Виткова: Законовите промени вероятно ще намалят частните здравни фондове

5 януари 2011 18:09

Слушай Виткова: Законовите промени вероятно ще намалят доброволните здравни дружества

36800

Виткова: Законовите промени вероятно ще намалят доброволните здравни дружества

Виткова: Законовите промени вероятно ще намалят доброволните здравни дружества

Част от дружествата за доброволно здравно осигуряване ще бъдат закрити заради готвените промени по отношение на дейността им. Това прогнозира председателят на асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване доктор Мими Виткова в интервю за Дарик. Според проектопромени в Закона за здравното осигуряване частните доброволни здравни фондове трябва да станат застрахователи. Той е изготвен от Министерството на здравеопазването и Министерството на финансите и след обществено обсъждане предстои да се разгледа от Министерския съвет. Според нея ако трябва да се спазват европейските директиви, те трябва да засегнат и пенсионните фондове. Ето какво още каза Мими Виткова пред Дарик:

Д-р Виткова, каква е позицията на частните здравни фондове по отношение на готвените промени?

Частните здравни фондове вече са поставени в ситуация, че каквато и позиция да изразят, тя няма значение. Въпреки това ние ще изразим нашата позиция. Ситуацията е такава, че промените бяха поставени, наложени от Европейската комисия като необходимост нашата дейност да бъде приведена в съответствие с европейските директиви относно застраховането, не животозастраховането. Така че в това отношение реакция не би могло да има, друг е въпросът защо се прилагат европейските директиви към нас, които извършваме доброволно здравно осигуряване, а не се прилагат същите директиви към пенсионни фондове, които извършват доброволно пенсионно онигуряване. Разлика в дейността няма. Пенсията е също вид застраховка в не животозастраховането и би трябвало да се прилагат директивите и там. Но нашата реакция по-скоро ще бъде не относно нашата съдба или трудностите, които ще изживяваме в следващата година на привеждане в съответствие с новите изисквания, а по-скоро ние ще отправим въпроси, както и предупреждение към управляващите, че с това не се решава нито един обществен проблем относно здравното осигуряване на българските граждани, тъй като системата за здравно осигуряване не се променя по никакъв начин. Българските граждани ще продължат да плащат 40 процента от общите разходи за здравеопазване, а е възможно този процент да стане и повече. Дружествата за доброволно здравно осигуряване, които в момента участват с около 1 процент в общите разходи за здравеопазване, а такива дружества в ЕС поемат над 20 процента от разходите за здравеопазване, може би ще плащат и по-малко от този 1 процент, тъй като вероятно броят на дружествата ще намалее. Така че с това няма да бъдат решени проблемите на здравното осигуряване, нито ще се засили солидарният модел на българското здравно осигуряване.

Вие казахте, че ще намалее броят на здравните фондове, а каква е вашата прогноза? Колко от тях ще успеят да се справят с този първоначален капитал?

Аз мисля, че капиталът не е най-големият проблем пред дружествата. По-големият проблем е какво ще решат техните акционери, дали си заслужава да направят такива сериозни инвестиции, когато тези дружества участват в управлението на около 38 млн. лв. Същият капитал е и за застрахователните компании, но те участват в управлението на около 2 млрд. лв. Така че мисля, че това е по-големият проблем - доколко акционерите ще преценят, че си заслужава да инвестират в една такава дейност, в един пазар, който не е развит, не се прави нищо, за да се развива, нишата на този пазар не се регламентира по никакъв начин. Ние ще продължим да плащаме вноски по задължителното осигуряване и на книга да имаме много права по отношение на един максимален бих казала пакет здравни услуги. В същото време всички наши права са под условие: ако има лимити, ако джипито прецени. Липсата на този регламент какво със сигурност покрива задължителното осигуряване и какво остава извън него, за да го покрият такива дружества, ще продължава да трови обществената среда, да всява неяснота сред българските граждани, да стимулира кешовите плащания, които никой не контролира, вместо да развива солидарния модел. От друга страна, как е възможно да се развива едно такова осигуряване, каквото ние правим, след като не се знае примерно в болничната помощ, записано е в клиничните пътеки, че националната каса не покрива така наречените съкопструващи консумативи. Някой да даде определение какво е това скъпоструващ консуматив или медикамент? Това е написано, националният рамков договор е закон. Тоест в един закон е включен термин, който няма определение.

А според Вас с така предложените промени в закона ще намалее ли броят на хората, които ще направят подобна застраховка?

Мисля, че намаляването на броя на дружествата едва ли би се отразило на броя на хората. По-скоро броят на хората нараства бавно и мъчително по много причини - доходите, липсата на яснота какво получаваме от едното и от другото осигуряване, това, че не цялата здравна вноска за доброволно осигуряване е освободена от данъци, ако е лична вноска или че не цялата здравна вноска е освободена от данъци, ако е корпоративен договор, а тя е включена в тези общи 60 лв., които ако бъдат дадени за доброволно здравно осигуряване, доброволно пенсионно осигуряване и животозастраховане. Предпочитанията на работодателите са да се прави доброволна пенсионна вноска, защото тя има натрупване, индивидуална партида, докато при нас се харчи година за година, солидарен модел. Така че тези причини са по-скоро в основата да не се развива толкова бързо доброволното здравно осигуряване, отколкото броят на дружествата.

И все пак Вашата прогноза, колко от дружествата ще се откажат да работят?

Не бих искала да пророкувам и не смятам, че това е важен проблем.