По повод 10-тата годишнина от кървавите атентати в САЩ, БГНЕС публикува коментарни статии по темата от руски печатни издания.
"Шансът, който го нямаше", автор: Фьодор Лукянов, вестник: Московские новости
Русия и САЩ видяха общата заплаха, но така и не намериха общ подход в борбата с нея, смята руският политолог Фьодор Лукянов.
След терористичните атаки срещу Ню Йорк и Вашингтон руският президент Владимир Путин първи от световните лидери позвъни на своя американски колега Джордж Буш, за да му изрази подкрепа и солидарност. Някои бяха учудени, други започнаха да търсят скрит смисъл, но почти всички бяха единодушни, че случилото се дава шанс за качествена промяна на руско-американските отношения. След още няколко години също толкова обща беше гледната точка, че шансът е пропуснат. Но съществуваше ли той в действителност?
През есента на 2001 г. се появи усещането, че заплахата от тероризма, еднакво опасна за всички, е способна да измести историческите, геополитическите, идеологическите противоречия. Русия водеше кръвопролитна война в Чечения, излагайки се на жесток натиск от Запада, и разчиташе, че САЩ по друг начин ще погледнат на чеченската нелегална съпротива. По принцип, така и стана. Макар че и двойният стандарт също остана, след 11 септември моралната подкрепа на Запада за "борците за свобода" вече не се върна на нивото от 90-те години на ХХ век.
Не е изключено това да беше допълнителният фактор, който позволи на Русия да удържи военна победа в Чечения. Но с изключение на този конкретен аспект септември 2001 г. не сближи, а и не можеше да сближи Русия и Америка.
Нападенията на "Ал Кайда" развързаха ръцете на САЩ. Нацията, възпитана в духа на неуязвимостта /поне на своя собствена територия/, изведнъж осъзна, че заплахата може да дойде отвсякъде. А това означава, че трябва да осигурят своята безопасност, мерките трябва да се предприемат в световен мащаб, съчетаващи социалнополитическата трансформация /разпространението на демокрацията/ и удари на възмездието, желателно превантивни. С други думи, американското лидерство, за което говориха след края на Студената война, получи конкретна цел - сигурността на Америка. Всеки, който не беше готов да я сподели със САЩ, автоматически се превръщаше в помощник на очевидното зло.
В края на 2001 г. - първата половина на 2002 г. Москва предприе стъпки, които разглеждаше като съществени геополитически отстъпки на Вашингтон - от сътрудничеството в Централна Азия, където се появиха американски бази, до закриването на военни обекти в Куба и Виетнам. Но насрещни действия не последваха. В стратегическите въпроси добрата воля и компромиса винаги са резултат от трудни преговори и понякога от реципрочна любезност. Освен това част от американското ръководство, преди всичко президентът, искрено смятаха, че в създалата се ситуация подкрепата за САЩ е естествена реакция на всяка нормална страна, която не изисква възнаграждение.
С други думи макар да се смяташе, че съществуваше шанс за пробив в отношенията, позициите на страните всъщност бяха противоположни. Америка напълно не предвиждаше отстъпки, максимумът - обсъждане на условията, при които една или друга държава изпълняват своята роля в американската стратегия. Русия, която едва започваше да се съвзема от катаклизмите на 90-те години, търсеше пътища за повишаване на своя самостоятелен статут на международната сцена.
Разликите в линиите станаха много бързо очевидни. Още от края на 2001 г. стана ясно, че даже в контекста на току-що създадената антитерористична коалиция САЩ не възнамеряват да се отказват от нищо от своя дневен ред. Администрацията обяви за излизане от договора за противоракетна отбрана /ПРО/, който винаги е бил крайъгълен камък на ядрената стратегическа стабилност. А след това всичко светна, като в калейдоскоп: Ирак, Грузия, Украйна...
