На зададения му в понеделник въпрос защо САЩ не преговарят със Сирия за кризата в Ливан, президентът Джордж Буш отвърна: "Сирия знае какво мислим". Това може би е вярно. Но Сирия не е склонна дори да обмисли предприемане на желаните от
Буш действия - обуздаване на Хизбула и съдействие за спиране на убийствата в Ливан и Израел - защото лидерите й не са наясно какви са потенциалните облаги или наказания, които ги очакват. По тази причина САЩ трябва да предложат сериозен разговор на високо равнище със Сирия, и то незабавно.
Сирийският президент Башар ал Асад безспорно е лош актьор - брутален, нечестен и некомпетентен. Но той може да се окаже по-податлив на външен натиск и примамливи условия от другия покровител на Хизбула, Иран. Вбиване и на най-тънък клин между Сирия и Иран би било дипломатически успех за Белия дом, от какъвто той отчаяно се нуждае. Дори САЩ и Франция да успеят да изтръгнат резолюция от Съвета за сигурност на ООН, докато Хизбула не бъде обуздана, има много малък шанс да бъдат разположени международни мироопазващи сили, Ливан да си възвърне суверенитета и да се изгради стабилен мир.
Буш винаги е смятал, че преговорите сами по себе си са награда. В резултат този възглед на американските дипломати е забранено да поддържат каквито и да било контакти с лоши и опасни типове от Пхенян до Техеран и Дамаск. Тази непреклонност може би вдъхва на Буш самочувствие за принципност, но не помага с нищо за прекратяване на ядрените програми на Иран или Северна Корея. Много малко вероятно е тя да накара Сирия да спре доставките на ракети за Хизбула, да приеме международни наблюдатели на гранацата си, да изгони от Дамаск финансовите далавераджии от иракската партия Баас, или да предприеме някое от другите действия, които Белият дом очаква от Сирия, но отказва дори да ги обсъди с лидерите й.
Преговорите, разбира се, не са достатъчни. Дори когато се съгласи да преговаря, Буш е склонен по-скоро да наставлява, отколкото да изслушва. Ще се наложи Белият дом да изслуша исканията Сирия и да прецени какви стимули да предложи в замяна на помощта й.
Това не е политика на отстъпки. Това са преговори. Никой не казва, че Буш трябва да разпродава на безценица. Но той трябва поне да даде ясен знак, че САЩ искат промяна в поведението на Сирия, а не сваляне на нейния режим.
След продължителни вътрешни спорове Буш неохотно се съгласи на преговори със Северна Корея и даде знак, че САЩ са склонни да седнат на масата за преговори и с Иран. Но през времето, което му отне взимането на тези решения, Северна Корея си направи плутоний за още бомби, а Иран e на път да овладее производството на уран за военни цели.
Няма гаранция, че преговорите ще убедят която и да е от тези страни да извърши правилните действия или дори онези, които са в техен интерес. Асад не блести със смелост или здрав разум. Но цената на отказа да се преговаря ще бъде разгарящ се гняв срещу САЩ и малцината останали наши съюзници в региона. А това не е добър резултат. /БТА/
