България и Румъния получиха зелена светлина за присъединяване към Европейския съюз на 1 януари, но при най-суровите налагани някога условия. Стана ясно, че това вероятно е последното разширяване на ЕС за много години напред, пише британският „Файненшъл Таймс” .
Новината бе посрещната с облекчение в двете черноморски държави, но и с лошо чувство и обвинения навсякъде в Европа, където общественото мнение се обърна срещу процесите на разширяване. Великобритания отговори по-рано тази седмица на обществените опасения за предстояща вълна от български и румънски имигранти като потвърди, че ще ограничи правото им на работа за “преходен период”. Очаква се и други страни-членки да последват този пример.
Жозе Мануел Барозу, председателят на Европейската комисия, определи присъединяването на България и Румъния като “историческо постижение”, което спомага да се заличат спомените от участието на Европа в Студената война. Но докладът на ЕК във връзка с подготовката за присъединяване дава ясно да се разбере, че Румъния и по-специално България са най-малко подготвените от всички присъединили се кандидатки в ЕС.
Барозу подчерта, че двете страни са постигнали значителен напредък, но въпреки това ще бъдат подложени на строг контрол и възможни санкции, ако не успеят да извършат определени реформи. България бе критикувана заради недостатъчния успех при борбата с корупция на високи нива, заради малкото успешни процеси срещу криминални босове, както и за липсата на готовност да усвои милиардите евро селскостопански и структурни помощи. От Румъния също се изисква повече в борбата с корупцията, както и да ускори подготовката на системите си за усвояване на еврофондовете. Страната трябва да подобри и грижите си за ромското малцинство. Комисарят по разширяването Оли Рен поясни, че санкциите може да включат отказ за признаване на съдебни решения в новите страни-членки или блокиране на стотици милиони евро от помощите. Независимо от това присъдата на Европейската комисия в Страсбург бе приета с ентусиазъм в Букурещ и София, припомня изданието.
Румънският външен министър бе категоричен: “Това е исторически ден за Румъния и ще отворим много бутилки шампанско. Но целта не е само да влезем, а да създадем Румъния, която е равностойна на Германия, Франция или Великобритания. Не можем да спрем дотук”.
Българският премиер Сергей Станишев определи събитието като “окончателното падане на Берлинската стена за България”. Но според Иван Костов, бившият премиер, който даде ход на преговорите за присъединяване на България през 2000г., от доклада става ясно, че България “ще остане в карантина” след 1 януари. “Това показва липса на доверие”, смята той.
Пламен Сатев, пенсионер, работещ като шофьор на такси в София, казва: “Получихме зелена светлина за присъединяване към клуба на богатите европейци, но не знам кога ще се подобри живота на обикновените хора – вероятно не и докато съм жив”.
Почти се изключва възможността ЕС да провежда бъдещи преговори за членство по начина, приложен при България и Румъния: двете държави получиха гарантирани дати за присъединяване през 2007 г. или 2008 г., независимо от степента на завършване на реформите. Според Даниел Кон-Бендит , лидер на Зелените в Европейския парламент, България не е готова да се присъедини към ЕС следващата година. “Ние сме лицемери”, е заявил той, цитиран от „Файненшъл Таймс”
Влизането на България и Румъния в Европейския съюз ще разшири границите на обединена Европа до бреговете на Черно море, напомня и Би Би Си.
Населението на ЕС се увеличи с още 30 милиона души, което ще доведе неговият брой до почти половин милиард души. Разширението в югоизточна посока ще постави на дневен ред нови стратегически задачи, като например разногласията между ЕС и Русия за бъдещите съседи – Украйна и Молдова. Освен това то ще увеличи икономическата тежест и влияние на ЕС в света. Разширяването трябва да донесе процъфтяване на този регион и да приближи времето, когато и още повече държави от източната периферия на Европа ще се присъединят към ЕС, увеличавайки броят на страните до 35 и даже повече, прогнозира британската медиа.
