Интервю на Пролет Велкова с художника проф. Греди Асса в рубриката "Думите" на предаването "Кой говори" по Дарик радио
Сега ще рисуваме с думи, първо посягане на Греди към шапката с думите.
ВРЕМЕ Времето изчезва, когато се потопя в него, говоря за творчество. За мен това е истинското време. Съжалявам, че веднага започвам с творчество, защото то изглежда е по-силно от всичко това… Няма място за съжаление тук. Какво е времето? Има часове, които са някакви – два часа отиваш на кино, два часа правиш фитнес, един час работиш или си отделил три часа пред компютъра, това е друго време, което си отделил. Истинското време е онова време, в което ти си пред онова нещо, чрез което управляваш себе си, искаш по някакъв начин да разкажеш чрез него за себе си, около себе си и за света. И тези събития, които вграждаш в това време, се оказват най-чистите… Така, то не е хронологично, то няма измерение, то е чисто време. Аз му казвам чисто време, защото времето, когато съм пред статива, минава ….Да не кажа, че изобщо не ме интересува какво става – дали трамваят е минал или някой ми е звъннал по телефона. Аз имам чувството, че се потапям в това време. Това е чистото време. Освен творческото време, има наистина и хронологично време, през него се случват някакви неща. То си минава, в един момент човек се пообръща, пооглежда и се пита ”За какво беше всичко това?” Ти задаваш ли си този въпрос? Не, досега още не съм си го задавал, защото в реалния свят времето е дълго. То се измерва с други параметри, които някакси в моята координатна система липсват. Ти си направо за завиждане. Да, собствен свят. ИСКАМ Бързо трябва да кажеш какви желания имаш. Като всеки един човек искам много неща. Няма да падна до нивото какво искам да виждам по улиците. Искам да има музеи в България, в които се доказва традиция, не се показва всичко това, което сме преживели. Онова време – чистото. Ние музеи си имаме… Не, нямаме. Но предполагам не са онези музеи, за които ти говориш. Какво е различното? Ами преди две седмици бях в Париж, в новия музей за различни култури. Африка, Океания, Индонезия, Индокитай – всичко това е една магия. Музеят на Жак Ноел е най-новият музей и наистина с усещането за 21 век. Няма стъпала, има лабиринти… Нашите музеи са си нашенски. Да. Много искам един много голям архитект да дойде да построи нещо като Франк Гери както направи в Билбао – от един рибарски град направи столица на изкуството. Да идват хора, да виждат не само нашето изкуство, но и ние да направим едни реверанс, да покажем колко сме толерантни към западноевропейското и американското изкуство. Всъщност това те прави съизмерим. Всичко друго си е пак локално, по нашенски хубаво. Можеш да го почистиш калдъръма, но той трябва да свети с друга, с духовна светлина, а не само чистичко и така, само пред нас. Като те слуша човек, ще каже, че си постоянно в много високи измерения. Кажи на всекидневно равнище какви желания имаш? Ами да си направя ремонт на ателието. Виж как ме принизи. Защо какво принизяващо има в този ремонт. Той ще ти е нужен. Защото знам, че един ремонт се равнява на един пожар или на две земетресения. Поне… ФИЛИЯ Филия. Ето виждаш ли: къде беше Греди, къде го запратих – при филията. Това е тотото на думите, какво да направим сега. Това е тотото, да. Аз за тази филия може би така в някаква метафора съм разказал, може би от там ви е подсказана. Не, не знам какво имаш предвид. Аз ще ти кажа какво имам предвид. Аз имам сестра, която се казва Елза. Тя е по-малка от мен, като малка беше злояда, а аз обичах да хапвам повече. Баба ми естествено отделяше повече внимание на нея, защото тя е злояда, а моите филии някакси така не ги намазваше дебело и изцяло. И сладкото от череши не попадаше във всички краища на филията, което ме дразнеше. И аз веднъж разказах на един мой приятел, че една картина като почна да я рисувам и трябва да свърша до всеки милиметър, не може така. И той изглежда я хвана като реалност, аз просто се пошегувах. Ще кажеш, че баба ти има заслуга да станеш толкова добър художник, колкото си. Тя ме научи на други неща – на последователност и най-интересното единност – да мога да сглобявам нещата в едно цяло. Това е много особено – с течение на времето разбираш, че тя ти го е казала, но ти не си го разбрал. Как те учеше на тази последователност? Защото е дефицитно нещо, струва ми се, това. Дефицитно, да, а липсата на ритъм по-скоро в това, което правиш, като се започне от най-елементарните неща – тръгването на училище, как постоянно трябва да мисля за първи, втори, трети час, къде са ми