Тези дни стана ясно, че представители на ЕС са склонили да включат в обсъжданите споразумения (програми за действия) с Грузия и Армения формулировка, която е от принципна важност за тези държави. Брюксел уверява, че не става дума за ангажименти или обещания от страна на евросъюза, а само за "общи ценности".
Фактът обаче си остава факт - в споразуменията ще бъде записано, че ЕС "признава европейските стремежи" на Армения и Грузия. Украйна се бори подобен текст да бъде включен и в нейното бъдещо споразумение с ЕС.
Самите граждани на ЕС днес гледат доста скептично на по-нататъшното му разширяване. Според последните данни на "Евробарометър" едва 45 на сто от тях подкрепят присъединяването на балкански страни (Македония, Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора и Хърватия), а 42 на сто са против.
Против разширяването на ЕС са повечето граждани на ключови страни като Германия и Франция (66 и 62 на сто съответно). Още повече скептицизъм буди евентуалното влизане на Турция в общността - срещу него са настроени 48 на сто от европейците, като го одобряват само 39 на сто.
На фона на тези настроения перспективите на бившите съветски републики за членство в ЕС изглеждат съвсем призрачни. Европейският съюз не може да се разширява с подобни темпове. Проблемът е, че не може също и да не се разширява.
ЕС е задължен да спази обещанията, дадени на балканските страни, пише Тим Джуда в доклад на лондонския Център за европейска реформа.
Ето защо в Сърбия набират сили радикалните националисти и ако надеждите на Белград за членство в ЕС бъдат унищожени, това ще означава силен удар върху сръбските умерени, прозападни политици. В Босна и Херцеговина днес има мир, но тя фактически е под международен протекторат. Рано или късно "външното управление ще бъде вдигнато" - дали ще може тогава страната да остане стабилна извън рамките на ЕС? Същото важи и за Македония - приемането й в общността е необходимо за укрепване на етническия мир в страната, установен благодарение на европейски войски. Албания всъщност вече е част от ЕС - 35 на сто от работоспособните й граждани се трудят в Евросъюза, легално или не, и явно е по-лесно да се приеме Тирана в общността, отколкото да бъде спрян потокът от незаконни имигранти.
С други думи, ако ЕС не желае в "слабините на Европа" постоянно да има огнища на бедност и организирана престъпност, наркотърговия и нелегална миграция, трябва да даде на страните от региона реалистични надежди за влизане в съюза още през идното десетилетие. Предполага се, че само това би накарало местните политици и граждани да работят последователно за решаването на собствените си социални и икономически проблеми.
Съображенията от този род твърде малко напомнят мотивите, тласнали европейските страни към обединяване в самото начало. Обединена Европа бе образувана като съюз на държави, свързани с общи икономически интереси; сходни бяха политическите им институции и социалните норми. Преломна точка стана "насърчителното" приемане на Испания и Гърция в общността с цел да бъдат стабилизирани демократичните и пазарните преобразования в тези страни. Приемането на новите членки от Централна и
Източна Европа вече бе изцяло продиктувано от тази логика - трябваше възможно по-бързо да се циментира прозападният избор на местните революционни елити в полза на демократичните и пазарните ценности. Така обединението се превърна от цел в средство - разширяването стана инструмент за износ на институции и придоби собствена динамика.
Решил задачата да "стабилизира" Централна Европа, ЕС обаче се сдоби с нови съседи, които също трябва да бъдат стабилизирани. Това е класически капан, в който попадат всички империи - най-добрият начин да усмирят околните варвари е да ги завоюват. Така обаче имперската граница се придвижва все по-надалеч; налага се да бъдат усмирявани нови и нови, все по-диви племена. Брюксел не може да поддържа политическа и институционална стабилност в Кавказ и Източна Европа чрез надежди за влизане в ЕС, както стана в Централна Европа. Задачата е да се търсят алтернативни механизми като споразуменията в рамките на "политиката за съседство" – страните съседки получават някои привилегии в ЕС като награда за това, че спазват строги политически, икономически и социални стандарти.
Това обаче води до промяна в характера на съюза. Очертал се навремето като общност между равни, като пространство с унифицирани институции и норми, след въвеждането на описания модел ЕС все повече ще се трансформира в йерархична структура.
Центърът на империята ще бъде ограден със санитарен кордон от всевъзможни непълноправни, "изоставащи" в институционален план асоциирани държави артньори. /БТА/