Днес обаче, единството на ЕС и способността на съюза да носи процъфтяване и демокрация предизвикват съмнения. Има страхове, че България и Румъния ще донесат със себе си нестабилност и корупция. Днешните членове на Евросъюза са уморени от разширяването и въпреки, че Хърватия все още може да стане негов член в близко бъдеще, мнозинството останали балкански кандидати вероятно ще трябва да чакат много години, преди да намерят убежище в лоното на обединена Европа. Както и мнозинството други източноевропейски държави, които вече са членове на ЕС, Румъния и България ще бъдат още дълго време икономически слаби, за да станат част от еврозоната.
Освен това останалите страни-членки ще се опитат да ограничат свободното движение на работна сила от изток на запад към богатите страни. Това още повече ще размие понятието европейско единство и Европа движеща се на няколко скорости ще стане реалност. И най-накрая дали ще бъде по-лесно на 27 страни, отколкото на 25, да постигнат единодушие за новата общоевропейска конституция или свод от закони? Вероятно, не. Като цяло разширяването е само по себе си доказателство за успеха на ЕС, но го променя до неузнаваемост, заключава в коментара си Би Би Си.
Очаква се да сме успокоени, че Европейската комисия ще спре разбитите български самолети да летят в Европа, ако не отговорят на изискванията за безопасност, пише в началото на своя коментар вестник „Таймс”.
Това бе едно от обещанията на ЕК вчера, което не е толкова успокояващо, колкото трябваше да бъде. Комисията посочи дълъг списък от “предпазни мерки” към новината, че България и Румъния ще се присъединят към Европейския съюз през януари. Най-големите притеснения са, че поток от нови имигранти от България и Румъния ще се изсипе в по-богатите държави. И те са разбираеми, със сигурност ще има такива, въпреки дръзкия отговор на румънския премиер тази седмица, че потокът ще се насочи другаде. Десетократната разлика в нивата на доходите е твърде голяма, за да не и се обърне внимание. Тези притеснения остават на заден план, имайки предвид ползите, които тези имигранти ще донесат. По-сериозно, всички притеснения за имиграцията отвлякоха вниманието от конкретните проблеми при интегрирането на България и Румъния и борбата с дълбоко вкоренената корупция. В това отношение – особено спрямо прането на пари и останалата престъпност в България – трябваше да има много повече недоволство, пише изданието.
“Предпазните мерки” са неравностойна замяна срещу санкцията да им се откаже едновременно присъединяване, от което ЕК се отказа преди две години. Зелената светлина от вчера за присъединяване през януари не е изненада. Ако Комисията възнамеряваше да накара някоя от страните да изчака година, това щеше да стане ясно това лято. Вместо това работата за въвеждане на администрацията, необходима за получаване на големите суми в двете държави, продължи. Но механизмите може да не са готови навреме, става ясно от доклада, особено по отношение на селскостопанските фондове. Тук поне има категорична санкция: парите може да бъдат спрени, ако не е сигурно, че отиват в правилните ръце. Но дори и това не е лесно. Дали парите ще бъдат спрени за постоянно или само за малко?
Предпазните клаузи са предвидени за употреба при решаване на проблем, а не като форма на наказание, което отслабва средствата за влияние на Брюксел. Поне при изплащането на парите Брюксел държи ключа. Трудно е да се види позитивното влияние на ЕК върху цялата корупция и организирана престъпност в България. Най-добрият отговор на разширяването е да се превърне присъединяването на България и Румъния в успех.
Притесненията са, че Европейският съюз не се е екипирал с необходимите инструменти, за да е сигурен, че реформите ще продължат, завършва коментара си „Таймс”.
Френският печат е предпазлив в коментарите си за препоръчаното вчера от Европейската комисия приемане на България и Румъния към Европейския съюз на 1 януари догодина.
"За да не компрометира предстоящото присъединяване на България и Румъния, Европейската комисия сведе до минимум пропуските на двете страни", коментира вестник "Фигаро".
