Интервю със Симеон Сакскобургготски в прадаването „Годината” на Дарик радио
Когато се върнахте, сигурно имахте много илюзии. Една от идеите ви тогава беше, че който не изпълнява общата политика, общата идея, ще си тръгва. Тогава ви обясняваха, че няма как да стане според Конституцията…. Как такива работи? Аз съм добре запознат с Конституцията. Казахте, че ще отзовавате тези, които…а сега се озовахте тази година в това положение. Моля ви се, човек може да поиска една оставка или нещо, но отзоваване… Ами то във всяко предприятие, във всяка страна, ако не си изпълняваш задълженията и длъжността добре, естествено, че трябва да си търсиш друга работа. Това не е някаква заплаха или нещо. Аз си дойдох първо с безкрайна радост и благодарност, че след 50 години мога да се върна в родината си и оттам нататък мисля, че образно казано се запретнах и положих огромни усилия. Един ден ще се признаят и ще се оценят. Нито бързам, нито ме интересува, нито съм го правил затова. Не сте имал предвид конкретна ситуация като тази сега с част от депутатите ви в партията НДСВ да си тръгнат. О, в политиката човек трябва да предвижда всичко и само да черпи опит от това, което се случва и другаде и се е случвало и преди и след това нито са първи нито последни, нито е единствената партия…Това не са някакви гениални работи или нещо толкова специално. Не се връщам към това, няма какво да си губим времето с тези теми. Какъв опит почерпихте през тази година? Аз винаги, въпреки възрастта си търся позитивното във всяко нещо: ако е грешка нещо, човек да не сгреши пак; ако е нещо, което е отрицателно, да види как да се справи с темата, за да не се случи. Това са нещата, а пък опитът се черпи от всичко. Като има любопитство човек, като се интересува за нещата и е добре осведомен, много опит може да се натрупа. И това е хубаво. Най-тежките атаки през тази годна срещу вас бяха за това, че, да го обобщим, сте предпочел личния интерес, пред ако щете даже, интереса на институцията, която представлявате. Кажете ми кой е личният интерес? Кой? Тази, прословутата тема с имотите и тя се върти и тази година. Има ли нещо общо човек да е наследил и да си има имоти. Нима сме в някаква политическа система, която отрича частната собственост. Аз съм се превърнал в единствения гръмоотвод с на Симеон имотите. За други имоти и то постигнати по съвсем други „правила” като че ли никой не се интересува. За съжаление, в това виждам всякакви други подбуди, но не и за тези имоти. Но да се говори, че личните ми интереси, имотите ми ме обвързват с политиката, това е толкова обидно, толкова е смешно, че ще повторя за пореден на брой път: 55 години бях отписал тези имоти и съм живял без тях, слава богу, и бих могъл да живея и без тях. Но тук има нещо, което е правова страна, европейски правила и друго. Казахте гръмоотвод, а за имотите на другите не се пита. Това не сте го казвал досега. Него наблюдавам, защото толкова вече се набива и толкова се злоупотребява и се прекалява с тези имоти, но пак ви казвам, трябва да гледаме напред. Може би защото много българи не виждат справедливост в България. За това как едни станаха много богати, а други не успяха. Да, но какво да отричаме това, което е наследствено, което е една собственост, което някой притежава. Тогава вече социално би станало една голяма бъркотия, мисля. Не виждам каква е несправедливо когато например дарихме сестра ми и аз 98 хектара, значи 980 декара на града. Тогава някой възрази ли, каза ли, че това не са наши имоти, за да ги дарим? Не. Има хора, които благодариха и оцениха този жест. Но това се забравя, а се вадят стари дъвки, с извинение, и какви ли не неща непрекъснато. Може би да има една цел – да ме очернят, може би ще го постигнат. Аз смея да си кажа, че въпреки всичко и това, което ми се приписва, съм бил възпитан по един начин, където моралът и най-вече, бих казал, пред собствените си очи да ми е спокойна съвестта, така че каквото и да пишат, каквото и да се говори, пък в крайна сметка има и съдилища, има начин, по който се прави във всяка друга демокрация. Може би мълчанието ви поражда час от недоразуменията. Вие казахте, когато се върнахте, че мълчанието е злато, може би не отговаряхте веднага да пресечете… Човек си е господар на мълчанието, роб на думите си. И продължавам да го твърдя. Тоест ще продължите да не бъдете много разговорлив и през 2008-ма. Вижте, цял живот съм бил такъв. Сега на 70 години да се променя мисля, че е малко късно. Как виждате да продължи проектът