П. Панайотов: Защо за убийство на пътя да няма споразумение, а за смърт при грабеж да се допуска?

П. Панайотов: Защо за убийство на пътя да няма споразумение, а за смърт при грабеж да се допуска?
П. Панайотов: Защо за убийство на пътя да няма споразумение, а за смърт при грабеж да се допуска? / снимка: Sofia Photo Agency, архив

Да се помисли за ограничение в Конституцията, което да спре постоянния стремеж на законодателя да криминализира все повече деяния - това предложение лансира главният прокурор Борис Велчев при представянето на поредния законодателен анализ на „Юридически барометър". В рамките на обсъждането на наказателната политика в страната обвинител номер 1 се усъмни докъде може да се стигне в опита срещу все повече престъпления да се разписва наказанието „лишаване от свобода" - като даже даде за пример възможността човек да влезе в затвора хипотетично заради „устройването на бой между декоративни рибки".

Макар и да подкрепи идеята с поправка в Конституцията да се спре злоупотребата с постоянното дописване на Наказателния кодекс, преподавателят по наказателно право доц. Пламен Панайотов смята, че дори и европейското право задължава държавата ни да търси баланс между престъпленията и наказанията. Пред Дарик той разкритикува поредния опит на мнозинството да приеме на парче промени в Наказателния кодекс, свързани с убийствата на пътя.

Налага ли се вече с промени и в Конституцията да се спре този опит на всяка власт за свръхкриминализация в наказателното право? Сам споменахте, че казуси от деня раждат постоянни поправки на парче в Наказателния кодекс.

Разбира се, че би било добре да се запишат някои параметри изрично в основния закон. Но бих искал да допълня следното: че и по настоящем поради факта, че правото на ЕС се ползва с приоритет пред националното право, в това число и пред нашата национална Конституция, както и пред конституциите на държавите членки, искам да ви уверя, че и в учредителните, основните договори на Европейския съюз, и в наказателното законодателство на Европейския съюз принципът за пропорционалност, който се изтъкна в днешния дебат като основен, който трябва да бъде съобразен във всяка наказателна политика, е изрично записан.

Т.е. там, в европейското право има спирачка срещу тази практика?

С други думи дори и в нашата Конституция, както е понастоящем, това изрично да не е оказано, от правото на Европейския съюз, което се ползва с непосредствена приложимост на територията на България и е с приоритет пред вътрешното право, този принцип следва да бъде спазван и то стриктно от българския законодател.

Уви обаче българският законодател тъпче това право и на Европа, защото сега сме свидетели на поредните поправки, които мнозинството се кани да приеме в НК, за убийствата на пътя.

Поредните поправки само свидетелстват за това, че добрите намерения в политиката не са достатъчни. Когато те не почиват на добра експертиза, в крайна сметка политиката е лоша и тя се проваля. Не отричам необходимостта да се отговори на очакванията на хората за справедливост в случаите, когато се причинява макар и по непредпазливост смърт на пътя. Те са, разбира се, основателни. И на това българският законодател трябва да откликне. Но отричам начина, по който това се прави. Защото не е възможно да разрешиш една несправедливост като създадеш хиляди нови несправедливости. Какво имам предвид? Как е възможно да се ограничи сключването на споразумения само за този вид престъпления с оглед причиняване на смърт по непредпазливост, а да не се подходи генерално, като се имат предвид и другите случаи на причиняване на смърт по непредпазливост.

Ами завчера имаше случай, който отново възмути обществото като цяло, свързан с лекарска грешка, когато при една обичайна операция от апендисит, в крайна сметка млада жена се прости с живота си. Ами такива лекарски грешки има много, понякога и нашумяват публично. Ами какво да кажем за случаите на трудови злополуки, при които се причинява смърт по непредпазливост? Има трудови злополуки в мините, където поради едно непредпазливо деяние, поради едно немарливо или непрофесионално отношение се причинява смърт на мнозина. Десетки хора могат да бъдат затрупани в някоя галерия, вие знаете и в нашите мини има такива случаи. Значи там ще може да се сключи споразумение?

Ами какво да кажем за още по фрапиращата ситуация, която ще се създаде, ако бъдат приети тези промени в Наказателния кодекс, когато при умишлено причиняване на смърт другиму и то най-тежките случаи - на грабеж, придружен с умишлено убийство, ще може да се сключва споразумение, а при непредпазливо причиняване на смърт на пътя няма да може. Това е което в крайна сметка говори, че не се осъществява една цялостна наказателна политика, че няма ясна визия, че когато се пипа кодифицирано законодателство, пипането на макар само една разпоредба означава, че трябва да съобразиш как това ще се отрази на всички останали.

Сега обаче има нови искания - за промени, свързани с убийствата при неизбежната отбрана. Нужна ли е там корекция в закона?

При неизбежната отбрана също има дълбоко неразбиране за смисъла на този институт. Виждате, че сега се говори за необходимостта едно момче, което е нападнато в помещение, което обитава за живеене, нощем, с взлом, да бъде едва ли не съдено за това, което е причинило в състояние на неизбежна отбрана. Това е абсурд! Навсякъде по света, в това число и в нашия Наказателен кодекс, е изрично записано, че при тези условия има необорима презумция - че няма превишаване пределите на неизбежната отбрана. Ако фактите са такива, каквито се изнасят публично, аз, разбира се, не ги знам от самата преписка, само го коментираме, но ако фактите са такива, каквито се изнасят, във всяка цивилизована държава се дава преди всичко право на всеки гражданин да защити личните си права - да защити живота си, да защити здравето си.

Т.е. няма нужда от корекции в текста? Припомнено беше, че КС вече е отменял разпоредби от този тип.

Вярно е, че Конституционният съд отмени някои поправки, свързани с неизбежната отбрана, естествено, не бяха удачни и дадоха възможонст за противоречиви тълкувания. Но сега действащата уредба е класическата уредба на неизбежната отбрана.

Споделят ли юристите позицията на главния прокурор за промяна на текстовете на НК, които са свързани с неизбежната отбрана, нужна ли е поправка в Конституцията, която да спре опитите за криминализиране на все повече и повече престъпления в страната и каква трябва да бъде наказателната политика на държавата чуте в репортажа по темата на Йовка Йовчева: