С. Ганев: Следващото правителство трябва да е отрицание на това

Бившият външен министър Стоян Ганев в интервю за предаването "Седмицата" по Дарик радио:

Как от Америка изглеждат скандалите, които се случват в българското вътрешно министерство, и въобще нестабилността на управляващите в София?

Вие сте запознат със слушанията в Американския конгрес неотдавна по повод на назначаването на новия посланик на САЩ в България и по този повод също така съм сигурен сте запознати със словото на Барак Обама. По този повод Барак Обама произнесе встъпително слово, той е председател на сенатската подкомисия за Източна Европа, в това си качество говори. Но, разбира се, не можем да отделим и сегашното му качество на един от главните претенденти за президентския пост от 1 януари 2009 година. Така че на тази база може да се създаде една картина как тук, в Америка, официално се разглежда България. Първото нещо, което искам да подчертая, е, че на България се гледа като на страна с много голямо значение. Г-н Обама много ясно формулира в какво главно се проявява значението на България за Америка и Европа, а именно като един потенциален център за дистрибуция на петрол и природен газ. Оттук се определя и ключовата роля на България в гарантирането на енергийната сигурност на Европа. Оттук произтича и нарастващата загриженост на Американския конгрес, както сте почувствали в словото на г-н Обама, и в макар по-малка степен на президентската администрация, по продължаващата зависимост на властта в България от мафията и организираната престъпност. Няма да кажа някаква тайна сигурно, ако изтъкна, че в средите на Конгреса съществува определено недоволство от факта, че засега администрацията във Вашингтон не е предприела решителни мерки да помогне за разобличаване на корупцията на високите етажи на властта в София, за която всеки знае, предполага. И все пак политическият елит, който е свързан с тази престъпност, засега все още не е идентифициран. Така че от гледна точка на официален Вашингтон България изглежда и добре, и зле. И основният акцент естествено се поставя на това какво трябва да се направи. Ако ме питате какво означават думите на Барак Обама за нас, как ние бихме могли да ги тълкуваме като българи, аз смятам, че е съвсем ясно какво той искаше да каже.

Какво означава решителни мерки? Ако за Европейския съюз това е една предпазна клауза за България, какво означава решителни мерки от страна на Съединените щати?

Всъщност Барак Обама използва по-силна дума в сенатската комисия. Той призова мис Макелдауни, новият посланик на Америка в София, да предприеме агресивна работа, агресивна работа, за да се гарантират демократичните институции и съдебната система да работят така, както би трябвало в една демократична страна. Аз споменах, че тук няма съмнение, че главната болест на режима в София е болестта й обвързаност с мафията и организираната престъпност. Разбира се, не говоря за всички, но за една, както казах, неидентифицирана, но не малка част от политическия елит. А че американското правителство е в състояние да помогне за тази идентификация, ако така мога да се изразя, предполагам, че вие нямате съмнения. Но струва ми се, че досега в това отношение недостатъчно активно се е работило. Не толкова е важно моето мнение, колкото това, което, струва ми се, преобладава в Конгреса, особено в демократическите среди. И това ще се отрази несъмнено на отношенията с България, ако за президент бъде избран един от двамата демократически кандидата. И единият, и другият са еднакво решими да помагат на младите демокрации, особено на такава, каквато е България, с такава решителна роля за сигурността, както казах, на енергийната сигурност в Европа и, разбира се, косвено в Съединените щати. Въобще Съединените щати явно биха искали, особено с назначаването на новия посланик и инструкциите, които са й дадени, съдейки от изслушванията в Конгреса... Това, което се очаква от България, е да бъде страна, в която правителството ще се основава на принципи, които нямат нищо общо с обвързаност с една или друга група, с едни или други финансови интереси. Разбира се, аз не казвам, че всички те са свързани с мафията и организираната престъпност, много често интересите на членовете на правителството са абсолютно лични.

Питам ви, защото Джон Байърли, досегашният посланик, през целия си мандат предупреждаваше българския елит. Може ли този елит да се опасява, в кавички, от агресивността на новия американски посланик в София?