Макар че София и Букурещ са далеч от това да се похвалят, че са "назубрили" десетките хиляди страници европейско законодателство, те са готови да станат членове на съюза още на 1 януари догодина, иронично отбелязва ежедневникът. "Фигаро" обръща внимание, че за да се застрахова, Брюксел предлага "съпътстващи мерки" - израз, предпочитан вместо първоначално предвидените "предпазни клаузи". Вестникът отбелязва, че е бил изоставена и думата "контрол", тъй като е считана за прекалено груба.
Би трябвало да бъде изоставено и първоначално планираното ограничаване на сътрудничеството с България и Румъния в областта на правосъдието, пише още "Фигаро". Ежедневникът цитира хора от обкръжението на някои европейски комисари, че такива мерки биха били контрапродуктивни.
Вестник "Монд" отбелязва от своя страна, че България и Румъния ще бъдат приети в Европейския съюз през 2007 г., но под наблюдение. Те трябва освен това да се реформират, ако искат да извлекат истинска полза от членството си, подчертава ежедневникът.
"Монд" обръща още внимание, че двете най-бедни членки в бъдещия 27-членен Европейски съюз ще бъдат подложени на редовен контрол след присъединяването си.
Списание "Поан" цитира анализаторката от базирания в Брюксел Център за европейска политика Лучия Монтанаро-Янковски, според която предвидената възможност за налагане на ограничителни мерки позволява да бъдат успокоени евроскептично настроените граждани, че "ЕС не оставя да влезе каквото и да било".
Европейското обществено мнение става все по-скептично по отношение на приемането на каквито и да било нови страни членки и Брюксел вече предупреди, че следващото разширяване ще е най-рано през 2009 г., отбелязва още изданието.
"Поан" обръща и внимание на изразените от някои държави от съюза опасения от евентуален масиран прилив на работна ръка от двете страни, чийто брутен вътрешен продукт се равнява едва на една трета от средния за съюза.
Въпреки тези колебания, предстоящото присъединяване на България и Румъния далеч не може да се сравнява с "големия взрив" от 2004 г., когато ЕС прие 10 нови страни с общо население от близо 80 милиона, прави извод списанието. Двете страни ще увеличат населението на съюза с около 30 милиона души, "за да станат европейците около 457 милиона", ще дадат на Обединена Европа излаз на Черно море и един нов съсед - Молдова, добавя "Поан".
Читател на вестник "Дерниер нувел д'Алзас" определя предстоящото влизане на България и Румъния в съюза като нещо, за което по-скоро трябва да се съжалява. Той обаче подчертава, че споделя мнението по въпроса с френските националисти по различна от тях причина. Според него би било по-удачно България и Румъния да създадат заедно с останалите страни от Балканите регионална икономическа зона.
България и Румъния са повишени в ранга на еврочленове, но все още не по същия начин като приетите през 2004 г. държави, отбелязва италианският вестник "Стампа". България и Румъния влизат в ЕС, но при режим на специален надзор, който ги изправя пред опасността да бъдат изключени от някои важни сектори от общите политики на ЕС. Това стана ясно от доклада на Европейската комисия, представен на Европейския парламент в Страсбург, пише вестникът.
На 1 януари 2007 г. България и Румъния ще застанат на европейска орбита, но Брюксел ще има още година време, за да провери дали техните усилия да отговорят на всички европейски изисквания дават резултат, допълва друг италиански вестник - "Унита".
Вестник "Република" отбелязва, че, въпреки че брутният вътрешен продукт на глава от населението в Румъния и България е около една трета по-нисък от средното за съюза, двете държави забогатяват все по-бързо.
На 1 януари 2007 г. ЕС ще има двама нови членове - България и Румъния. ЕК даде зелена светлина за членството им, въпреки че някои неща в начина на функциониране на съдебната система и в спазването на правата на човека в тях, и най-вече в Румъния, будят все още недоумение, пише италианското електронно издание "Состенибиле", специализирано в новини в областта на правата на човека. Следователно, давайки зелена светлина на България и Румъния, ЕС продължава политиката на отворените врати към държавите от Източна Европа. Същевременно чрез все по-строгата си и затворена имиграционна политика ЕС буквално затръшва вратата в лицето на онези, които не са европейци, освен ако не гледа на тях като на потенциални търговски партньори, допълва изданието.
