Добре дошли в градовете на бъдещето. Градовете, които често пренебрегваме, но продължаваме да живеем в тях. Правим си с тях каквото си поискаме, но искаме всичко. Да са чисти, свободни, интересни, без автомобили. Можете ли да повярвате, че в началото на миналият век същите тези градове са били наистина свободни от автомобили? Никакви автомобили, точно така.
С интерес обаче следим тенденциите, които показват, че след някакви си 30-40 години поне 70% от населението на Земята ще живее в градовете. Засега рискуваме и почти не правим нищо значимо, за да се подготвим за това. Но и не преставаме да се оплакваме, че градовете не се развиват така, както би трябвало. Искаме да живеем в градове, които са добри за живеене, но какво точно значи това?
„Пренебрегваме градовете и рискуваме много, защото когато правим това, пренебрегваме цялата страна”, казва през 1963 г. Джон Ф. Кенеди. Петдесет години по-късно гладовете продължават да бъдат пренебрегвани, без да съзнаваме, че те са генератори на икономиката и влиятелни фактори за тоталното преобразяване на света, в който живеем. Населението в тях се увеличава; икономиките на развиващите се държави се успешни, заради градовете. Но градовете са неподготвени за това.
Конференцията „Future Cities” на списание Economist, която се провежда тази седмица в Стокхолм, дискутира следващите фази на урбанизацията. Какво е влиянието на новите свързани технологии - възможно ли е те да помагат или засега само пречат на развитието на градовете? Кои са критичните предизвикателства, с които урбанистите се сблъскват? Как точно трябва да се работи, за да бъде намерен прогресивен начин за положително развитие, менажиране и финансиране на устойчива градска среда? Все скучни на пръв поглед въпроси, когато обществото ни се занимава с ежедневни политически драми, но всъщност важни - когато се събудиш, излезеш на улицата, походиш пеша, отидеш на работа, вземеш детето от училище, потърсиш забавление на открито - правиш всичко това в градовете.
В столицата на Швеция за конференцията „Future Cities” са световни експерти по урбанизъм, градско планиране, транспорт, енергетика, архитектура и използване на смарт-технологии. Всички вярват, че хората са в основата на създаването на градовете на бъдещето, а не колите, сградите, 6-лентовите магистрали.
„Хората са в основата на всичко, не колите”, казва Ян Гел от Gehl Architects. „Ясно е, че когато хората бъдат поставени в центъра на развитието на градовете, това ще бъде добре и за хората, и за градовете. Транспортните проблеми например - градове, които се развиват около по-честото използване на велосипеди и обществен транспорт, ще оцелеят. Ясно е, че ако правиш упражнения един час на ден ще живееш с няколко години повече. Но не всеки посещава редовно фитнес-залите. Затова карането на велосипед е изключително важно”.
Подобно положение не се среща само в градове като Стокхолм, Копенхаген или Хелзинки. Велосипедни алеи има и в държави, които не бихме причислили към много добре развитите. Прекрасен пример по време на конференцията беше даден с градовете Куритиба в Бразилия и Богота в Колумбия, където са въведени иновативни схеми за използване на велосипеди. Куритиба е пример за отлично планиран град. Да имаш колело в Куритиба е нещо повече от начин на придвижване. Системата от бус-ленти, които осигуряват бърз автобусен транзит в Богота се използва вече и в други колумбийски градове, както и в страни от Латинска Америка, Африка и Азия. „За съжаление това не се случва в Китай, където дори има градове, в които е забранено да се карат велосипеди, заради колите”, продължава Ян Гел. „Общественият транспорт и градските зони в градовете са като брат и сестра, те си помагат взаимно”.
Мечтата за свят без коли съществува и е възможно да бъде реализирана, беше мнението на участниците в първия панел по време на конференцията „Future Cities”. Представен беше пример за развитието на Мелбърн, който непрекъснато увеличава своето население. Вместо да се разширява в австралийската пустиня, Мелбърн за развива чрез умно разположение нови постройки около местата, които се обслужват ефективно от обществен транспорт.
Ян Гел: „Какво се случва например в Крайстчърч след земетресението? Знаете ли, че няма да строят отново Крайстчърч, такъв какъвто е бил, а изцяло ще го преобразят?” Ян Гел разказа за революционния начин на планиране, който в момента се случва в Крайстчърч. От градската управа помолили хората чрез инициативата „Share an idea” да кажат какво очакват от града си, как искат да изглежда той. Получили повече от 100 хиляди идеи. „Толкова са интересни”, продължава Гел, „че много от нещата, за които урбанистите-визионери говорят, са описани и от самите хора. Те искат по-компактни сгради, не искат високи небостъргачи; желаят да живеят сред зеленина; искат града да е подходящ за ходене пеш и за велосипеди; правят схеми за трамвайни линии... Когато гледате желанията на обикновените хора, съзнавате, че те искат неща, които са добри за цялото общество, а не за отделния човек. Важно е да осъзнаем, че градовете не трябва да се развиват на база транспортните компании и техните идеи”.
И все пак - когато навън в Стокхолм, дори в този град, където велосипедите са доста, продължава да има задръствания и колите да бъдат огромен брой. По време на първата сесия, посветена на бъдеще без автомобили, все пак стана ясно, че продължаваме да искаме да сменим колата си, нищо че говорим за опазване на околната среда и придвижване на две гуми. Говорим против колите, но кой от нас няма кола, попита участник от залата? Всеки иска да има кола, хубава кола. Възможно най-голяма и най-мощна. Нищо, че почти няма кога и къде да я ползва, а когато шофира непрекъснато се нервира, че е попаднал в поредното задръстване.
„Future Cities” е конференция на Economist. Основен спонсор е компанията Ericsson, световен лидер в
Тези репортажи достигат до вас благодарение на Ericsson.
