Комисията в деветчленния състав излезе с препоръка до Министерския съвет да направи предложение за поправки, така че да се признава фактическо съжителство между еднополови двойки, тъй като това според нашия закон поставя в неблагоприятно положение в сравнение с хетеросексуално ориентирани хора. Това е неравно третиране по Закона за защита от дискриминация и е в нарушение на Международния пакт за граждански и политически права, както и Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. Бих искал да подчертая, че в целия ЕС единствено в България, Кипър и Малта не е поставян този въпрос.
В три държави даже е разрешено сключването на брак между лица от един пол. В десет има регистрационен режим за практическо съжителство и в няколко е признато такова съжителство без регистрация. Веднага прави впечатление, че в други членове на проекта за семеен кодекс има разпоредби, които третират презумпцията за бащинство. Ако практическото съжителство между две лица се приеме и те не могат да имат деца тези разпоредби от семейния кодекс няма да важат за тях.
Според вас не е необходимо у нас да се регламентира възможност за осиновяване на деца от еднополови двойки? Не. Това не е наша тема и не е на дневен ред. Това касае и други законови разпоредби. Ако се постави за обсъждане тогава сигурно ще имаме някакво становище, ако се налага, но сега не е наша тема, нито пък на семейния кодекс. До момента не сте получавали жалби в комисията по такъв точно казус? Да, не сме получавали и не сме проучили законово как стои в България и в рамките на ЕС този въпрос. Обикновено се поставя въпросът дали ще се разреши сключването на брак между такива лица. Това също сме обсъждали, но нямаме такава препоръка, тъй като въпросът е решен в Конституцията на Република България, че бракът е между мъж и жена. Останали са и традициите в българското семейство и общество. Какви социални придобивки ще даде тази поправка, която предлагате да се направи в семейния кодекс за тези двойки?Сигурно това ще даде предпоставка за повдигането на въпроси от към социалната страна на нещата, за касаещи такива партньори. Например: ползване на болнични за гледане на другия партньор, когато се налага, въпросът за унаследяване и ред други неща. Това ще си дойде по-естествен път, ако се приеме тази поправка. Ние се водим по законовите предпоставки, защото ако не се признае това съжителство между лица от един пол, означава, че държавата отрича легитимността на този признак, който е цитиран в нашия закон и се отрича сексуалната ориентация като легитимен признак, на основата, на който е забранено равното третиране. Това го пише в нашия закон и в Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. Незаменима част от Лисабонския договор е основната харта за правата на ЕС, където ясно са цитирани тези правила, включително и за хора с различна сексуална ориентация. Ние не можем да бъдем изолирани от общество, от голямата фамилия на ЕС. В някои държави е разрешен брак с регистрационен и нерегистрационен режим на съжителство. Хората могат свободно да се движат в рамките на ЕС.
Ако такива двойки влизат и живеят в България тогава как ще се отнасяме към тях. Не е ли едно неравно третиране на тези граждани. Ние не можем да се изолираме от общите ангажименти, които имаме ние към ЕС, въпреки че там няма директива, която да задължава съжителстване или граждански брак, но има директиви и нормативи, които задължават да няма дискриминация по определени признаци, включително и сексуалната ориентация.
От жалбите, които получавате имате ли сериозен брой жалби именно по този признак - дискриминация? Честно казано нямаме много. Това прави впечатление на нашите европейски партньори, когато идват на проверка. Явно и видно сме информирани, е при тях по-често се среща този признак. Явно проблемът е с по-голяма тежест в обществото. В България нямаме такъв проблем. На година да имаме под един процент – един, два случая най-много да имаме. Не е проблем на българското общество, но трябва да живеем в синхрон с нашите европейски партньори.
