Докато вървях по тротоара на столичния булевард „Дондуков” на път за радиото тази сутрин, инстинктивно инспектирах сградите около мен, а в прозорците им вече втори ден, вместо своя лик, виждах онази снимка на безжизнените Деница и Петрина до останките от срутената сграда на „Алабин” 39. Странно и съвсем логично като че ли, когато стъпих в Дарик, си казах егоистично - засега оцелях, но докога?!
От онази злополучна вечер всички говорим за вина, търсим отговорните за случилото се и гледайки как институциите си прехвърлят елегантно топката, си задаваме онзи въпрос – какво правя тук в тази страна и по-важното - как оцелявам в нея. Изпратих много приятели, спечелили „зелена карта” за Щатите. Сигурна съм, няма да са малко и тези, които в началото на октомври ще участват в лотарията за 2008 година. Не ги спрях да заминат преди, не смятам да го правя и сега - не само защото това е преди всичко личен избор, а защото ми липсват аргументите “За”.
Какво да им кажа?! – че министрите в кабинета не се познават, не са си разменили дори мобилните телефони и става така, че Кабил не може да разпознае дубльор на Гайдарски – измамник, който му поискал пари за спешна операция на свой близък. За това ли си говорят министрите по телефона, ако изобщо се чуват, за лични неща?! Дано да не е така, но ако е - май е време Господин премиер да ги запознаете. Направете го още днес, още сега в този час, когато е редовното заседание на Министерския съвет. Влезте в ролята на класен ръководител и ги накарайте като първолаците да си разменят телефоните. Не им давайте чаша топло мляко, за да не разстрои то стомасите им, ако е от прокисналото, което при старта на учебната година сервираха на малчуганите по една от прочутите програми на социалното министерство. Кажете им пак да си напишат домашното. Емел Етем да си прегледа досегашните доклади за старите и изоставени сгради, вместо да кипи безсмислен труд по нови проверки. Вълчев и Гайдарски да не си ги мерят, а всеки да си гледа в собствената паничка...
Аз пак се питам - Какво да им кажа?! – че, за да променят живота си тук, сънародниците им са готови да оцеляват като Пеньо в Биг Брадър в борбата с капака на тоалетната чиния, за да не се издаде, че пикае прав, докато успешно играе ролята на жена. Или като Петя от Гулянци – библиотекарка в читалище, избрала джунглата и Сървайвър, за да оцелее. Безспорно сред участниците в двете конкуриращи се мегапродукции има и такива, които са там заради адреналина, заради шоуто, поне така ще твърдят. Убеден съм, обаче подсъзнателно всеки един от тях вече е начертал план как да похарчи шест-цифрената сума, с която ще разполага победителят и в двете програми.
Какво да им кажа?! - че ако решат да оцеляват в България ще им е трудно дори да минат по площад “Независимост” в столицата ден преди денят на Независимостта, защото и там кипи ремонт. Дано поне за него знаят обитателите на една от сградите на площада, тази на Дондуков 1, онези, които онази нощ връхлетяха на Алабин 39, може би като повечето зяпачи просто да констатират смъртта.