"Состенибиле" изразява надежда, че България и Румъния ще влязат в ЕС с ентусиазъм и ще вложат същия този ентусиазъм, за да се преборят с някои пропуски в областта на правата на човека. Изданието изразява обаче и опасение, че може да се повтори същата тенденция, наблюдавана в Полша и Чехия, които, след като се "порадваха" на сумите, предоставени от европейските фондове, започнаха парадоксално да заемат все по-евроскептични позиции.
Каквото и да е мотивирало Европейският съюз да покани България и Румъния да се присъединят към 25-членния блок през януари, то в никакъв случай не е приносът им за европейската икономика. След присъединяването двете черноморски държави ще прибавят 6% към населението на Европа, но само 1% към брутния вътрешен продукт. Данните от статистическата агенция на ЕС Евростат показват, че благосъстоянието на Румъния е 35% от средното за ЕС, а на България – само 32%. Така започва коментарът си Робърт Шепърд в "Уърлд Пийс Хералд".
Наистина икономическият напредък изглежда обещаващ. Българската икономика има растеж от 5,5% за миналата година, а тази ще бъде над 6%. Растежът на Румъния за 2005г. бе 4,1%, а за тази година може да бъде почти двойно, се казва в коментара, поместен в словенския печат.
Задлъжнялостта в публичния сектор е ниска и в двете държави – 27% от БВП в България и 20% в Румъния. Въпреки че положението с текущата сметка на България изглежда крехко при дефицит, който може да достигне до 15% от БВП за тази година, страната всъщност трупа бюджетен излишък от 2003 г. насам, хвали двете нови членки авторът.
Държавните средства на Румъния също изглежда са добре управлявани. Бюджетният дефицит там възлиза само на 2,5%. Безработицата е най-ниска от 15 години в България – 8,74%, и от 14 години в Румъния – 5,1%. Проблемът е, че след последните събития в новоприети членки като Унгария, където е налице сериозна политическа и икономическа криза, Словакия, чието ново правителство планира да отмени няколко реформи на предшествениците си, Полша, която се опитва да спаси правителството си от колапс, и Чехия, намираща се в безизходно положение в политическо отношение, е възможно моментът за реформи след членството да отмине.
Заради тези притеснения Брюксел наложи безпрецедентен пакет от условия за присъединяване, подкрепени от възможността за налагане на санкции като спиране на икономическите помощи, ако се установи застой в напредъка на съдебната и административната реформа, стандартите за безопасност, на храните и най-вече на борбата с корупцията. По последната категория особено Румъния има да извърви дълъг път.
Сръбската преса подробно информират, но без коментар, за вчерашната препоръка на Европейската комисия България и Румъния да бъдат приети в Европейския съюз на 1 януари 2007 г. при строги условия.
Вестник "Политика" цитира председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, че България и Румъния са извършили изключителни промени и са готови да поемат задълженията, произтичащи от членството в съюза.
Същевременно вестникът припомня, че България и Румъния ще трябва да се отчитат редовно за напредъка, който са постигнали. Първите доклади трябва да бъдат представени на 31 март 2007 г. и ако дотогава не бъдат попълнени пропуските в определените области, страните няма да могат да използват в пълна степен предимствата, които получават с членството, например няма да имат достъп до всички фондове, изтъква "Политика".
Под заглавие "ЕС излиза на Черно море" вестник "Блиц" и под заглавие "България и Румъния в ЕС през 2007 г." вестник "Данас" също информират за това, че двете страни влизат в ЕС при строги условия и цитират германския канцлер Ангела Меркел, която подкрепя приемането на балканските страни в Европейския съюз.
"В близко време не можем да даваме никакви нови обещания за членство в ЕС, с изключение на Балканите. Аз съм на тази позиция, защото първо трябва да видим как като членки на ЕС ще бъдем способни за действие и как ще запазим конкурентоспособността си", каза канцлерът. Тя специално посочи Хърватия, "преговорите с която се водят съвсем нормално".
