Държавата в лицето на Министерството на икономиката и енергетиката подготвя апорта на два имота във Варна и в София в капитала на дружеството на Пловдивския панаир, срещу което честният партньор в дружеството – „Пълдин туринвест”, би трябвало до осигури адекватно кешово финансиране, за да се увеличи капиталът на държавно-частното дружество. 75 процента в „Пълдин туринвест” държи бизнесменът Георги Гергов, който преди време постави условие на държавата – или да даде пари, или да направи апорт. Какво се случи с влизането на „Пълдин туриневст” през 2006 година като частен партньор на държавата в Панира? Ще се случи ли поредният подарък от страна на правителството на терени? Това са част от въпросите към министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров.
Поставил съм въпроса на Пловдивския панаир да обосноват потребността си от земя, каква ще бъде инвестицията, какво мислят да правят, тоест трябва да са ясни двете балансиращи страни: държавата да апортира земя, а частният капитал да осигури пари. Другото просто е ненужно. Ако от другата страна ще има пак апартиране на имоти, това няма да изиграе необходимата роля, така че това, което е важно, е Пловдивският панаир да си направи идейния проект, да каже какво му трябва и на тази база вече ще уточняваме параметрите на евентуална апортна вноска, но без това няма база, на която да си говорим.
Но пак си стоят упреците, че на практика държавата ще подари, тоест няма да обяви търг или конкурс…
Държавата не може да прави подаръци, но и частният сектор също не може да прави подаръци. Там възникват въпроси, че частните партньори искат да направят инвестиция в Пловдивски панаир, но те не са Дядо Мраз, никой не би подарил ей така, без нищо. Идеалният вариант е да се вдигне капиталът, като частният сектор даде парите, а държавата даде еквивалент на своя дял или в пари, или в имоти, така че няма нищо нередно, това е процедура, която е приемлива за Европейската комисия, не може да бъде санкционирана. Оценката трябва да се прави по пазарни цени, а не по някакви измислени цени. От тази гледна точка държавата няма как да изгуби, няма как да бъде ощетена. Но обратният вариант – че честният сектор трябва да бъде ощетен, също не е сериозен.
Въпросът е, че терените, за които се говори, единият в района на софийското летище, са доста скъпи.
Това означава, че вноската, която трябва да се направи от страна на частния партньор, трябва да е по-голяма, скачени съдове.
А ще има ли промяна в дяловете в общото дружество на държавата и на частния партньор?
Решение на Министерския съвет не позволява делът на държавата да падне под 51 процента. Това решение не може да бъде прескочено. С удивление гледам, има въпроси в парламента, в някои медии се лансира, че ще направим поредната далавера и ще излъжем държавата. Това няма как да се случи. Става въпрос да се направи една оценка и чрез парична вноска да модернизираме Панаира. Не може да накарате една структура само за това, че в нея има държавно участие, тя да не се държи като стопански субект, а да каже „Тук съм, толкова, няма да раста, няма да мърдам, за да не ме обвини някой, че правя нещо в негов ущърб”.
Вие знаете откъде тръгна цялата история. Защото е факт, че на практика държавата подари тези проценти на „Пълдин туринвест”, нямаше приватизация, нямаше търг, нямаше конкурс.
Разбирате, че не мога да ви дам информация за това, което се е случило в миналото, и не е моя работа. Там са правени оценки, доколкото знам, и е търсена съпоставимост, при това пак повтарям с изричното изискване държавата да има мажоритарен дял.
Не, защото можеше и друга фирма да кандидатства и тя получи този дял в Пловдивския панаир.
Как е решено да се работи точно с този партньор на мен сега ми е трудно да ви кажа, но е факт, че Панаирът след това публично-честно партньорство решително тръгна напред и нагоре.
А печели ли? Вложени ли са инвестициите, които дружеството е поело?
Това ви казвам, сега ми е трудно да ви кажа числата, но модернизацията на базата е за над 6 млн. лв. само за миналата година. Добра печалба беше реализирана. Добре, ако трябва да обобщим, държавата е готова с терени в София и Варна и просто чакате да видите частният инвеститор какъв ангажимент… Нямаме и такава готовност. Това, което се прави в момента, вероятно ще мине едно прехвърляне на терен към Министерството на икономиката, но това не означава, че този терен задължително ще бъде апортиран. Само при условие, че частният инвеститор поеме адекватен ангажимент. Разбира се. Не можете да ме обвините, поне нямате примери, че в някоя сфера съм направил сделка „кон за кокошка”. Какво стана с варианта, който беше предложен – де се листва на борсата Панаирът и така да събере свеж капитал за модернизация и всички други необходими инвестиции. Дори така да стане, разбирате, че за да се запази държавният дял, държавата трябва да си увеличи капитала. Тя може да го увеличи или като апортира нещо или като даде пари. Не е толкова бедна държавата, би могла да даде и пари, но едва ли това е най-спешният харч. Предпочитате все пак с терени да участва държавата. По-безболезнено е, тъй като тези пари могат да отидат в ясли, в градини, в пътища, в инфраструктура, отколкото да бъркаме в джоба на данъкоплатеца и да даваме пари за увеличение на капитала. Другият вариант е да се намали държавният дял, тогава сте права, може да се емитират акции, но тогава държавата няма да бъде мажоритарен собственик и тогава вие вероятно ще сте първата, която ще дойде да пита, защо сме ощетили интересите на държавата.
Това ви казвам, сега ми е трудно да ви кажа числата, но модернизацията на базата е за над 6 млн. лв. само за миналата година. Добра печалба беше реализирана. Добре, ако трябва да обобщим, държавата е готова с терени в София и Варна и просто чакате да видите частният инвеститор какъв ангажимент… Нямаме и такава готовност. Това, което се прави в момента, вероятно ще мине едно прехвърляне на терен към Министерството на икономиката, но това не означава, че този терен задължително ще бъде апортиран. Само при условие, че частният инвеститор поеме адекватен ангажимент. Разбира се. Не можете да ме обвините, поне нямате примери, че в някоя сфера съм направил сделка „кон за кокошка”. Какво стана с варианта, който беше предложен – де се листва на борсата Панаирът и така да събере свеж капитал за модернизация и всички други необходими инвестиции. Дори така да стане, разбирате, че за да се запази държавният дял, държавата трябва да си увеличи капитала. Тя може да го увеличи или като апортира нещо или като даде пари. Не е толкова бедна държавата, би могла да даде и пари, но едва ли това е най-спешният харч. Предпочитате все пак с терени да участва държавата. По-безболезнено е, тъй като тези пари могат да отидат в ясли, в градини, в пътища, в инфраструктура, отколкото да бъркаме в джоба на данъкоплатеца и да даваме пари за увеличение на капитала. Другият вариант е да се намали държавният дял, тогава сте права, може да се емитират акции, но тогава държавата няма да бъде мажоритарен собственик и тогава вие вероятно ще сте първата, която ще дойде да пита, защо сме ощетили интересите на държавата.
