На 18 юни 1815 г. Наполеон беше победен при Ватерло и изгуби окончателно властта. Но ако беше спечелил, щеше ли да изгради империя, простираща се до Китай? Втората световна война щеше ли да се разрази? Тези въпроси отдавна запленяват не само романистите, но и най-сериозните историци.
Ако беше разгромил англичаните на Уелингтън и прусите на Блюхер в равнината на Ватерло, южно от Брюксел, императорът несъмнено щеше да продължи настъплението към Северна Германия, смята историкът Хелмут Щубе да Луз.
"Бремен, Хамбург и Любек щяха отново да са френско владение", казва историкът от Хамбург - големия пристанищен град, присъединен към френската империя в края на 1810 г. На този сценарий обаче трябва да се гледа с резерви, признава историкът. Защото дори Наполеон да бе победил коалицията вечерта на 18 юни, европейските монархии несъмнено нямаше да се признаят за победени.
"Ватерло беше тотална победа за съюзниците, но не би била тотална победа за Наполеон", допълва белгийският историк Филип Раксон, специалист по битката при Ватерло. Но нека допуснем, че Бонапарт беше победил преките си противници. "Ако Наполеон беше осъществил първоначалните си планове от 1810 г., той още веднъж щеше да нахлуе в Русия и потенциално щеше да разпростре империята си до границите на Китай", предполага Хелмут Щубе да Луз.
През 19 век един още по-радикален сценарий беше измислен от френския писател Луи Жофроа. В романа "Наполеон и завладяването на света, 1812-1832 г." той описва как Наполеон успява да подчини Китай и да го превърне в азиатска провинция. В своя ухроничен роман - литературен жанр, в който авторът си представя какво би станало ако дадено историческо събитие би протекло не така, както го описват учебниците по история - написан през 1836 г., Жофроа се връща във времето три години преди Ватерло.
"Написах историята на Наполеон от 1812 г. до 1832 г., от обхваната в пламъци Москва до универсалната монархия на Наполеон и неговата смърт. Двадесет години възходящо величие, което го издига до свръхсила, над която стои само Господ", пише в увода на романа авторът Луи-Наполеон Жофроа-Шато, както е пълното му име.
Наистина ли щеше да е свръхсила? Според Щубе да Луз "Наполеон е бил диктатор, но диктатор реакционер като руския цар". Евентуално господство на Наполеон над континентална Европа, балансирано от английското военноморско превъзходство, не би било на всяка цена толкова лошо за човечеството, смята историкът.
"Диктатурата на развитието, която Наполеон изнесе в страните под негова власт, беше отстъпление в сравнение с напредъка на Френската революция, но не беше зло за новите поданици в Германия, Холандия, Италия и Испания", смята историкът. Като пример той посочва "равенството на правата за религиозните малцинства и селското население, правото на глас за мъжете, съдебна система, която няма равна на себе си или разширеното икономическо пространство".
Много предпазливо той дори стига по-далеч, представяйки си "континентална Европа, доминирана от Франция" през 19 век. Германия нямаше да стане толкова силна. И следователно "Германия вероятно нямаше да е способна да предизвика Първата, а после и Втората световна война".
Съчиняването на паралелна история е упражнение от висшия пилотаж за историците. "Причините за събитията са безброй", припомня Филип Раксон от университета в Лиеж. Той се ограничава до съставяне на сценарии, свързани пряко с плановете на действащите лица. Например Уелингтън, победен при Ватерло, несъмнено би се върнал от Остенде по море към Англия, защото самият той е обмислял какво би станало, ако изгуби битката, казва специалистът.
За писателите няма такива ограничения. В своя бестселър "Фатерланд", излязъл през 1992 г. британецът Робът Харис си представя Германия през 1964 г., която де готви за визита на американския президент Джоузеф Питър Кенеди /бащата на Джон Кенеди/ при Адолф Хитлер, победител от Втората световна война. Война, която според други сценарии нямаше да се случи, ако Наполеон беше спечелил битката при Ватерло.
Източник: БТА
