В енергетиката държавите могат да бъдат разделени на две групи - такива, които имат собствени енергийни източници и такива, които са зависими от енергийните източници на други държави. И ако България се нарежда по-скоро във втората група страни, то Полша е сред държавите, които са считани за енергийно независими.
У нас повишеното внимание напоследък към осигуряване на по-голяма енергийна независимост обръща взора ни все повече на Запад. Чакаме западноевропейски инвеститор за втората атомна електроцентрала „Белене", подготвяме строежа на газови връзки с Гърция и Турция и участваме в проекта за европейски газопровод „Набуко". В същото време обаче запазваме сътрудничеството си с Русия като участваме в проекта за конкурентната на „Набуко" тръба „Южен Поток", водим преговори за нови газови договори с „Газпром" и имаме договор с руската „Атомстройекспорт" да построи втората ни ядрена централа.
На пръв поглед енергетиката в Полша - славянска държава, чието социално и икономическо развитие по много причини е смятано за сходно с българското - би трябвало да стои на същия кръстопът между Изтока и Запада. Оказва се обаче, че заради историческото напрежение в отношенията си с Русия, Полша не е изправена пред дилемата руски или западноевропейски инвеститори да избере като партньори в енергийния отрасъл и логично плановете на страната включват влизането на американски и европейски партньори в бъдещите енергийни проекти. Макар две трети от използвания в страната природен газ да се доставя от „Газпром", зависимостта на Полша от Русия в тази посока не се счита за съществена, тъй като икономиката на страната разчита основно на собствените си залежи от въглища. След влизането на страната в Европейския съюз обаче това мощно оръжие, с което Полша години наред е пазила енергийната си независимост, се превръща в трън в очите на Брюксел. По линия на действията за опазване на околната среда и борбата с климатичните промени, Европейската комисия притиска Варшава или да модернизира въглищните си централи, или да ги затвори.
Да имаш енергийна независимост, но да трябва да я изгубиш
93% от икономиката на Полша разчита на енергия от местния добив на въглища. Според представители на министерството на външните работи на страната, този процент ще се запази висок, като в следващите 20 години може да падне най-много до 60-70 на сто. Както за България, така и за Полша важат изискванията на Брюксел, според които страните трябва да увеличат производството на енергия от възобновяеми енергийни източници и да намалят изхвърлянето на вредни газове от въглищните си централи. И ако в България ограничаването на емисиите е сериозен проблем за няколко централи, то мащабът в Полша е много по-голям. В страната има сериозен недостиг на европейски квоти за предприятията, тъй като Европейската комисия е отпуснала много по-малко от заявените от Полша квоти. От външното министерство обясниха, че страната е подала съдебен иск и проблемът в момента се разглежда в съда. Полша е изправена пред трудната задача да изпълнява ангажиментите си като член на ЕС, свързани с увеличаване на производството на зелена енергия до 15% до 2020 г. и в същото време да защитава пред Брюксел огромните си залежи от въглища.
За да увеличи дела на възобновяемата енергия в общото си потребление, страната е въвела механизма за търговия със зелени сертификати, според който производителите получават сертификат за единица произведена зелена енергия. От своя страна доставчиците на черна енергия - т.е от въглища - са задължени да купят такива сертификати, ако 10,4 на сто от енергията, която доставят, не е от възобновяеми енергийни източници. Този механизъм стимулира производителите на екоток, тъй като те печелят повече от 100 евро на мгв/ч, докато пазарната цена на енергията се движи около 50 евро.
Най-голям потенциал за развитието на възобновяемите енергийни източници в Полша имат биомасата и вятърът. Ришард Гаевски (на снимката в текста), председател на Полската камара за биомаса, обясни, че в момента на територията на страната има засадени около 11 000 ха земеделски култури за енергийни нужди.
Биомасата - за всеки поляк по един ар обработваема земя
Според Ришард Гаевски биомасата е от изключително значение заради огромните възможности за развитие на този отрасъл.
По данни на камарата на всеки поляк се пада по един ар обработваема земя, която може да бъде засята с енергийни култури. По думите на Гаевски максималният потенциал за засаждане с енергийни култури е 350 000 хектара и ако полската държава го реализира - то може да осигури голяма част от ангажимента си за достигане на 15% зелена енергия до 2020. Проблемите, свързани с енергийните култури са скъпият транспорт, който оскъпява и крайната цена за потребителите. Ако обаче плантацията е засадена в близост до централата, стойността на енергията може да бъде по-ниска дори от конвенционалната, твърдят от Полската камара за биомаса.