Във Вашингтон така и не разбраха, че все по-рязката реакция на Русия не беше "имперско оригване", а резултат от усещането, че Москва просто е "прецакана". В отговор на усилията на Путин за изграждането на нов модел на взаимоотношения Америка започна грубо да я "притиска" във всички направления - точно така в Русия бе възприето поведението й. Мюнхенската реч от февруари 2007 г. се превърна в публично сбогуване с илюзиите от 2001 г., а кавказката война от август 2008 г. - пряка последица от този уж съществувал шанс. Разочарована от невъзможността да се договори със САЩ, Русия направи извода, че те уважават само проявата на сила.
Бившият директор на ЦРУ Джордж Тенет написа в мемоарите си, че широко представяното след 11 септември сътрудничество между Русия и САЩ в борбата с тероризма, така и не се е превърнало в реалност: нашите срещи с руските колеги оставаха игра на шпиони срещу шпиони. Дружбата между Русия и Америка на базата на общия враг е опит за обходен маньовър, но неуспешен. Не е случайно, че след това всичко се върна на местата си - към вечните теми, наследени от Студената война, оттук и поредното "разведряване", наречено този път "презареждане". Сега и Русия, и Америка са на кръстопът. Но в днешния свят, където не е ясно нищо, вече никой не се интересува дали има шанс те да тръгнат по един път.
"Безсмъртният мит "Ал Кайда", автор: Елена Супонина, вестник: Московския новости
През последните години "Ал Кайда" загуби много от ръководителите си, включително своя лидер Осама бин Ладен, но както и преди се смята за символ на терора.
Неотдавнашен доклад на Държавния департамент я посочва като главна заплаха пред САЩ и твърди, че регионалните клетки на "Ал Кайда" едва "набират сила". Митът за могъщата "Ал Кайда" е жив дори 10 години след взрива на кулите близнаци в Ню Йорк.
За появата на новата дръзка организация, обединяваща основно мюсюлмани сунити, членовете на други радикални групировки започна да се говори в края на 90-те години на ХХ век. И даже погубилите над 200 души терористични атентати срещу американските посолства в Кения и Танзания от 7 август 1998 г. бяха признати за рождения ден на новата терористична структура едва постфактум. В същото време американците по грешка бомбардираха в Судан фармацевтична фабрика, за което с най-страшните думи ги заклейми някакъв си брадат арабин Осама бин Ладен. До неговата военна база в Афганистан по онова време безпроблемно можеха да стигнат всички западни кореспонденти, които можеха да си намерят водач.
Отговорността за терористичните актове в Кения пое неизвестната по-рано организация "Ислямски фронт за освобождение на светите места". Осама, който е смятан за неин теоретик, без да е свързан директно с нея, не скриваше в разговорите си с журналистите, че неговите идеи са могли да подтикнат някои от неговите единомишленици към по-активни действия.
Осама бин Ладен беше известен отдавна на специалистите. Този богат саудитец, който в името на джихада беше изоставил наследствения си бизнес, получаваше помощ от американските и пакистански тайни служби още по време на съветското военно присъствие в Афганистан през 80-те години на ХХ век.
Самият той наричаше себе си лидер на "Международния ислямски фронт" и представител на "световния джихад". Както ми разказваха някои от съратниците на Бин Ладен, създадените от него структури многократно са променяли имената си. Едва през 90-те години, след като съветските войски се изтеглиха от Афганистан, Осама се замисли над това да провежда операции извън пределите на тази страна. Цел станаха неотдавнашните съюзници - главно американци и техните партньори.
Праобраз на структурата, която в крайна сметка изгради Осама бин Ладен, стана организацията, създадена още през 80-те години от опитния муджахидин Абдал Азам. В пакистанския град Пешавар той организира център за прехвърляне на бойци в Афганистан за война със съветските войници.
"Бюрото за оказване на услуги" започна да координира потока от араби, идващи на помощ на афганистанците. Преди това всичко беше неорганизирано. Афганистанските муджахидини имаха седем ислямски партии и не беше ясно към кого да се присъединят. "Бюрото" също така координираше благотворителната дейност, тъй като помощи за афганистанците се събираха в джамиите по цял свят", разказа ми алжирският муджахедин Абдал Анис.
