Горките европейци! Откакто осъмнаха с новината, че пристигаме при тях на 1 януари догодина, сигурно са започнали доста по-често отпреди да хвърлят едно око към новините откъм нашия вилает. А тя каква стана? Новините разпръскват една разпадаща се държава. Сгради рухват една след друга като в гигантско домино. Докато позакрепят едната, се сгромолясва следващата на две преки разстояние. Тъкмо започват да ровят в руините за виновници, които са или алчни бизнесмени, или немарливи роми, изведнъж прас – пада тавана на училище, за което обаче няма как да бъдат обвинени нито едните, нито другите. Хора с каски търчат насам-натам, властници с ръце в джобовете констатират щетите, извънредни щабове чертаят „спешни мерки” за предотвратяване на последващи апокалиптични събития. Емел Етем прави списък със старите сгради.
Но докато спешните мерки се опичат, не по-малко спешно избликва гейзер в центъра на европейската ни столица. Пак се явяват хора с каски, които обвиняват за случилото се полунелегален водопровод и уверяват блещещите се чужденци по жълтите павета, че нищо кой знае какво не се е случило. Е, наводнил се най-баровският хотел, понамокрил се символът на прехода от социализъм към капитализъм – Централният универсален магазин – нищо работа. Какво толкова се е случило наистина, след като Оли Рен не е бил в хотела по това време... Хайде пак списък – този път на софийските водопроводни потайности. И аха да попитаме кой ще плати стотиците кубици вода, които окъпаха София в края на септември, за да установим, че това ще сме пак ние – бъдещите граждани на ЕС, и започнаха да се разпадат автобусите.
Любимите ни Икаруси, с хармоники по средата започнаха един по един да сдават багажа и да се разполовяват като чудна вафла с течен шоколад. „Тц, тц...” – започват да цъкат отговорните лица, „Защо ли се разпадат пустите му автобуси?” и тъкмо като се зачесват по умните глави, долита новината за дерайлирал влак. За поредния дерайлирал влак. Разбира се, държавата е готова да създаде още една аварийна комисия, която да разследва причините, за да стигне до общоизвестния извод, че релсите на БДЖ не са подновявани от десетки години, разминават се с всякакви стандарти и системата се нуждае от поредна дотация от няколко милиона. Пък и нали още никой не е умрял и по тази прозаична причина спешността на ситуацията се отлага до второ нареждане.
Страната ни тича по пантофи след събитията. Но понеже и пантофите й са отпреди 10-ти ноември, се препъва на всяка крачка и не успява да запуши всяка амбразура, зад която се крие проблем. Три месеца преди да се нарече държава-член на Европейския съюз, България с нарастваща паника установява, че за 17 години живот в демокрация, пазарна икономика и капиталистически правила, някак е пропуснала да изработи механизъм за собственото си поддържане. За 17 години се позакърпва на парче, позамазва пукнатините си, позапълва с асфалт второ качество дупките си, дърпа ушите на случайни нарушители и през цялото време се е оставила да подкопават основите й безконтролно. И най-страшното е, че принуждава собствените си граждани да въздишат по социализЪма, който е построил заводи, пътища и комбинати. А въздишките по бригадирското движение, безплатното „Строим за родината” и удобното „По равно за всички”, са заблуда, че това е единственият начин България да не изглежда като разграден двор, пълен с боклуци и неприятна миризма. С красива витрина и вътрешност без носещи стени. Правила му е майката и малко мисъл по-далеч напред. Докато няма правила ще се кърпим на парче.
Най-добре е още отсега отговорните по зарята на 1 януари да проверят пушките и фитилите. За да не се окаже, че и те не работят – мухлясали и залежали. И да не вземе някое пушкало да гръмне наобратно и да развали тържествеността на момента.