Овладяла ли е Полша стихийния бум на Вятърните перки?
Големият наплив за инвестиране във вятърни централи в България и липсата на ясно законодателство в тази посока доведоха до стихийното и повечето случаи необмислено поставяне на перки за производство на ток, особено в Североизточната част на страната. Подобен повишен интерес към ветрогенераторите има и в Полша, само че там държавата чрез икономически лостове е ограничила пазара, така че да сведе до минимум проектите - фантоми, които у нас са често срещано явление. Заместник - директорът на института за зелена енергия Катаржина Михайловска - Кнап обясни, че фирмите са длъжни да плащат капаро за заявения проект в размер на 30 000 злоти (близо 7500 евро) за мгв/ч енергия. Този подход е въведен миналата година, тъй като са били заявени 70 гигавата мощности, а реалните нужди на полската икономика са в пъти по-малки. В момента са заявени около 14 гигавата мощности от вятърни централи, като от капарото за тях държавата е прибрала около 42 млн. злоти. Все още обаче не е ясно колко от тези заявки ще се реализират. Според изготвена енергийна политика на страната до 2020 г. могат да се построят ветрогенератори най-много с 6 гигавата мощност. Според бранша това число трябва да се появи и в екшън - плана за развитието на възобновяемите енергийни източници. Проблемът е, че Полша изостава с този план за действие, а крайният срок за представянето му пред Европейската комисия е 5 декември. Според бизнеса обаче дори да бъде приет, този план няма да подпомогне особено производителите на екологична енергия, тъй като в него не са заложени конкретни цифри.
Задължителна продажба на част от тока през енергийната борса
Ако има нещо, от което със сигурност можем да се поучим от енергийната политика на Полша - това е създаването и развитието на електроенергийната борса, която е предпоставка за успокояване на цените на тока и повишаване на конкуренцията в сектора. Борсата е създадена в края на 1999 г., за сравнение - според плановете на българското правителство такава борса у нас ще бъде създадена към края на следващата година. Повече от десетилетие обаче производителите в Полша са отказвали да търгуват енергията си чрез тази платформа, в резултат на което цената на тока е скочила с повече от 60% само за няколко години. Едва в края на миналата година правителството законово е задължило централите да продават поне 15% от енергията си през борсата. Все още обаче в полското министерство на икономиката са предпазливи в оценките си как задължителната продажба през борсата е повлияла на цените. Очакванията за в бъдеще са токът да поевтинеее.
Атомна електроцентрала след 12 години - обещан, но все още неясен проект
Полша няма ядрени енергийни мощности. Причините за това в исторически план са няколко - липсата на пари в силните години на социализма, страхът след експлозията в Чернобил и не на последно място - насочването на вниманието към проекта за българската АЕЦ „Белене". Сега държавата е решила попълни тази липса и в енергийната политика на страната до 2020 г. е заложено изграждането на атомна електроцентрала. Официално правителството е определило 2022 г. за пусков срок на бъдещата централа. Проектът обаче е съставен само от неизвестни. Знае се само, че централата ще се строи от държавния енергиен гигант PGE. От икономическото министерство отказаха да обявят вероятното местоположение на площадката, както и кой ще достави оборудването. По неофициална информация най-вероятните терени са два - на север край езерото Жарновец близо до Гданск и на запад до Клемпич във Виелкополската област. За доставчици на оборудването от сега се спрягат американските „Уестингхаус" и „Дженеръл Илектрик", френската „Арева" и японската „Хитачи". Идеята на държавата е PGE да запази мажоритарния дял от 51%, но според енергийния бранш в Полша, този вариант е твърде оптимистичен, тъй като държавата е изправена пред сериозен финансов недостиг.
Заради запълването на огромния бюджетен дефицит на Полша, който се очаква да нарасне до 7% - т.е. два пъти повече от допустимия праг от 3% - държавата не само няма да има милиарди евро за инвестиции в атомни централи, но и ще трябва да приватизира някои от държавните си мастодонти. Извън енергетиката страната вече обяви, че на 9 ноември ще приватизира перлата в приватизационната си кампания - Варшавската фондова борса. Капиталовият пазар неизбежно ще бъде последван от продажбата и на големи енергийни дружества. Въпреки нуждата от пари, от министерството на икономиката увериха, че голяма част от двата енергийни гиганта - PGE и Tauron - ще останат държавни, за да защитават въглищния бизнес в страната в опит да се запази енергийната независимост и да не се стигне до нуждата от увеличаване на руските газови доставки.