Осама бин Ладен заедно със своя нов приятел по джихад египетският лекар Айман ас-Зауахири приеха на въоръжение идеите на Азам. Тяхната първоначална клетка в Афганистан предлагаше помощ на единомишлениците и доста често разработваше за тях планове за действия, но не ги въвличаше в строга организирана вертикала. Предполага се, че Осама е отговарял повече за финансите и прокарването на инициативи, я по-образованият Айман ас-Зауахири - за договорите и теоретичното обосноваване на тези идеи.
Както разказа пред катарския телевизионен канал "Ал Джазира" Осама бин Ладен, от един момента нататък неговите сподвижници все по-често започват да наричат своята организация "База" /на арабски - "Ал Кайда"/. Това име се закрепи за новата групировка по цял свят, постепенно заменяйки по-дългите и трудни "фронтове за борба с кръстоносците" и т.н. Но за нея заговориха едва след терористичните атентати на 11 септември 2001 г.
След това последваха нови терористични атаки, включително в Мадрид на 11 март 2004 г. и в Лондон на 7 юли 2005 г., и още много нападения по целия Близък Изток. Отговорност за пролятата кръв поеха различни клонове на "Ал Кайда" - "Ал Кайда в Европа", "Ал Кайда на Арабския полуостров", " Ал Кайда в Ирак" или "Ал Кайда в Кавказ". Любопитното е, че информацията за връзки между членове на тази групировка и режима на Саддам Хюсейн, станала оправдания за нападението на САЩ над Ирак през 2003 г. така и не беше потвърдена, както и не беше открито оръжие за масово унищожение. А след свалянето на Саддам активисти на организацията се настаниха и в станалия нестабилен Ирак.
Въпреки това е много трудно да се определи дали една или друга терористична клетка е част от единното чудовище или действа под тази марка. Известният френски изследовател, специалист по екстремизъм Жан-Луи Брюгер ми каза: "Съществува централно ядро, което представлява "Ал Кайда" в конкретния смисъл на тази дума. Но в много региони по света съществуват структури, които имат сходна стратегия, идеология, понякога извършват сами терористични атентати, но в действителност нямат пряка връзка с "Ал Кайда".
Борбата с "Ал Кайда" постепенно дава плодове. В средата на десетилетието в Пакистан бяха арестувани и прехвърлени в САЩ членовете на ръководството на "Ал Кайда" Халид Шейх Мохамед и Абу Фарадж ал-Либи. Смята се, че Халид Шейх Мохамед е подсказал на Осама идеята за самолетната атака срещу небостъргачите. Преди пет години в Ирак беше унищожен лидера на иракския клон на тази организация Абу Мусаб ас Заркауи. В нощта на 1 срещу 2 май тази година в пакистанския град Абботабад американските специални части ликвидираха и самия Осама бин Ладен.
Наследникът на "терорист номер едно" 60-годишният Айман ас-Зауихири беше принуден да отиде в дълбока нелегалност. Той ще бъде унищожен веднага, след като бъде открит. Удар по "Ал Кайда" нанесе и "Арабската пролет", показала ефикасните мирни начини на борба.
Но въпреки че ядрото на организацията беше смазано, "Ал Кайда" не беше победена до край. Даже понасяйки огромни загуби, "Ал Кайда" продължава да съществува като организация, както и преди тя остава притегателна марка за всеки, който обвинява за всички беди западните страни начело с Америка. "Ал Кайда" до голяма степен се превърнаха в мит, а митът е безсмъртен.