ви? Мислете ли в такава конкретика през 2008-ма, като НДСВ да търси мостове за либерален алианс с ДПС например, да стане мощна формация, която да влезе и в следващото управление? Рационалното и това, което се очаква в политиката, е да има последователност. Друго е да има и обективност, гъвкавост, диалогичност, всичко това. Както знаете, че в Либералния интернационал участват и ДПС, и НДСВ, и, разбира се, либералните групи на всички други страни. Аз съм говорил винаги, че едно центристко мислене е безкрайно важно в едно общество, което излиза от една тоталитарна система, колкото и вече да е далече тя. Това значи ли, че мислите за обединение на силите на либералите в България? В момента сме в коалиция с ДПС и БСП, така че за момента тази е коалицията. Но казахте ясно – това е коалиция за целия мандат. Това е целта. Не самоцел, но за доброто на страната е правителствата да си изпълняват целия мандат. Това мисля, че е нормален принцип в която и да е страна, което, за съжаление, не винаги се случва и сме свидетели на подобни събития в много други държави. Накрая какъв ъгъл за обращение към българите бихте избрал – като Ваше величество и като цар, може би мнозина българи продължават да мислят, че за Нова година и Коледа вие дължите такова обращение, или като един от основните политически лидери в страна или просто като един гражданин, с който започнахме разговора за внука, който се е родил тази година. За вас кой е най-важният образ? Трудно е да ви отговоря. Защото това е много лично или субективно. Ако аз мога да кажа нещо, бих пожелал на всички първо, да е една успешна година, но да имаме по-голямо самочувствие и да вярваме повече в силите си и най-вече да развием това трудолюбие, защото с това ще си постигнем много от целите.
Да започнем от личното събитие на годината, как е внук ви Симеон-Хасан,познава ли ви?
Пораснал е много и мисля, че познава, защото се усмихва. Разбира се, той е голяма радост за нас. Това, че се роди в България също е нещо много важно за мен, нещо сантиментално. Изненадахте българите с избора на името. Не е в чисто българската традиция. Не е имало Симеон измежду внучетата ми, нито при сестра ми. Не, за Симеон спор няма, но Хасан беше изненадващото. Ами дъщеря ми беше и си е толкова близка с мароканското кралско семейство и специално имаше голямо уважение и повече от това – обич, към крал Хасан. И беше си го намислила, ама много отдавна. Тъй че добре, че включи и моето име, а не само Хасан да беше. Вие предизвикахте традициите в България. 2007 година е първата, в която България е в Европейския съюз и тя влезе като република. Сега, като се обръщате назад, приключено ли е царството? О, вижте, това е един дълъг, сложен и бих казал, научен въпрос, с който не бих искал да приспивам вашата аудитория. Понеже говорихме за внуците ви, вашият път, който избархте, ги лиши от това, лиши поне един от тях да бъде цар или не мислите така? Аз винаги съм си мислил това, което е добро за страната: където има дълг, да се изпълнява, независимо от лични предпочитания или друго. Разочарова ли ви лидерството на политическа партия? Ами откровено казано, не е било нещо, за което аз да съм бил възпитан. Също и не бях подготвен, в прекия смисъл, защото идвам от частния сектор, да стана премиер, да съм в администрацията на една държава. Но като трябва, човек се справя. Справянето и разочарованието са различни неща. Това беше тежка година за вас, с раздяла с хора, с които бяхте толкова близък. Ами, както виждате, това са неща, които се случват не само в НДСВ. Тежко е, жалко е. Аз винаги съм гледал да обединявам и да събирам, а не да деля. И естествено, че винаги личното оставам настрана. Гледам само това, което е позитивно и то по възможност за по-голям брой хора или обществено или както ще го наречем. Въпросът към вас като политик, който със сигурност очакват да ви задам нашите читатели, е: А ще се разделите ли с още хора от НДСВ? Ще поискате ли да си отидат ваши министри? Мислите ли, че това интересува наистина хората? Според мен не. Това може би интересува дадени среди, за да се създават някакви напрежения или изкуствени интриги. Мисля, че сънародниците ни, съгражданите ни се интересуват от това, което може да се постигне. За какво стои НДСВ, какво прави, с какво е допринесло, за да има един политически център, едно либерално мислене – това е далеч по-важно. Това начин да избегнете отговора на въпроса ли е? Не, определено не. Уважавам прекалено много слушателите ви. Имате ли вече