Аз мисля, че тези, които предстоят да бъдат, надявам се, че така ще бъде, да бъдат идентифицирани постепенно, ако не и по-агресивно и революционно, наведнъж, в по-голяма група, могат да се опасяват сериозно, защото Обама например изисква, ще изисква след 6 месеца личен отчет от посланика в София какво в това отношение е предприето. Но аз лично чета в думите на кандидата за президент на Съединените щати по-скоро вглеждане в непосредственото бъдеще на България. Аз не мисля, че той се самозалъгва с това, че изведнъж нещо може да се промени със сегашната власт. Той много добре е запознат, предполагам, че след по-малко от година всъщност България навлиза в предизборна кампания и ще има ново правителство. И всъщност неговите думи и думите към посланика са насочени по-скоро към бъдещето, към това какво правителство трябва да има. А това правителство очевидно се очаква не само от Съединените щати, но преди всичко от Европа, от европейските съюзници, да бъде правителство, което ще обяви война на мафията, на организираната престъпност, на корупцията, и ще трябва да я спечели.

Когато напускахте кабинета на тогавашния премиер Симеон Сакскобургготски, казахте, че не одобрявате икономическата му политика. Как гледате сега на участието на НДСВ в това правителство, което обявява, че тръгва към още по-социална политика и ще завива още по-наляво?

Аз ще ви отговоря с това, че всъщност царят нямаше икономическа политика, в смисъл, ако се разбират под политика мерки за реформиране на икономическата система, на политическата и т.н., на правосъдието. Не че нямаше план, всъщност прокламираният план беше една от главните причини хората да тръгнат след това движение, т.е. то да се превърне в движение на хора, които са увлечени от определени идеи, засягащи техните непосредствени интереси. Само че царят загърби тези реформи, той просто забрави за тях и се посвети на възстановяването на справедливостта, по неговите виждания, за царското семейство, с възстановяване на имотите. Що се касае до НДСВ, НДСВ беше родено като движение, след това то беше умъртвено със създаването на политическа партия, която да слугува на практика на Негово величество, без никакъв облик, без никакви идейни ценности, прехвърляха се от дясно на център, от център на дясно, най-накрая се намериха в центъра, където имаше свободно място. И до ден днешен НДСВ е една партийна структура на управляващи чиновници. Тя няма нищо общо с масите, с хората. И неслучайно в резултат и на големи политически грешки, и на липса на каквато и да било икономическа политика в подкрепа на тези, които са гласували, сега социолозите, ако трябва да им се вярва, дават крайно ниска подкрепа за НДСВ. Въобще аз смятам, че всичко, което в момента се говори за НДСВ, не съвсем засяга хората. Едва ли толкова много хора се вълнуват, повече медиите.

Къде според вас биха потърсили българите алтернатива на сегашното управление?

Ако България не завърши европейско-атлантическата си интеграция, а това минава през справяне с тези всеизвестни, но немърдащи заболявания - връзките с организираната престъпност, корупцията отгоре до долу, от първия до последния, ако те не се справят с това, което явно на практика не можем да очакваме, че ще бъде другояче, следващото правителство трябва да е отрицание на това, то трябва да се състои от партии и политици, които са способни, подчертавам, способни, т.е. те не трябва да са корумпирани. В много голяма степен това значи, че не би трябвало да са участвали и като партия във властта. Те трябва да са способни да обявят и успешно завършат една истинска война с подземния свят и с корупцията. Естествено това не е самоцелно, то минава през много дълбоки реформи в обществото - от икономиката и социалните отношения до полицията и съдебната система, тъй като борбата с корупцията не става във вакуум. Корупцията в България в много голяма степен се дължи на факта, че държавата е навсякъде, във всичко, на входа и изхода, нищо не може да стане без т.нар. държавна намеса и докато това е така, докато бизнесът не се освободи от държавата, това ще е една истинска икономическа и социална революция в България, ако стане, няма да се очакват някакви подобрения в стандарта на живот в България.

