Интервю

Грънчарова: Сега е моментът да проявим политическа воля

11 март 2008 21:13

Какъв сигнал за страната ни е спирането на парите по проектите САПАРД, ФАР И ИСПА? На този въпрос отговори министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова в предаването Денят на Дарик. По думите й мониторинговият съвет по САПАРД е минал добре и в хода на заседанието е станало ясно, че държавата ще защити интересите на коректните бенефициенти.

Г-жо Грънчарова, мнозина казват: няма драма, тази мярка със спирането на парите е абсолютно стандартна. Да запазим ли хладнокръвие, въпреки че европейските пари секнаха към страната ни?

Хладнокръвието винаги е добра следа за взимане на разумни решения. От тази гледна точка да, мога да потвърдя, че такъв вид реакция от страна на Европейската комисия и на нейни институции не се случва за първи път в България. В същия момент обаче би било сериозна управленска грешка и недопустимо неглижиране на въпроса, ако ние си позволим да подминем въпросите, които нашите партньори поставят просто като стандартни въпроси. Защото в момента се води разговор за начина, по който системата е функционирала в усвояването на един значителен ресурс от предприсъединителната помощ за България. Този разговор обаче става несъизмеримо по-голям, когато говорим вече за усвояването на структурни. . . средства от структурните фондове и от кохезионния фонд. И от тази гледна точка наистина сега е моментът да си дадем сметка страда ли системата от определени недостатъци и имаме ли политическата воля, а пък и уменията да ги преодолеем. От тази гледна точка хладнокръвие, но и много сериозна решителност са безкрайно необходими в момента. Мисля, че днес мониторинговият комитет по САПАРД е минал добре, поне такава е информацията, която получавам от колегите, участници в този комитет. И смятам, че, първо, в хода на заседанията е станало ясно, че интересите на европейските данъкоплатци в България ще бъдат защитени, от една страна, и от друга страна, разбира се, че държавата ще направи всичко възможно, за да защити интересите на онези порядъчни и коректни бенефициенти, които с пълно право участват в усвояването на средствата по САПАРД.

Вчера външният министър Ивайло Калфин е коментирал в Брюксел, че причината за спирането на европейските пари е активността на някои български политици и граждани, които тичали да се оплачат първо на Брюксел, вместо да поставят истинските проблеми тук, в София. Вие споделяте ли подобни впечатления?

Аз вече имах повод да спомена, че наистина ни трябва трезв прочит на това какви са причините за това нашите партньори да поставят много отчетливо въпроси, свързани със системата на усвояване на европейските средства. Оттук нататък допълнителна пропаганда на един или друг политически субект в държави членки на ЕС в Европейската комисия може да е утежняващо обстоятелство, но със сигурност не е единственото, което води до възбуждането на този разговор в България. Струва ми се, че наистина цялата система, държавата ни като един млад член на ЕС и всички ние като. . . политиците, които носим отговорност за това каква среда и какви условия създаваме, ще спечелим, ако идентифицираме възможни решения. Вече имах повод да кажа, че колкото повече процесът на усвояване на средствата се отвори, толкова повече ще се установи, първо, среда на доверие, и второ, много по-широка информираност на всички български граждани, които в крайна сметка са естествените ползватели на тези нови възможности, които ЕС предоставя. Виждате как Оперативна програма "Административен капацитет" в Министерството на държавната администрация много публично и много последователно прави едни широки обществени кампании, така че на всеки един потенциален бенефициент да стане ясно може ли да участва в тази програма и по какъв начин. Мисля, че това е подходът, който трябва да го приложим навсякъде. И от тази гледна точка включването на неправителствения спектър в самите процедури, в интерес на истината трябва да споменем, че и в момента има частично участие на неправителствени организации в процедурите. Но някак си струва ми се, че ще спечелим, ако разширим тази фуния и дадем възможност наистина гражданският сектор да бъде равноправен партньор в процеса. Това е една от посоките, по които трябва да работим. Част от отварянето на процеса, разбира се, е и да допуснем външна проверка на системата, която дава един обективен, много по-достоверен, струва ми се, прочит на нейните силни страни и нейните недостатъци.

Това беше и вашето предложение.

На второ място, струва си да помислим и върху това като държава да изградим механизъм за възстановяване на неправомерно отпуснати средства. Няма никакъв спор, че ако има такива неправомерно отпуснати средства и това се установи по надлежния начин, те ще бъдат дължими . . ./ техническо прекъсване - бел. ред./ . . . Изграждането на нашата собствена гражданска култура за това, че няма безотчетни пари. Европейските пари са състезателни пари и състезанието за тях става. . . трябва да става по всички правила, измислени и прилагани вече в продължение на 50 години.

И на трето място, говорейки за злоупотреби, защото злоупотребите с финансов ресурс не са нещо ново, което сега възниква в България или в някоя от държавите - членки на ЕС. Имаме толкова богата история в това отношение и за мен е малко странен начинът по който ние гледаме на такива институции като ОЛАФ, която е институцията, отговорна за злоупотребите с европейски ресурси, като на външни за системата институции. Това е наша институция, това е орган, който. . . чиято крайна цел в крайна сметка е наистина да създаде една много широка среда на доверие. Важно е новата агенция, Държавната агенция за национална сигурност, да поеме своя дял от отговорност не само в комуникацията със своите колеги от ОЛАФ, но и в едно много по-плътно сътрудничество и партньорство за преодоляване на недостатъците в нашата система.

От ДСБ поискаха пет оставки на министри заради спирането на парите, от СДС четири. Основателни ли са тези искания на опозицията, която оприличи всъщност наказанието на Брюксел спрямо България като вот на недоверие към кабинета?

Основателни или не, това е въпрос на лична преценка. Смятам, че са много естествени като реакция на опозицията в една такава ситуация. Аз лично бих се учудила, ако опозицията беше запазила мълчание. Във всеки случай, пак подчертавам, много по-тежък, много по-важен е разговорът за системата в момента и много по-ценни ще бъдат онези препоръки на опозицията, които са конкретни и адресират пропуски в собствената ни система. Система, която се стартира още от правителството на една политическа сила, която в момента е в опозиция.