решение за бъдещето на правителството, за вас взето? Това трябва да попитате премиера, аз не съм премиер. Кое според вас беше най-важното за България през 2007 година? Разбира се, членството ни в Европейския съюз. Ако се върнем с десетина-петнадесет години назад и някой ни беше казал: На 1 януари 2007 година България ще бъде пълноправен член на Европейския съюз, ами едва ли някой щеше да повярва. Така че много се е случило, много се е постигнало, естествено, че има и още много работа, но вече има много сериозен напредък. Не бива само да гледаме негативното и да казваме това, което още не се е случило, ами да погледнем обективно. А защо останахте в коалицията със социалистите, някои по-злонамерено ще кажат бившите комунисти, след като беше постигната целта, заради която се събрахте с тях? Това е и най-често задаваният въпрос от политическите ви противници. Мисля, че това е донякъде изопачено. Събрахме се, за да има един мандат – цял, спокоен и страната да върви напред. Че покрай това допринесе много фактът, че е имало коалиция, за да ни приемат, е друго, но има хора или среди, които бяха определили, че на 1 януари трябваше да си кажем „Сбогом, дотук”. Което не е реалистично. Вие не сте го определял? Ама разбира се, че не. Това би било някаква игра, а тук нещата са много сериозни. И трябва да се гледа напред с доста повече и време, и най-вече с цели, които трябва да се изпълнят. А защо НДСВ загуби според вас през годините доверие. Това беше също година, в която се представихте, сравнено с други партии, добре на европейските избори, но не така добре на местните. На местните не толкова, защото вече мисля, че вече тлееха известни напрежения и, от друга страна, много хора не разбират смисъла на центъра, на либералното мислене, а все още се опитват, може би с известна носталгия, нещо като двуполюсно – аз не мога просто да ви го кажа, защото е нещо, което за мен интелектуално не ми се побира в главата да се търси винаги конфронтация. А напротив – да се опитваме всеки малко да подаде. Това е и духът на една коалиция. И в Европа сега ако погледнем, много малко са правителствата, ако въобще има, които да са едноцветни, да ги наречем така. И все повече самите избиратели – това не е по каприз или желание на управляващите – изглежда, че се делят или търсят по няколко различни партии, които в крайна сметка създават една коалиция. И коалиционното мислене за мен е много полезно в едно общество. Дадохте за пример Европа. В Европа, в която и вие толкова сте живял, бедните и богатите не са с еднакви данъци. Добро решение за България ли е това, което сега прави това управление, в което и вие участвате? Ами ще ви кажа: нищо не е перфектно или идеално на тази земя; всяко нещо си има плюс и минус. След това няма един-единствен данъчен модел, който да се приложи по цял свят, значи трябва да се намери това, което е най-полезното или най-практичното или въобще, което се приема от едно мнозинство, но перфектното го няма. Да имаше, нямаше тук да си губим времето да преоткриваме топлата води или колелото, ами щяхме да приложим идеалния модел. Това го няма. Добро решение ли взехте по време на учителската стачка? Това е едно от събитията на годината и според нашата аудитория. Тогава всички обяснявахте, че няма пари за учителите, а сега се оказа, че България има 1 млрд. лв. повече. Да, но не бива да вадим нещата от контекста. Този милиард не е бил заложен или оставен встрани само ето, за учителите или за някоя друга група в страната. Пак трябва да се върнем към рационалното мислене, не емоционалното и мисля, че едно правителство управлява с целта да се справя с проблемите и да работи за съгражданите си, не да греши умишлено или дори да навреди на хората. Понякога тук тълкуванията са много субективни и липсва рационално мислене и в критиките. Пак предлагам винаги да се оглеждаме и да видим къде се случват аналогични проблеми и как се справят. Лично за мен например стачката не е панацеята, за да се решават проблемите. Диалогът е далеч по-интересен. Пак рационалното мислене, всички тези подходи и за обществото мисля, че са някакси по-полезни. Добър министър ли впрочем, като говорим за това, е Даниел Вълчев. Вижте, това го знаят вашите колеги и много хора, които ме познават, аз не обичам да давам оценки. Откровено казано, съм страшно самокритичен за себе си и това ми стига. На давате оценки? Не обичам да давам. Тава значи, че няма да кажете нищо и за премиера, и за… Само това оставаше. Мисля, че трябва всеки да