Така че алтернативата е в изграждането на едно правителство, по всяка вероятност то трябва да е коалиционно, каквито и да са резултатите от изборите, в което ще се заложат точно тези цели – сериозни реформи, които да променят страната, и, разбира се, създаването на полицейска система, която пък ще освободи хората от бремето на битовата престъпност, от терора на битовата престъпност. Не е само организираната престъпност, тя даже по-малко се отразява директно на живота на хората, но преди всичко битовата престъпност, кражбите, грабежите, изнасилванията, хулиганството и т.н. Наскоро чух едно много интересно предложение на г-н Сидеров, лидерът на "Атака", който в последно време е доста активен в това отношение и аз го поздравявам с многото идеи, които предложи на обществото, една от тези идеи аз лично мисля, че е много сериозна - за децентрализиране на полицията. Ето това е една алтернатива на сегашното правителство. Полицията трябва да бъде децентрализирана, кметът да носи непосредствената отговорност за реда в общината, а на национално равнище да има елитна, елитна група, национално бюро за разследване, което да поведе война срещу организираната престъпност и мафията.

За кого според вас ще се изгодни едни предсрочни избори в България и може ли президентът Първанов да ги инициира, да го наречем така, с една подобрена версия на едни Боянски ливади примерно?

Аз мога да кажа в обратен смисъл - за кого в никакъв случай предсрочни избори не са изгодни. И този, за когото в никакъв случай не са изгодни, нямам съмнения, е Симеон. Следователно от тук могат да се направят и някои изводи за политическото битие на България в месеците до следващите избори. Аз лично не вярвам в предсрочни избори, тъй като сегашното правителство не е изградено на принципна основа, а на една безпринципност. Принципът на това правителство е безпринципност, ако мога така да се изразя, и всъщност тази безпринципност се обуславя от лични интереси и проблеми. Затова много често кризите, за които в последно време така много медиите говорят, по-скоро една след друга утихват като буря в чаша вода, тъй като те не могат да засегнат същността на тази власт, изградена на определени лични интереси. Симеон не може да не разбира, че ако тази алтернатива, за която говоря, се осъществи, макар и в известна степен, не сто процента, то новото правителство едва ли ще се поколебае да постави въпрос, да сложи пръст върху така наречените имоти, някои от които, повечето от които са върнати по време на заседания на Министерския съвет, председателстван от самия премиер.

Колко още политически живот предвиждате за НДСВ, след като партията беше напусната вече от 17 депутати, а социолозите наистина й дават минимален процент доверие?

НДСВ може да има много голям политически живот, но ако ме питате в парламента, НДСВ в следващия парламент не виждам по какъв начин може да стане това, нито пък мога да видя в каква коалиция те биха могли да участват, така че да не се явят директно на избори. Това би било унизително всъщност за царската партия. Така че аз лично смятам, че това е партия със силно затихващи функции, ако говорим за парламентарно участие.

Ако се абстрахираме от партията НДСВ, през последните седмици плахо започва да се прокрадва идеята, че Симеон може да бъде номиниран за новата длъжност президент на Евросъюза. Доколко има вероятно това да се случи и дали лидерът на НДСВ реално таи някакви надежди това да се случи?

Аз мисля, че той би могъл да бъде избран, много трудно, разбира се, стига да има някакво силно изградено лоби. За това аз нямам никаква представа. Но другото му измерение на неговото желание да заеме тази позиция, която всъщност би била позиция, в каквато България би се чувала много повече, няма съмнение по този въпрос, затова аз му пожелавам да успее. Но неговото желание всъщност до голяма степен обуславя и политическото развитие в следващите месеци. Той няма интерес от реални кризи, той няма интерес от падане на правителството, той има интерес да бъде със статута поне, който има в момента.

Сакскобургготски беше обещал, г-н Ганев, че ще се отдаде на теология, когато излезе от политиката. Смятате ли, че това някога може въобще да се случи?

Аз мисля, че това е чисто негов избор. Дали ще се отдели в манастир или ще се отдаде на теория, на теологията, си е чисто негов избор, който въобще не засяга живота на обикновените българи.

