Съвместните инициативи са ключът за справяне с проблемите - и в случая с Македония, и в случая с притока на българи към Германия, казва в специално интервю за "Дойче веле" българският външен министър Кристиан Вигенин.
"Добрите отношения с Република Македония имат много важно значение за нас, но трябва със съжаление да отбележа, че за момента в диалога между двете държави се забелязва определен дефицит. Вероятно това в голяма степен се дължи и на факта, че през последните години в Република Македония съществува тенденция към засилване на национализма, което неизбежно води до задълбочаване на недоверието между нас" - казва в специално интервю за "Дойче веле" българският министър на външните работи Кристиан Вигенин. Той е убеден, че негативната към България медийна среда, опитите за присвояване на исторически събития и личности, претенциите за "македонско малцинство" в България и ред други факти създават устойчиви стереотипи в македонското общество. А това на свой ред поражда съответни реакции в българското общество.
"За постигането на положителна атмосфера между двете страни е необходима политическа воля и засилване на диалога между официалните власти - правителства, парламенти, общини. Новата динамика в отношенията не е невъзможна, доверието между двете страни може да нарасне на базата на съвместни инициативи - като например работната среща между двамата министър-председатели на 28 юли в Кюстендил. Разбира се - важно е диалогът да бъде изпълнен със съдържание и да се постигне реален напредък в редица области като икономика, транспорт, инфраструктура, култура, сътрудничество между общините и т.н. Но всичко това може да бъде развито в пълен обхват едва след като бъде подписан Договорът за добросъседство и сътрудничество", категоричен е министър Вигенин.
Необходимостта от политическа воля
Пред "Дойче веле" той изтъква, че България се е почувствала застрашена от провежданата в последните години политика в Република Македония, още повече, че тази политика не е била предизвикана с нищо. "Напротив - България от самото създаване на Република Македония подкрепя новата държава във всяко отношение. Но когато все по-целенасочено се поставя под въпрос българската история, българското културно-историческо наследство, обосновава се несъществуващо македонско малцинство у нас, не можем да си затваряме очите.
За да стане член на Европейския съюз, Република Македония трябва да реши съществуващите проблеми със своите съседи, да покаже, че се придържа към принципа на добросъседство и да реализира необходимите реформи, които се очакват от Европейската комисия. Това не е лесен и бърз процес, но за Република Македония няма друг път", казва българският външен министър. По неговите думи едва когато и Република Македония, и всички държави от Западни Балкани станат част от ЕС, ще може да се разгърне в пълен обхват регионалното сътрудничество и ще могат да се усетят и ползите от членството в съюза за региона.
Що се отнася до подготовката на Договора за добросъседство и сътрудничество - досега са проведени четири кръга преговори и е ред на Република Македония да покани българския преговорен екип. "До този момент такава покана все още не е дошла, но се надяваме тя да стане факт в най-скоро време", споделя очакванията си Кристиан Вигенин. Той посочва, че има три по-сериозни спорни въпроса, за чието решаване е необходима силна политическа воля от страна на македонското ръководство - общата история, политиката към македонските малцинства зад граница и спорът за езика. "Наясно сме, че ръководството на Република Македония не е ентусиазирано по въпроса за договора, но България държи на неговото подписване и сме дали ясни индикации пред македонската страна, че промяна по този въпрос няма и не може да има. Подписването му ще позволи да развием в пълен обем сътрудничеството си и ще премахне резервите на България по отношение даването на дата за начало на преговорите за членство в ЕС", подчертава в интервюто си за "Дойче веле" българският външен министър.
Какви са проблемите в Западните покрайнини?
В отговор на въпроса дали статутът на българите, живеещи в т.нар. Западни покрайнини, е удовлетворителен, Кристиан Вигенин припомня, че на територията на Република Сърбия /във Войводина, Царибродско, Босилеградско, Нишко и Зайчарско/ живеят няколко хиляди потомци на българи, които в един или друг исторически период са останали в пределите на сегашната сръбска държава. И техният статут и права, като признато от законодателството на Република Сърбия национално малцинство, са ключова тема в българо-сръбските отношения.
"Искам да подчертая, че става въпрос за лоялни граждани на Република Сърбия, на които трябва да се осигури възможност за възпроизвеждане на идентичността чрез обучение на майчин език, достъп до учебници, културни факти", казва Вигенин за "Дойче веле" и привежда становището на международните правозащитни организации, а именно - че Сърбия като цяло разполага с добра законова уредба в тази област, но съществуващите проблеми произтичат от пропуски в нейното практическо прилагане. Препоръки и констатации в тази насока се съдържат в последните доклади на Еврокомисията, в резолюциите на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, в документи на Омбудсмана и т.н.