си гледа работата и като старата поговорка, за която хората понякога ми се смеят, но: всяка жаба в гьола си. Това е много по-важно за аудиторията, отколкото да се изказвам за един, друг и трети. Това не води до никъде. Този договор, който сега се подписа в Лисабон. Когато вие подписвахте в Люксембург договора на България с Европейския съюз, по-добри ли бяха условията, отколкото сега се договаря в Лисабон. Ние например рискуваме да загубим еврокомисар, защото вече ще бъде друг принципът там. Да не бъдем толкова черногледи и да не гледаме на тези неща по този начин, а да оценим сегашната роля на нашия еврокомисар, присъствието на България въобще вече в международните институции и по-конкретно, разбира се, в Брюксел. Това е, утре ще има други проблеми, други предизвикателства, ще се справим с тях. На ако имаме една обща цел, тя е да върви напред страната. Предизвикателство ли са пред вас институциите на Европейския съюз? Сега вече ще има председател на Европейския съвет, ще има нещо като външен министър с големи правомощия. А вие самият имате ли тази амбиция, след като сте вече в политиката, да отидете в европейска институция? Пази Боже! На моята възраст, на седемдесет и кусур вече…Има млади хора, много по-способни. А каква е амбицията ви в политиката в България? Аз бих искал да видя обществото да се развива нормално като успешните европейски страни и ще се постигне. Трябва ли де се признае Косово? Това е много горещ въпрос. Вие какво мислите? Въпросът е много сложен. Виждате какви усилия се полагат от международните институции и тук вярвам, че Евросъюзът ще има едно мнение, в което вероятно повечето страни ще се включат. Но според вас България не трябва да е водещата при вземане на това решение? Отговорих ви. За какво ще му дойде времето през 2008-ма? На много неща идва времето, но мисля, че ако продължава да се създава добра атмосфера за предприемчивите българи, ако продължават и продължат инвестициите, този растеж, спадът, който е много чувствителен, на безработните – всичко това са много солидни доказателства, че напредваме и че се върви към по-добри времена не образно казано, а конкретно. Да не би да се връщате към април 2001-ва, когато говорихте за по-добрите времена с конкретни дни? Конкретните дни, знаете ли, това толкова се използва, предпочитам да не окачествя точно с какви намерения, но ако някой сега си прави труда и погледне, добре, не са 800-те дни, може би съм подценявал и трудностите, и понякога и липсата на енергия в работата на някои хора. Нека си го кажем ясно, трудолюбието едно време е било наша много хубава черта, може би трябва сега да се освежи това и да се засили това трудолюбие. Значи 800 дни не, но ако погледнете може би 1000, немалко работи са били постигнати без шум, без да се иронизира, ами черно на бяло.Когато се върнахте, сигурно имахте много илюзии. Една от идеите ви тогава беше, че който не изпълнява общата политика, общата идея, ще си тръгва. Тогава ви обясняваха, че няма как да стане според Конституцията…. Как такива работи? Аз съм добре запознат с Конституцията. Казахте, че ще отзовавате тези, които…а сега се озовахте тази година в това положение. Моля ви се, човек може да поиска една оставка или нещо, но отзоваване… Ами то във всяко предприятие, във всяка страна, ако не си изпълняваш задълженията и длъжността добре, естествено, че трябва да си търсиш друга работа. Това не е някаква заплаха или нещо. Аз си дойдох първо с безкрайна радост и благодарност, че след 50 години мога да се върна в родината си и оттам нататък мисля, че образно казано се запретнах и положих огромни усилия. Един ден ще се признаят и ще се оценят. Нито бързам, нито ме интересува, нито съм го правил затова. Не сте имал предвид конкретна ситуация като тази сега с част от депутатите ви в партията НДСВ да си тръгнат. О, в политиката човек трябва да предвижда всичко и само да черпи опит от това, което се случва и другаде и се е случвало и преди и след това нито са първи нито последни, нито е единствената партия…Това не са някакви гениални работи или нещо толкова специално. Не се връщам към това, няма какво да си губим времето с тези теми. Какъв опит почерпихте през тази година? Аз винаги, въпреки възрастта си търся позитивното във всяко нещо: ако е грешка нещо, човек да не сгреши пак; ако е нещо, което е отрицателно, да види как да се справи с темата, за да не се случи. Това са нещата, а пък опитът се черпи от всичко. Като има любопитство човек, като се интересува за нещата и