Въпросът ми беше дали той въобще някога може да излезе от политиката, след като е влязъл по този начин?

Да, това е много интересен въпрос, тъй като той има измерения на отговорност. Отговорността продължава и след мандата.

Вие сте човек, който има поглед върху вътрешния живот на българската политика, а от началото на прехода до 2002-2003 г. що за роля в този вътрешен живот на българската политика има Ахмед Доган и какво според вас ще се случва в България, ако Доган продължи да има такава ключова роля в бъдещето?

Аз бях приятел всъщност с Ахмед Доган и много добри неща ни свързват с миналото. Когато СДС имаше нужда от подкрепата на Доган, ние я получихме, ако си спомняте, ние имахме все още малцинство. Създадохме правителство на малцинство с подкрепа на ДПС. Първото демократично правителство. Много вода е изтекла от тогава. Аз всъщност от 1993 година не участвам в политиката, с изключение на година и половина когато трябваше да организирам създаването на националното движение на Симеон. Много вода е изтекла и аз повече не мога да съм сигурен кой какво представлява. Аз се излъгах твърде много в личности, на които смятах, че може да се отдаде доверие, включвайки ги в листите, предлагайки, разбира се, да бъдат включени в листите на НДСВ. Ахмед Доган е един умен човек, както всеки казва, но не е имунизиран от грешки. Според мен грешката, която той допусна, е тази, че той просто забрави, че неговата партия е партия на едно малцинство. И това определя и политическото му поведение, така, както е във всяка европейска страна. Това създава емоционален заряд в една голяма част от българското население. Плюс това българите са изключително търпим народ, тъй като очевидно е намесването във вътрешните работи на Турция. Аз не смятам, че сега ДПС е позитивен фактор. Аз смятам, че той трябва да отстъпи и да се възстанови в опозиция. И в България не може да се допуска положение, в което българите ще се чувстват като малцинство.

Аз не съм националист, нямам нищо общо с това, но аз съм патриот, който не може да не се вълнува за съдбата на своя народ, на своята нация, на своята вяра и в това отношение аз съм дълбоко загрижен. За съжаление единствено партията "Атака" така категорично отстоява националните интереси в това отношение и това не е достатъчно. Би трябвало много повече от политическата класа на България да загърбят чуждоподаничеството, така да се каже, в обслужване на други интереси, вместо на тези на България, на националните интереси. Аз затова се отнасям с уважение към "Атака", за разлика от много анализатори в България, социолози, които клеймят. "Атака" е всъщност единствената партия в България, която издига във фундаментален принцип защитата на българските национални интереси преди всичко и над всичко, така, както е в Съединените щати. Америка фърст, американските интереси са над всичко и преди всичко.

При какви обстоятелства Стоян Ганев би се върнал в българската политика?

Аз веднъж се върнах в българската политика като участвах в една, бих казал, историческа роля - определянето на стратегията и плана за действие на Симеон. Но много скоро отстъпих. Взаимно се разделихме с Негово величество Симеон, тъй като разбрах, че хората, които са го обградили, няма да му позволят да извърши този преход. Сега идва нов период, когато е много решителна битката - или, или, за или против непосредственото благополучие на хората. Ако не бъде избран този път, за който говорих преди малко, ако не бъдат предприети дълбоки икономически реформи, такива, каквито вече се предлагат, аз мисля, че трябва да се простим с мисленето, че България може да достигне Европа след примерно 20, 30 години.

Тоест, ако България поеме по правилния път оттук нататък, Стоян Ганев би участвал.

Аз винаги бих участвал с каквото мога, за да подкрепя това, за което говоря. Аз по начало съм настроен решително към радикални действия, тъй като само по този начин България може да излезе от тресавището, в което всички са затънали, между другото и политиците. Това е ужасно. Политическият елит, всъщност ако слушаме, гледаме, четем, това са само разправии, това са само обвинения от кой е идиот до кой е хомосексуалист, неща, които нямат нищо общо с дневния ред на хората. И ако това така продължава, българският избирател наистина ще бъде омерзен и не мога да предвидя реакцията му.