Външният министър посочва, че Република България има по-големи очаквания по отношение на социално-икономическото състояние на районите в Сърбия, в които живеят представители на българското малцинство, участието им в обществено-политическия живот на Сърбия, правото на информиране и на обучение на майчин език, използване на български език в богослужението, защита и развитие на културната идентичност и др. "В тази връзка се надявам, че в процеса на европейската интеграция на Република Сърбия всички нерешени въпроси и проблеми на българското национално малцинство ще намерят своето положително развитие в духа на европейските ценности и норми", заявява Кристиан Вигенин.
Шенген като отговорност и привилегия
За "Дойче веле" министърът коментира и процеса на присъединяване на България и Румъния към Шенгенското пространство, което продължава да бъде тема от приоритетно значение. "Наясно сме, че членството в пространството без вътрешни граници не е толкова привилегия, а преди всичко сериозна отговорност. България изпълни всички условия и изисквания за присъединяване към Шенген и нашата безспорна готовност за членство бе многократно призната на най-високо ниво от страните-членки в рамките на Европейския съвет, както и от Европейския парламент и Комисията. Страната ни продължава да надгражда шенгенските стандарти, за да поддържа висока степен на готовност за членство. Вложено е и значително европейско и национално финансиране за осигуряване на необходимото техническо оборудване и за изпълнение на критериите за присъединяване към Шенген, отчитайки, че положените усилия и вложените средства в действителност са предназначени за опазване сигурността на собствените ни граници, които са и важна част от общата външна граница на ЕС", обяснява Кристиан Вигенин.
Той казва и, че по тази тема от взаимен интерес се поддържа активно сътрудничество с Румъния и допуска, че като отчетат постигнатите резултати и продължаващите усилия, държавите-членки на ЕС ще заемат конструктивна позиция и през следващите месеци ще подкрепят един общ прагматичен подход, който включва двуетапното приемане на България и Румъния в Шенген. "Надяваме се, че първият етап с отварянето на вътрешните морски и въздушни граници ще може да започне още през март следващата година и в нормални срокове ще се премине към премахване на контрола и по вътрешните сухопътни граници", очаква Кристиан Вигенин.
За хората в "уязвимо икономическо положение"
Българският министър на външните работи не приема формулировката, използвана в Германия за прииждащите десетки хиляди граждани на България и Румъния - т.нар. "мигранти по бедност". Вигенин е на мнението, че тази формулировка звучи дискриминиращо, внушава погрешна представа за българските граждани и не отговаря на действителността - 80 процента от българските граждани, пребиваващи в Германия, са квалифицирани, добре интегрирани и дават своя принос в германската икономика и общество.
Министърът съобщава, че във връзка с притока на българи към Германия българският посланик в Берлин и дипломати от мисията са провели поредица от срещи на различни институционални нива, включително с федералните провинции, които имат отношение към формулираната от тяхна страна тема "миграция по бедност". По време на тези срещи е била предоставена обстойна информация за нивото на усвояване от България на средствата от европейските фондове, за функционирането на здравноосигурителната система, както и за мерките за интегриране на хората в уязвимо икономическо и социално положение на трудовия пазар. Били са предложени и съвместни дейности за сътрудничество и взаимно подпомагане в работата, свързана с успешната миграция и интеграция на групи лица в уязвимо социално-икономическо положение от двете страни, търсещи по-добри условия на живот в Германия.
Министър Вигенин разказва, че през юни с българско участие са били проведени срещи в градовете с най-голям брой български имигранти от ромски произход - Дортмунд, Хановер, Дуисбург, Манхайм, в които са се включили кметове, общински и градски съветници по социалните въпроси, представители на полицията и на неправителствени организации. През септември предстои провеждането на подобни срещи и в Мюнхен, Франкфурт на Майн и Офенбах.
Септември слага и още едно начало - на осъществяването и на конкретни дейности за сътрудничество: изпращане на полицейски служители, социални работници и експерти по интеграционнните въпроси от България, които съвместно с германските си колеги ще съдействат за по-бързата и ефективна интеграция на българските граждани, казва в интервю за "Дойче веле" българският министър на външните работи Кристиан Вигенин.