е добре осведомен, много опит може да се натрупа. И това е хубаво. Най-тежките атаки през тази годна срещу вас бяха за това, че, да го обобщим, сте предпочел личния интерес, пред ако щете даже, интереса на институцията, която представлявате. Кажете ми кой е личният интерес? Кой? Тази, прословутата тема с имотите и тя се върти и тази година. Има ли нещо общо човек да е наследил и да си има имоти. Нима сме в някаква политическа система, която отрича частната собственост. Аз съм се превърнал в единствения гръмоотвод с на Симеон имотите. За други имоти и то постигнати по съвсем други „правила” като че ли никой не се интересува. За съжаление, в това виждам всякакви други подбуди, но не и за тези имоти. Но да се говори, че личните ми интереси, имотите ми ме обвързват с политиката, това е толкова обидно, толкова е смешно, че ще повторя за пореден на брой път: 55 години бях отписал тези имоти и съм живял без тях, слава богу, и бих могъл да живея и без тях. Но тук има нещо, което е правова страна, европейски правила и друго. Казахте гръмоотвод, а за имотите на другите не се пита. Това не сте го казвал досега. Него наблюдавам, защото толкова вече се набива и толкова се злоупотребява и се прекалява с тези имоти, но пак ви казвам, трябва да гледаме напред. Може би защото много българи не виждат справедливост в България. За това как едни станаха много богати, а други не успяха. Да, но какво да отричаме това, което е наследствено, което е една собственост, което някой притежава. Тогава вече социално би станало една голяма бъркотия, мисля. Не виждам каква е несправедливо когато например дарихме сестра ми и аз 98 хектара, значи 980 декара на града. Тогава някой възрази ли, каза ли, че това не са наши имоти, за да ги дарим? Не. Има хора, които благодариха и оцениха този жест. Но това се забравя, а се вадят стари дъвки, с извинение, и какви ли не неща непрекъснато. Може би да има една цел – да ме очернят, може би ще го постигнат. Аз смея да си кажа, че въпреки всичко и това, което ми се приписва, съм бил възпитан по един начин, където моралът и най-вече, бих казал, пред собствените си очи да ми е спокойна съвестта, така че каквото и да пишат, каквото и да се говори, пък в крайна сметка има и съдилища, има начин, по който се прави във всяка друга демокрация. Може би мълчанието ви поражда час от недоразуменията. Вие казахте, когато се върнахте, че мълчанието е злато, може би не отговаряхте веднага да пресечете… Човек си е господар на мълчанието, роб на думите си. И продължавам да го твърдя. Тоест ще продължите да не бъдете много разговорлив и през 2008-ма. Вижте, цял живот съм бил такъв. Сега на 70 години да се променя мисля, че е малко късно. Как виждате да продължи проектът ви? Мислете ли в такава конкретика през 2008-ма, като НДСВ да търси мостове за либерален алианс с ДПС например, да стане мощна формация, която да влезе и в следващото управление? Рационалното и това, което се очаква в политиката, е да има последователност. Друго е да има и обективност, гъвкавост, диалогичност, всичко това. Както знаете, че в Либералния интернационал участват и ДПС, и НДСВ, и, разбира се, либералните групи на всички други страни. Аз съм говорил винаги, че едно центристко мислене е безкрайно важно в едно общество, което излиза от една тоталитарна система, колкото и вече да е далече тя. Това значи ли, че мислите за обединение на силите на либералите в България? В момента сме в коалиция с ДПС и БСП, така че за момента тази е коалицията. Но казахте ясно – това е коалиция за целия мандат. Това е целта. Не самоцел, но за доброто на страната е правителствата да си изпълняват целия мандат. Това мисля, че е нормален принцип в която и да е страна, което, за съжаление, не винаги се случва и сме свидетели на подобни събития в много други държави. Накрая какъв ъгъл за обращение към българите бихте избрал – като Ваше величество и като цар, може би мнозина българи продължават да мислят, че за Нова година и Коледа вие дължите такова обращение, или като един от основните политически лидери в страна или просто като един гражданин, с който започнахме разговора за внука, който се е родил тази година. За вас кой е най-важният образ? Трудно е да ви отговоря. Защото това е много лично или субективно. Ако аз мога да кажа нещо, бих пожелал на всички първо, да е една успешна година, но да имаме по-голямо самочувствие и да вярваме повече в силите си и най-вече да развием това трудолюбие, защото с това ще си постигнем много от целите.
