Интервю на Кирил Вълчев с министъра на земеделието и горите Нихат Кабил. Ще приеме ли Европейският съюз българското земеделие?
Така. И какво ви казаха в Брюксел, ще приемат ли българското земеделие или имат още резерви?
Да, ще приемат. Аз много се впечатлих от позицията на съпредседателката на Смесения парламентарен комитет България - Европейски съюз Катрин Гикен, която еднозначно каза, че България трябва да бъде приета в Европейския съюз без предпазни клаузи, без ограничителни и без други такива съпътстващи мерки. Това беше много знакова позиция. Също така получихме висока оценка за усилията, които положихме и полагаме през тази изминала година във връзка с изграждането на всичките системи и капацитет за равностойно и равноправно участие в общата селскостопанска политика.
Да. От друга страна обаче, в началото на седмицата еврокомисарят по въпросите на земеделието Мариан Фишер Бьол каза, че все още не е доволна от заснемането на територията и изготвянето на, тази сложна дума - ортофотокартата на земите. И това даде повод да се коментира, включително и от Ройтерс, че може да бъдат наложени ограничения пред субсидиите, които ще получава българското земеделие, във връзка, разбира се, и с изграждането на разплащателната агенция.
Разбира се, ако ми позволите, аз ще направя едно много кратко техническо описание на проблема, с целия риск да бъда неразбран от голяма част от аудиторията.
Хайде да се опитаме да разберем къде е проблемът.
Нашите фермери, за да получават средствата, и то коректно да ги получават като субсидии от Европейския съюз, ние трябва да изградим една система за контрол и администриране на този процес по европейските регламенти. Това е. . .
Тоест европейците дават парите. . .
. . . изходната позиция.
. . . но ние трябва да ги разпределим и да ги контролираме.
Именно, именно, администриране и контрол на този процес. Как става това нещо? Това нещо става с три операции, които вървят едновременно. Разбира се, всяка следваща леко изостава поради характера на работата. Първата операция, това е въздушното, аерофото заснемане на цялата страна от височина 4000 метра, цялата страна се заснема, при ясно време.
Колко е заснета към този момент?
Към този момент е заснета 95 процента от територията на нашата страна. Съгласуваният срок с Европейската комисия по основния план, по който ние изграждаме тази система, е в края на месец октомври, по-точно 31 октомври...
За останалите 5 процента.
За останалите 5 процента... това са предимно една тънка ивица около река Дунав, за която имаме вече разрешение от румънските ни съседи да направим заснемане, и по-голямата част е около атомната централа "Козлодуй", която по дефиниция е затворено въздушно пространство за прелети.
А защо ни е да ги снимаме? Защо европейците искат да се снима?
Това е по регламента. Второ, второто... втората част от тази задача е тези снимки да бъдат съответно декласифицирани, от тях да бъдат премахнати секретните обекти или обектите, които са от значение за националната сигурност, и да бъде направена т.нар. ортофотокарта. В изпълнението на ортофотокартата в момента сме на 65 процента от територията на страната и продължава фирмата изпълнител, "Евросенс" - България, да доставя разликата до сто процента от ортофотокартата. Крайният срок също е края на октомври месец. И третият най-важен елемент след ортофотокартата това е т.нар. очертаване на физическите парцели, физическите блокове, за да може. . .
Върху снимките. . .
. . . вътре върху тази вече изградена на базата на снимките ортофотокарта. И именно на тази вече дешифрирана ортофотокарта нашите фермери, нашите земеделски производители ще посочват вече вътре фермерските си блокове, които ще бъдат. . .
За които ще искат субсидии?
. . . за които те ще подадат заявление за субсидии. И това заявление, и плащане съответно, ще бъде контролирано чрез тази система. По отношение на дешифрирането, ние вече... към момента дигитализирани, дешифрирани и верифицирани, така, доказани истинността на този процес физически блокове имаме на 56 процента от страната ни, или около 62 402 квадратни километра. Именно тук беше притеснението и забележката на европейския комисар госпожа Фишер Бьол. След което ние представихме постоянно актуални данни, последните актуални данни. Между другото, ние всеки ден ги предоставяме в Европейската комисия, нарастването на данните, щото тези три елемента на една и съща задача да бъдат заключени, да бъдат окончателно оформени в края на октомври месец. И това ще бъде изпълнено, защото ние имаме капацитета за това и обучените хора, и работим много тясно с европейските експерти и най-вече с експертите от т.нар. Джойнт рисърч център, който е Европейският център за научни изследвания и дистанционни технологии.
А очаква ли се нещо да правят земеделските производители. .
.
Земеделските. . .
