарик заместник-председателят на унгарския клон на природозащитната организация WWF Габор Фигецки.
„Може да има много сериозни последствия за природата. Това е най-голямото екологично бедствие в историята на Унгария. Един милион кубични метра токсичен разлив се вля в реките Торна и Марцал. Всичкият живот в реките е умрял - това означава, че са унищожени всички растения, риби. Това се дължи на силно алкалния отпадък. Сега киселинният състав на водата е с pH 13.6, което е близо до абсолютния максимум 14. Това ви дава представа колко е алкална водата сега. Много хора получиха изгаряния заради това. Можете да си представите, че всички организми, живеещи във водата, са абсолютно ликвидирани. Има голяма опасност този разлив да се влее в река Дунав, но можем да очакваме, че влиянието му ще остане в границите на Унгария. Ако шлаката попадне в Дунав ще бъде толкова много разредена, че няма да представлява никаква заплаха за природата и живота по течението на Дунав. Опасността за България е много малка, въпреки че не знаем в какви граници ще бъде замърсяването с тежки метали. Не смятам обаче, че има някаква сериозна опасност за България", каза Фигецки.
Липсата на опасност за България потвърди пред Дарик и директорът на Дирекция "Води" в Министерството на околната среда и водите Асен Личев. Въпреки минималната опасност обаче в страната е в готовност аварийната система.
„РИОКОЗ ще затвори водовземните съоръжения за водоснабдяване на населението, които са от терасата на река Дунав, а Басейновата дирекция ще предупреди всички титуляри на разрешителни, които вземат вода от река Дунав, включително и АЕЦ „Козлодуй" за евентуални неблагоприятни последствия от водовземането и в случай че е необходимо, то ще бъде прекратено, до отминаване на замърсителя. Но аз разказвам само сценарий, който би бил при реално замърсяване. Такова нещо на практика няма да се случи. Но мога да припомня на слушателите инцидент от преди десетина години, когато в мина за мед според мен на унгарско-румънската граница се срути на хвостохранилище и ставаше дума за замърсяване на река Дунав от много по-близко разстояние и тогава положението беше овладяно", разказа Личев.
Унгарските власти не са поискали помощ от Европейския съюз. Спасителите изсипват в реките гипс, който да неутрализира шлаката. Според Габор Фигецки действията на унгарското правителство са адекватни:
„Мисля, че правят всичко, което е необходимо. Навсякъде има войници, които идват непрекъснато. Помагат на хората, мият колите. Навсякъде има спасителни екипи, които работят. Смятам, че няма какво повече да се направи за преодоляване на последствията", казва Фигецки.
Още не е установено каква е причината за скъсването на хвостохранилището, но според ББС възможно е принос за това да имат и силните дъждове, паднали в последно време в района.