Сръбските вестници цитират и българския премиер Сергей Станишев, който нарече "историческо" решението на Европейската комисия и го сравни с падането на Берлинската стена.
Политиците в Букурещ и София си поеха въздух с облекчение - еврокомисарят Оли Рен огласи пред Европейския парламент доклада на Европейската комисия за приемане на двете държави в ЕС, пише руският "Время новостей". Дългочакваното за България и Румъния събитие ще се случи на 1 януари 2007 г., припомня вестникът наред с други издания.
Остава опасността, че в началото двете страни няма да бъдат пълноправни членки на единна Европа. Българите и румънците вече бяха заплашени със санкции, ако изискваните от тях реформи боксуват. Може да им забранят износа на храни и да им намалят субсидиите от европейския бюджет. Двете страни може и да бъдат изключени от участие във вземането на политически решения в сферите, където имат проблеми със сроковете за внедряване на реформи, отбелязва "Время новостей".
Най-неприятното за Румъния и България е, че може във всеки момент да бъдат лишени от многото привилегии, които носи членството в ЕС, посочва електронният "Газета.ру".
И българите, и румънците се радват, защото свариха да скочат в най-последния момент в отминаващия европейски влак - в най-близко бъдеще ЕС няма да може да погълне нови членове, коментира "Комерсант".
София и Букурещ не отговарят още на изискванията и редица членки на съюза предлагаха приемането на България и Румъния да бъде отложено най-малко с една година. Според високопоставени източници в Европейската комисия тази идея била отхвърлена, "за да не бъдат засегнати кандидатките", пише "Комерсант".
Според общото мнение ЕС никога не е поставял толкова твърди условия на нови членки. Този подход трябва да успокои гражданите на ЕС - едва половината от тях подкрепят по-нататъшното разширяване. Той е и предупреждение към Турция и балканските страни-кандидатки за членство, което явно се отлага за по-дълго време от предвиденото, допълва "Комерсант".
Равнището на корупцията в двете страни е твърде високо според европейските мерки и нищо чудно, че Европейската комисия "реши да приеме Румъния и България в ЕС при условия, които тези страни не могат да откажат", цитира "Газета" говорителката на Европейската комисия Кристина Над. Според анкети противниците на разширяването на ЕС в страните от "стара Европа" (Великобритания, Франция, Германия, Италия) са над 60 на сто от населението, добавя вестникът.
Западноевропейците се страхуват главно от "нашествие" на евтина работна ръка от Източна Европа, припомня електронното издание "Страна.ру". Присъединяването на още две страни обаче не означава, че веднага след Нова година българите и румънците ще могат да заминат на Запад, за да търсят работа.
Всяко от правителствата на 25-те държави членки ще решава въпроса самостоятелно и се очаква малко от тях да отворят трудовите си пазари за "новобранците", изтъква "Страна.ру".
България и Румъния са най-слабо развитите икономически, но са и сред най-гъстонаселените европейски държави. Нищо чудно, че жителите на развитите страни в ЕС се опасяват от неконтролируема миграция от Балканския полуостров, пише "РБК дейли".
Последни данни сочат, че емигрантите от Източна Европа изпитват интерес главно към Испания, Италия и Гърция, казва пред вестника румънски експерт. Масова миграция от Източна Европа е възможна, но след 2004 г. вече имаше подобни явления и ще можем да се борим с тях чрез различни ограничения, твърди британски специалист, цитиран в "РБК дейли".
Приемането на България и Румъния не е изгодно за ЕС и заради техните отношения със САЩ, пише електронният всекидневник "Правда.ру". София и особено Букурещ се движат изцяло във според политиката на Вашингтон и одобряват всички външнополитически решения на американската администрация.
И двете страни изразиха готовност да разположат на своя територия военни бази на САЩ, а Румъния при това е основният заподозрян, на чиято територия може би има тайни затвори на ЦРУ, пише вестникът.
Така от политическа гледна точка в ЕС влиза един "троянски кон" на Вашингтон. Впрочем Брюксел може би предполага, че с присъединяването на тези страни към ЕС ще може да ги включи в своята орбита на влияние, добавя "Правда.ру".