. . . до края на октомври? Искате да кажете, че за тези над 50 процента са дошли самите производители да си посочат. . .
Не, не, това. . . тези над 50, близо 60 процента вече готова ортофотокарта, която е дешифрирана, дигитализирана, тя е готова в нея да започнат да се вписват нашите фермери, да очертават вътре техните вече блокове, които обработват, вътре във физическите блокове.
Това кога ще стане?
Това ще стане след като ние достигнем на сто процента от. .
.
Картата.
. . . тази дешифровка, за да може вече в цялата страна да обявим този процес чрез съответната медийна подкрепа, чрез телевизионни. . .
Тоест от ноември нататък. . .
. . . радио клипове и т.н., за да може да започнем този процес, на тяхното вече регистриране в тази система.
А не може ли да се използва наличната база данни на старите поземлени комисии, наследилите ги сега органи към Министерство на земеделието?
Аз много ви благодаря за въпроса, защото е много важен. Ние използваме тази база, ние имаме тези масиви, имаме нашите земеделски производители, които са регистрирани по действащите наредби, те по реда на тези наредби кандидатстват съответно. . .
И тях вие служебно не може ли да ги нанесете?
Служебно тях не можем да ги нанесем, все пак всеки фермер трябва да попълни лично своето заявление и лично да очертае на съответната снимка, която е принтирана. . .
А който не го направи, няма да може да използва, единствената последица за него е невъзможност да ползва субсидии. . .
За годината. . .
. . . за европейски фондове.
За годината, в която не е подал заявление.
Т.е. тази карта после няма да бъде сто процента с нанесени граници.
Тази карта през цялото време, всяка година около 20-25 процента ще бъде актуализирана, наново заснимана. . .
Да, защото ще се продава. . .
. . . наново дигитализирана. . .
. . . купува.
. . . направена, за да може в рамките на около петгодишен период тя постоянно да бъде актуализирана.
От колко време го правите това?
Ами, снимките започнаха миналата година края на септември месец.
Това е интересно. С какви самолети се правят?
Това са самолети "Чесна" със специално оборудване. Те са. .
България купи ли ги или ги имахме?
Не, това е белгийска фирма, която спечели, с българско представителство, разбира се, "Евросенз", която има капацитет и е извършвала подобни дейности, изпълнява подобни поръчки в Европейския съюз. Самолетите са три. Започнахме с един самолет на тази фирма като изпълнител на тази поръчка миналата година септември месец. Седемнадесет, около 17 процента бяха заснети от територията ни преди майския доклад. Имахме само снимки тогава. А към днешна дата освен 95 процента снимки ние имаме, както преди малко казах, 65 процента вече на ортофото карта и 56 процента вече с очертани физически парцели в тази карта.
От това, което казвате, излиза, че ще бъде глупаво от страна на Европейския съюз да ни налага каквито и да е ограничения заради процес, който очевидно върви много бързо.
Разбира се. Аз и на заседанието на смесения комитет в четвъртък в Брюксел това го заявих, също така го заявих като позиция и на срещата ни с докладчика за България на Европейския парламент г-н Джефри ван Орден, че ние не сме съгласни да ни бъдат налагани предпазни клаузи или ограничителни, или съпътстващи, както те казват, мерки, защото ние до края на годината ще имаме изградена, ние имаме Разплащателната агенция изградена, ще довършим. . .
Да, това е вторият въпрос, с разплащателната агенция.
. . . ще довършим системата за идентификация на парцелите и интегрираната система за администриране и контрол като важно условие за усвояване на средствата по Европейския съюз. Като в момента започна вече и предакредитационният одит на самата разплащателна агенция, за да може в края на ноември да имаме одитния доклад, на 15 декември да имаме окончателния доклад и между 15 декември и 31 декември аз да подпиша като компетентен орган по закон, по нашия закон на разплащателна агенция да подпиша акта на акредитация на разплащателната агенция, който. . .
Според вас. . .
Е който акт и доклад след това през първите няколко месеца предстои да бъде съответно проверен и верифициран от Европейската комисия.
Според вас какви ще са последствията за българските селскостопански производители, ако все пак Европейската комисия препоръча и съюзът реши през първата година на членството България и Румъния да получат с 25 на сто по-малко от предвидените земеделски субсидии като една съпътстваща мярка?
Тази съпътстваща мярка, както вече се налага. . .
Те сега спряха . . .
. . . като. . .
. . . за да не ги наричат предпазни клаузи. . .
Да. Се налага. . .
. . . то ще ги наричат. . .
