В следващия месец, максимум месец и половина, кабинетът трябва да предложи на председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу името на първия в историята на България еврокомисар. Той и еврокомисарят, който ще излъчи Румъния, ще се присъединят към 25-членния екип, който Барозу ръководи от края на 2004 година.
Механизмът, по който ще се случи този избор е пределно ясен и прозрачен. Българското правителство предлага своята номинация на председателя на европейската комисия, той има правото да я одобри или отхвърли. Ако отговорът на Брюксел е ДА, номинираният получава собствен ресор и се явява на изпит пред евродепутатите. Историята ще завърши тържествено на 4 януари следващата година, когато европейският парламент ще подложи на гласуване еврокомисарите на България и Румъния.
Добрата новина е, че новите еврокомисари ще имат месечна заплата от 18 000 евро, лошата – че мандатът им ще е само 2 години. За да улесни изборът на властите в София и Бурурещ, председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу, вече даде няколко жокера. Според него идеалният еврокомисар трябва да бъде решителен, да не получава инструкции от партията или страната си, да познава европейските проекти и да защитава интересите на всички европейци. Или с думи прости: името му да е известно в Европа и по-важното: да има визия за това как ЕС трябва да продължи да се развива.
Тъй като в 25-членния му екип има само 7 жени, Барозу подсказа, че поне един от двамата нови еврокомисари трябва да е жена. Третият жокер бе, че ресорите на двамата новодошли със сигурност ще са важни без, обаче, това да налага революционни промени в сегашния състав на европейската комисия. Което означава, че без да предизвиква драматични сътресения в екипа си, Барозу ще вземе по малко от сега съществуващите ресори, за да направи нови два.
Слуховете, че на българският еврокомисар може да бъде даден туризмът или здравеопазването, дори не звучат интересно. Шансът това да се случи клони към кръглата нула. Далеч по-сериозен е вариантът, при който или София, или Букурещ получава удоволствието да има комисар по въпросите на имиграцията и интеграцията. За целта ще бъде „откраднато” от Франко Фратини, който сега отговаря за правосъдието, свободата и сигурността и от Владимир Шпидла, който се грижи за заетостта, социалните въпроси и равните възможности.
Внимание заслужават още две хипотези. Маркос Киприану, който отговаря за здравеопазването и защитата на потребителите, да отстъпи джентълменски втората част от ресора си. Или пък ирландеца Чарли Маккрийви, чийто ресор е единният пазар, да се съсредоточи върху финансовите услуги, а останалите правомощия да бъдат дадени на България или Румъния.
Прави впечатление, обаче, че и ресорът на словака Ян Фигел е твърде обемист – „образование, обучение, култура и мултилингвизъм”. Кой би отрекъл, че културата и мултилингвизма ще прилепнат на България като Панагюрското златно съкровище върху тъмночервен мек плюш. Самият Барозу каза, че сме велика държава с велика култура. Пък и с членството на страната ни кирилицата ще изживее своята премиера в ЕС. Това е нашият ресор, сега за имената. Медиите в съседна Румъния наблягат най-силно на очерци за министъра по европейските въпроси Анка Боаджиу, външния - Михай-Ръзван Унгуряну, правосъдния - Моника Маковей и за премиера Калин Попеску Таричану. С най-големи шансове е Моника Маковей – румънският Корадо Катани, който не се умори да бори ла пиоврата на престъпността и корупцията. Тя в най-пълна степен отговаря и на подсказките, дадени от Барозу.
У нас имената са също няколко: министърът по европейските въпроси Меглена Кунева, посланиците ни в Берлин и Париж Меглена Плугчиева и Ирина Бокова, както и това на външния министър Ивайло Калфин. Поне засега бон шансът е на страната на Ирина Бокова, която от 1995 г. до днес е свързана с мечтата „България-член на ЕС”. А и фактът, че от миналата година Ирина Бокова е постоянен представител на България към ЮНЕСКО, много приляга на ресора „култура и мултилинвизъм”. Аз подредих новата европейска комисия, остава същото да направи и г-н Барозу.
