Една кинаджийска история
Една кинаджийска история / снимка: sxc.hu
Една кинаджийска история
50282
Една кинаджийска история
  • Една кинаджийска история

Преди дни по време на премиерата на новия си филм „Миграцията на паламуда” режисьорът Людмил Тодоров съобщи, че лентата няма да стигне до киносалоните в страната в знак на протест срещу условията, които му поставят собствениците им. Тодоров ги нарече „унизителни”, „монополни” и настоя Министерство на културата да направи нещо, за да ги регулира. Пред Дарик от ръководеното от Вежди Рашидов ведомство обясниха, че в подобни договорни отношения не е възможно да се намесят. Могат обаче да сезират Комисията за защита на конкуренцията, ако се докаже, че в тези отношения има нещо смущаващо, обясни ресорният заместник-министър Митко Тодоров.

От своя страна от „Синема сити” - компанията-собственик на голяма част от кинозалите у нас, отрекоха обвиненията в монополизъм. „Синема сити” е международна верига, която оперира в седем страни, от 80 години е в бизнеса, и никога не си е позволявала монополно или друго манипулативно поведение на пазара”, увери пред Дарик Емилия Георгиева от българския офис на фирмата и допълни, че в него са изненадани от шума, който се е вдигнал по темата.

Людмил Тодоров е първият режисьор, който публично се възпротиви на условията на киносалоните у нас за прожекции на български филми. Кинаджията е на мнение, че не може собствениците им да му искат такса за това лентата му да бъде програмирана за излъчване в залите. По думите му таксата е 625 евро без ДДС само за един екран. Така сметката на Тодоров показва, че ако даден наш филм се разпространява средно на 20-30 екрана в страната, то крайната сумата, която трябва да се даде, е между 30 000 и 45 000 лева.

Режисьорът на „Любовното лято на един льохман”, „Емигранти”, „Шивачки” не е съгласен и с начина, по който се разпределят приходите от родните ленти. Ето какво казва той: „В момента киносалоните прибират близо 70% от приходите, но към това трябва да прибавим и сателитните им разпространителски фирми. Като казвам сателитни разпространителски фирми, имам предвид фирми, в които работят техни бивши служители. Та, заедно, киносалоните и тези фирми, стигат до един процент, който е 90-95. Значи - киносалоните взимат 70%, останалите 30% се разделят по равно между разпространителите и продуцента, като това са нетни приходи. Реално продуцента, копродуцентите, авторите и отчисленията за българската държава са около 5-10%”.

На въпрос какви биха били разумните цифри и в какво процентно съотношение да се разпределят приходите, Людмил Тодоров отговаря: „В такова, каквото беше само до преди години и е било такова в продължение на 10-15 години - 50 на 50%. И никакви такси. Тези такси са гавра”. Според режисьора предложението му може да стане реалност, ако: „Самите киносалони проявят разум. Да смекчат тази лакомия, тази алчност, която проявяват. Защото те казват: Има криза! Сякаш кризата е само за тях. Така би било най-леко и безболезнено. Другият начин е да се намеси Министерството на културата. Не да се намесва в отношенията между частни фирми, а да се намеси, защото в тази дейност очевидно има монопол. Както и във всички други дейности в държавата, където има монопол, държавата се намесва с някаква регулация, има някакви правила, които да се спазват от всички”, обяснява Тодоров. 

Две са компаниите, които държат по-голямата част от кинозалите в страната. „Александра Груп Холдинг” - собственик на кината „Арена” и „Синема сити” - собственик на едноименната верига със зали в София, Пловдив, Стара Загора и Русе. Пред Дарик маркетинг мениджърът на „Синема сити България” Емилия Георгиева опреди като некоректно твърдението на режисьора Людмил Тодоров, че близо 70% от приходите от прожекциите на българските филми остават за собствениците на киносалоните. Тя каза: „Без да коментирам как са процентите в другите вериги, но категорично тази цифра, която се спряга в публичното пространство, не е такава. Не мога да разкривам конкретни параметри, защото това е част от търговската тайна, но конкретно твърдя, че тази цифра 70% не е коректна за нашата верига”.