грешките, как трябва да преговоря…Тя беше една много силна жена и няколко пъти ми спаси живота. Буквално? Буквално. Единия път бях се набол на някакъв пирон, защото бях изключително лудо момче, толкова много играех. Един ръждясал пирон мина през крака ми и тя на гръб ме взе и ме заведе сама до болницата. Тя беше много истинска жена. Баба ти дали ни чува сега? Милата, тя сега е някъде. Казваше се Рашел. Понеже разбрахме, че вярваш в прераждането. Дали сега те чува? Сигурно. Наистина ли го вярваш? Да. СЛАБОСТ Е, това ми е слабост. Кое ти е слабост? На мен всичко ми е слабост. Първо, като видя красота и омалявам. Дали е лице, усмивка, текст, дума, дали е изречение или пък два камъка в някакво село виждаш как майсторът е сложил два камъка един до друг и така ги е направил като Хеопсовата пирамида. Слабост от занаята, от възможностите на човешката мисъл…Значи започва от камъка, после стига до това да изразиш, да направиш едно понятие, близко и неочаквано, да имаш едни такива вертикални излитания, които за мен са признак на по-висок интелект, за по-високи такива преживявания, защото човек ако няма това и ако не се среща с различни хора, които имат такова невероятно усещане за време и пространство и със своите думи и метафори не те въвеждат в други пространства, все едно времето ти е пауза. А ти се срещаш с такива хора? Да. Хайде малко да поговорим за тях, а? Срещам се с такива хора. Не всекидневно, защото и тези всекидневни срещи…все пак не трябва да има тази консумация. Мога да кажа за тези хора, че така, усещането и преживяването е съвсем различно. Дали пък е глас, който звучи? Скоро слушах Ел Диво – невероятни гласове. Аз доста инфантилно се залепвам за нещо, което е много силно и го държа дълго в съзнанието си. Така е и със скулптура или живопис, като видя, говоря не за силна по тонове, не за измъчени фигури – това всичко. А силна живопис, истинска живопис, може би не трябва да има наименование на тази живопис, тя да се казва само живопис. За съжаление, имам все по-малко включвания в тази верига. Имаше една книга, в която се изброяваха като една скала, като една класация изкуствата. Живописта беше някъде трета-четвърта, до нея – поезията, а най-отгоре беше балетът и пеенето, оперното пеене, изобщо пеенето като глас. Не е нужно да имаш нещо друго, отиваш и го изпяваш, може да е на улицата, може… Греди, ти си поет, толкова дълго време нямах желание нищо да те попитам. Защо? Ами защото казваш повече от това, което се очаква дори. Искам само да обърна внимание, че тази хубави неща Греди каза, разсъждавайки върху собствените си слабости. Това бяха неговите слабости. СРЕДА Как я мислиш тази среда? Много е важна, тя определя всичко. Както има среда в природата, която дава възможност на цветята и дърветата да израстват, по същия начин и в живописта трябва да има среда. Както и в музикалните пиеси ако няма фон, среда, не се получава това важното, което е в центъра и което е сюжетът или само маската, не се получава. Средата е най-важната. А златната среда как ти харесва? Златната среда? Аз предпочитам Менделеевата таблица, ако мен специално ме питаш. Нарочно исках за тази златна среда да поговорим, защото, според мен, това е едно клише, което е изключително глупаво. Да, „той е бил в среда”, „живял в среда”… Да, много е хубаво, но средата има и така лек уклон на посредственост, средно положение, а не е така. Би трябвало да се каже бекграунд, или фон, или така заден план, или планът, в който той е живял, за да може да се наместят нещата.
Защо не отделяш повече време и за писане, освен за рисуване? Защото мисля, че правя правописни грешки. ЕНЕРГИЯ Енергия е следващата дума, която изтегли. Ти си страшно енергичен човек. Енергията е много важно нещо. Тя е всичко. Не я ли асоциираш с Господ. Не бих казал, че всичко идва от горе. Според мен трябва да имаш среда, за да може енергията да се потопи или, както казва Ники Кънчев, да има това попиване. Да усетиш по-силните неща. Енергията е нещо, което в творчеството и особено при по-гениални хора като Моцарт, Ренбранд – енергията идва по особен начин. Тя те отмества от мястото, в което ти седиш. То е 10 сантиметра над земята. Според мен енергията е когато ти направляваш нещо, което е даже по-силно от теб. Или то е по-силно от теб. Това е най-трудно да се каже. Ти как се зареждаш сутрин? Със задължителните две кафета и с някакви надраскани рисунки, просто за всеки случай, да не си капо през деня. Дойде време да се разделяме. Благодаря на всички, които са отделили време, за да ме слушат. То даже не боли, почти като на зъболекар.