Аз само тук искам да отворя една скоба по отношение на съпътстващите мерки, г-н Ван Орден буквално заяви, че евентуални съпътстващи мерки трябва да бъдат разработени и съгласувани с българската страна. Но те може да присъстват в доклада от 26 септември, все пак ние имаме след това още три месеца до края на годината, и друг е въпросът, когато те, ако присъстват в този доклад, дали наистина Европейската комисия ще има достатъчно основание през 2007 година да ги активира. Когато ние сме готови, изпълнили сме всичките условия по регламента, по договора, по ангажиментите, питам се тогава каква ще бъде причината да бъде активирана такава мярка.
Сега, причината може да е извън самите мерки и отношения с България, защото очевидно имаше съпротива и продължава да има в Европейския съюз за отделянето. . .
Има. Тук. . .
. . . на сериозни средства за България и Румъния. . .
Разбира се. Г-н Вълчев, тук. . .
. . . както и за другите нови членки.
Тук навлизаме в една много, много интересна. . .
Та те си търсят повод. . .
. . . много интересна тема.
. . . да не ни дадат пари.
Европейската комисия е поставена в момента под много силен натиск. В няколко от ключовите страни на Европейския съюз има вече умора от присъединяването и нежелание България и Румъния да бъдат присъединени от 2007 година. Разбира се, Европейската комисия като представителство, висше ръководство представителство на съответните страни членки, е длъжна да има предвид тази позиции на страните членки. От другата страна, обаче ние си изпълняваме нашите ангажименти, които са заложени в преговорния процес, в преговорите и съответно в договора от Люксембург. И в целия този процес най-малкото, което отстрани погледнато личи, че има, не искам да кажа надлъгване, защото то не е надлъгване, но има един стремеж по някакъв начин Европейската комисия да удовлетвори както желанията на страните членки, на обществата в тези страни, от едната страна, а от другата. . .
Така да се изпълни договорът.
. . . страна, да се изпълни и договорът. Така че. . .
Е, това с тези. . .
. . . те са в много деликатна ситуация.
. . . 25 процента намаление е търсене на такъв баланс, това предложение.
Търсене на подобен баланс. Но аз съм вътрешно убеден и искам да кажа за пореден път, че работим много интензивно и сериозно, и отговорно в нашето министерство това да не се случи. Даже и да присъства такава ограничителна мярка в договора, да направим всичко възможно в оставащите месеци, щото тя, изобщо активирането й да не бъде поставено по никакъв начин на дневен ред.
А какво ще представлява този мониторинг, за който се говори, че на него ще бъде подложена България след влизането в Европейския съюз?
Аз нямам представа какво ще представлява този мониторинг, но имам представа от всичките мониторингови мисии, които са ни правени в нашето министерство. Аз сега ще ви кажа тук един факт. Днес сме 16 септември. От началото на септември в нашето министерство на посещение беше европейският комисар по земеделие и селски райони г-жа Фишер Бьол, две мониторингови мисии имаше, едната по разплащателна агенция и е системата, за която говорихме, другата по въпросите на рибарството и аквакултурите, където информацията, която имам, е, че отиваме към абсолютно зелена зона във всяко отношение по рибарство като ангажименти, които са изпълнени, а в края на месеца предстои мониторингова мисия по въпросите, по ветеринарните въпроси. Така че, ако говорим за евентуален мониторинг след присъединяването ни. . .
А то няма ли си мониторинг по принцип? Като станеш член, не обикалят ли такива групи да проверяват и старите членки как изпълняват. . .
Не става въпрос за проверяване. Всяка страна е длъжна да изпълнява ангажиментите, които са в договора й за присъединяване. Има общи правила за целия Европейски съюз. И ако по някакъв начин тези правила, дали от дадена страна членка или по някакъв начин от страна на европейски институции, бъдат нарушени, за това си има и съответен. . .
А няма ли. . .
. . .европейски съд.
А няма ли мониторинг, нещо подобно на това, което се случва на България... експерти да обикалят примерно граничните пунктове на Франция и да се гледа дали те са оборудвани и дали работи оборудването им. . .
Нямам. . .
. . .с европейските критерии. . .
Нямам такава информация, за постоянен мониторинг да се осъществява, защото процесът на вземането на решенията, промените, новите регламенти, директиви е толкова динамичен, щото всяка страна е, за всяка страна-член на Европейския съюз е от жизнено значение тя да ги прилага чрез, или пряко, или чрез хармонизация в националното законодателство, защото преди всичко това е от неин интерес.
Докъде са нещата с граничните ветеринарни пунктове, с тяхното довършване, и другият ветеринарен въпрос, екарисажът?