Георгиева обясни и същността на таксата, която киносалоните взимат, за да бъде програмиран даден филм на даден екран: „Нещо, което се случи преди години в световната киноиндустрия, не само в България, е преминаването към изцяло дигитален показ на филмите. Разпространението вече не става на филмова лента, а на дигитален носител. Това е донякъде и по настояване на самите филмови разпространители, защото дигиталното разпространение на филми е чувствително по-евтино, отколкото разпространението на ленти. Т.е. така те поевтиняват разхода си за разпространение. Това обаче е инвестиция, която трябва да се направи от киноизложителя. „Синема сити” в България е изцяло дигитална верига. За целта ние трябваше да сменим абсолютно всички прожектори и екрани. Това е една огромна инвестиция. Така при веригата, не само в България, а и навсякъде по света, съществуват такива договори със самите разпространители на филми, студия, за това те да плащат такса „дигитален екран”. За всеки филм, който се излъчва в дигитален формат, се плаща тази такса. И ме учудва това желание тя да отпадне, защото реално българската държава субсидира в голяма степен, както производство на български филми, така и тяхното разпространение. Субсидията за разпространение на филм може да достигне до 100%. Т.е. - при един добър филм, при един добър продукт, тази такса се заплаща изцяло от държавата”.

Попитана дали е възможно тази такса да отпадне, както настоява режисьорът Людмил Тодоров, маркетинг мениджърът на „Синема сити България” отговори: „Няма как. Това са световни договорки. Ние въвеждаме в България международна практика. Няма как да бъдат променени тези параметри”. 

Министерство на културата пък няма как да се намеси в договорните отношения между продуцентите, разпространителите и киносалоните по въпроса за условията за показ на родните филми. Ако се докаже обаче, че в тези отношения има нещо притеснително, ведомството може да сезира Комисията за защита на конкуренцията, обясни пред Дарик заместник-министърът на културата Митко Тодоров и допълни: „Ние помолихме Людмил Тодоров, заедно с неговия изпълнителен продуцент, да ни донесат договорите, които са им предложени от киносалоните, за да видим дали има някакъв материал за Комисията за защита на конкуренцията или нещо друго. Държавата само по този начин може да се меси. Министерство на културата, по който и да е закон, няма правомощия да се меси в договарянето за разпространение, с който и да е субект”, аргументира се Тодоров.

Заместникът на Вежди Рашидов отговори и на още въпроси:

От това, което знаете, има ли нещо, което ви смущава в условията, които киносалоните предлагат за българските филми, за да бъдат те прожектирани там? Дали по отношения на това кой какъв процент от приходите получава или по отношения на тази такса, която Людмил Тодоров настоява да отпадне?

Когато един частен субект предоставя условията за реализация или излъчване на филма, той си поставя собствените условия. Вероятно тази такса е продиктувана от нещо. Ние не можем да разпореждаме или да регулираме изискванията за тези такси. Ние бихме могли само, разпространителите или киносалоните, да ги помолим към българските филми да се отнасят...

С преференциални условия?

Специални условия е силно казано. Държавата в своето законодателство е поставила в императивен тон регулативна мярка, която с предимство дава възможност на българските филми да бъдат разпространявани.

А по въпроса за това как се разпределят приходите и по-специално за размера на отчисленията за държавата? Какъв е реално той?

На този етап законодателството предвижда някъде около 5% възвращаемост от филмовите продукции, които ние считаме, че в съвременни условия са недостатъчни. За да може да се реинвестира нещо в ново производство, в нови дебюти, както в художествени, така и в анимационни или документални продукции, би следвало този процент да е по-голям. Ние знаехме, че публичният ресурс ориентиран до преди две, три години към българското кино не е много голям, и може би това е вършило работа. Сега обаче той е по-голям и бихме могли да предвиждаме и по-голяма реинвестиция в тази посока.

Това може да стане чрез промяна в закона, нали? Там да се промени тази цифра?

Да, чрез промяна в закона.

Бихте ли съдействали за една такава промяна?

Ние ще разговаряме с киногилдията, с продуцентите, и заедно с тях ще изготвим предложение. Сега сме гражданско общество и би следвало тези неща да се правят в консултации.

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Коментар