"Война без победа", редакционна статия на в. Ведомости
Денят 11 септември 2001 г., или както го наричат в САЩ 9/11, не е само една от най-чудовищните трагедии на съвременността. Това е един от преломните моменти в историята, съпоставим по своето значение с началото на световните войни, с нападението на нацистите над СССР или на японците над Пърл Харбър. Атаките срещу Ню Йорк и Пентагона разсеяха илюзиите, че може да се построи свят без противопоставяне под лидерството на САЩ и западната цивилизация. Човечеството се убеди, че срещу Запада се изправи труден противник, способен не само да нанесе неочакван удар, но и да изкара световния лидер от равновесие и да го накара да действа сляпо, допускайки грешки и пропуски.
Как се промени светът от тогава? Американската трагедия и последвалите я терористични атентати в Европа първоначално предизвикаха реакция, противоположна на тази, на която се надяваха лидерите на "Ал Кайда". И въпросът не е само в това, че съчувствие и подкрепа оказаха на САЩ старите им противници като Муамар Кадафи и Ясер Арафат. Милиарди хора в онези дни биха се подписали под заглавието на френския вестник "Льо Монд": Ние всички сме американци. Борбата с терористичните мрежи, както и войната с нацистите през 1940-1945 г., обедини десетки страни с различни политически режими.
Лидерите на "Ал Кайда" не успяха да пренесат войната с "неверниците" на тяхна територия, да сблъскат исляма и, ако говорим по-широко, Третият свят със САЩ и Европа. Но лидерите на САЩ почти постигнаха това сами. Джордж Буш под влиянието на недалновидни съветници направи тази голяма грешка, към която терористите подтикваха Америка: влезе в близък бой на територията на противника. С нахлуването си в Ирак САЩ отприщиха рязка радикализация на настроенията в Близкия Изток и в арабския свят като цяло. Именно радикализацията, духът на войната, разделението на света на вярващи и неверници бе желанието на фанатиците. Именно това не трябваше да се допусне.
Животът винаги е по-сложен от плановете и гражданите на страните от Близкия Изток не позволиха да бъдат заслепени от пропагандата на омразата. Така че, въпреки всички грешки на САЩ, здравият разум и осмислената политика в региона тържествуват до момента. Още повече, че днес арабският свят е зает от вътрешни проблеми, смяната на корумпираните режими и реформиране на държавите.
Грешките на САЩ се обърнаха като проблем преди всичко срещу тях самите. В Афганистан военната групировка на НАТО частично контролира територията на страната, но не може да достигне целта, поставена в началото на операцията: да се създаде държава, способна да осигури безопасността и жизнения стандарт на населението. При нейното отсъствие да се победят бойците пуштуни, живеещи от двете страни на афганистанско-пакистанската граница, която не признават, е неизпълнима задача. Пакистанската армия, чиято численост в граничните с Афганистан територии достига 140 хиляди души, не може или не иска да пресече доставките на оръжия и храни за бунтовниците. Накрая съществува още и Ирак, където военната операция започна под лъжлив предлог - наличието на оръжие за масово унищожаване у Саддам Хюсейн и неговите връзки с "Ал Кайда". Така и не беше създадено дееспособно правителство под чадъра на коалиционните сили, в страната се изостриха междурелигиозните и междуетнически противоречия, които бяха потиснати при диктатора.
Новата политика струваше скъпо на САЩ. По официални данни разходите за войната в Афганистан и Ирак надхвърлиха 1,3 трилиона долара, но, според изчисленията на учените от Университета Браун, те са достигнали 2,3-2,7 трилиона долара. Нобеловият лауреат Джоузеф Стиглиц смята, че гигантските разходи за иракската кампания са се превърнали в една от ключовите причини за кризата. Да се продължи войната е прекалено скъпо. Но форсираното изтегляне на войски и бързото съкращаване на военните групировки е опасно в днешната ситуация - Афганистан и Ирак могат да се превърнат в конгломерат от неуправляемия територии, откъдето хаосът може да се прехвърли в съседните Турция и бивши републики на СССР. САЩ и техните съюзници се оказаха заложници на ситуация, от която няма бърз и лесен изход.