Това бяха двете основни теми, двете зони на особено безпокойство, за които стана въпрос преди всичко на това заседание в Брюксел, както и на срещата с г-н Ван Орден, това е първото, за което досега говорихме. И вторият въпрос беше по отношение на ветеринарните въпроси, пунктовете по, граничните пунктове, както и екарисажът и обработката на страничните животински отпадъци.
По отношение на ветеринарните пунктове ние вече сме в последната финална фаза преди пуск на двата пункта, на пристанищата във Варна и в Бургас. В края на месеца те ще бъдат проверени. Такава е заявката на Европейската комисия, по-специално на Главна дирекция САНКО. Освен това в период на завършване със срок началото, първата десетдневка на октомври месец, са и другите нови пунктове, които се строят по западната ни граница, които днес и утре възнамерявам да проверя лично докъде са стигнали, предвид на наближаващата мисия, и последният пункт, който ние строим с национални средства, това е на аерогара София, който в момента вече се строи. Неговият пуск се предвижда през, в началото на ноември месец.
Строежът на тези пунктове, обучението на хората, които ще работят там, и връзката им с другите служби, които са на граничните пунктове, като процедурни правила, като хора, които ще работят, и след това като проверка от европейските експерти, за да бъдат сертифицирани, условно казано, за работа като външна ветеринарна граница, ще става именно в този период - септември, октомври, до края на новата година.
А с екарисажа какво правим?
С екарисажа имаме 5 предложения за площадки. В момента сме в процедура на предпроектно проучване.
Има ли съпротива обществена, както за боклука?
Сега, предпроектното проучване ще ни даде на нас правото да изберем мястото, където няма да има проблеми нито по отношение на въздействието върху околната среда, нито по отношение на приемането на един такъв обект от обществеността. На тези площадки, които са посочени, няма, защото те на предварителен план са съгласувани с местните власти. Става въпрос за Угърчин, за Мизия, за Ямбол.
Ама те имат интерес, защото това си е едно работещо предприятие, и то по европейски критерии.
Това е едно работещо предприятие и все пак ще осигури работни места, ще бъде модерен, голям екарисаж. 17 милиона евро са предвидени по програма ФАР за него. Нашето разбиране, което се подкрепя, разбира се, от Главна дирекция САНКО на Европейската комисия, е, че новият екарисаж да бъде максимално изтеглен в югозападна посока.
Да, защото имаме в североизточна два.
... юг-югозапад, защото имаме два, в Шумен и Варна, които са проверени, отговарят на най-необходимите изисквания да обработват тези странични животински отпадъци.
От всичко, което казахте, излиза, че вие не виждате причини за какъвто и да е вид отлагателни клаузи, съпътстващи мерки в доклада на Европейската комисия.
Не, не виждам причини. Даже не че не виждам причини, но и работим много целенасочено в най-различни формати, в срещи, разговори с видни представители на Европейската комисия, ето, комисарят по земеделие беше в България, предстои комисарят по рибарство да дойде през октомври месец. За съжаление докато бях в Брюксел, не можах да се срещна са комисаря по здравеопазване и безопасност на храните Маркус Киприяну, защото го нямаше в Брюксел, така че среща с европейски парламентаристи, европейски парламентаристи ще продължават да идват в България. Имам отиване до Финландия, защото Финландия председателства в момента Европейския съюз, между 24-и 26-и се провежда неформален съвет на министрите на Европейския съюз по земеделие и рибарство. Там също работим сериозно и лобираме, за да може всички възможни пречки, съмнения, подозрения по отношение на подготвеността на нашата страна за равноправно членство, за участие в общата стопанска политика да отпаднат. Моята амбиция лична и на целия ни екип е към 1 януари 2007 г. нашата страна да има възможно най-голямата, възможно максималната степен на подготвеност съобразно нейните специфики и условия като страна за прилагане на общата стопанска политика.
Накрая един политически въпрос. Кой е кандидатът за президент, който подкрепя Движението за права и свободи?
Аз призовавам към малко търпение. Предстои да вземем подобно решение, може би във втората половина на месеца.
Защото неведнъж казахте, че симпатизирате на Георги Първанов, може ли да има изненади и ДПС да не го подкрепи?
Нееднократно съм заявявал, че аз не искам да предопределям едно решение, което трябва да вземе колективният орган за управление на нашата партия. Това е централният ни съвет. Очаквам заседанието на централния съвет да бъде през втората половина на този месец. Що се отнася до г-н Първанов, аз нееднократно съм заявявал моето разбиране и оценка за неговото развитие като президент, като български политик, който успя през този мандат ясно и ярко да се дефинира като надпартиен президент на нашата страна, така че не очаквам изненади. Но по какъв начин ще бъде взето решението, какво ще бъде то като такова решение, тепърва предстои.
