На 21 март, сряда, в зала 1 на НДК вокалистът на „Сигнал" Данчо Караджов ще отпразнува своята 60-годишнина с концерт. За това как се чувства в зората на седмото си десетилетие българския рокаджия, който има зад гърба си над 5000 концерта и 14 албума, за предстоящия концерт и новия си албум, за младите таланти в България и съветите към тях, ето какво каза пред Дарик самият Данчо Караджов:
Нов албум и концерт - това са двата елемента, които са тема на нашия разговор. Здравейте!
Благодаря Ви за поканата. Нов албум и бих казал нов концерт плюс 6000-те, които имаме със „Сигнал" за тези 34 години. Концертът е на 21 март, сряда, от 19.30 ч. в зала 1 на НДК. Що се касае до албума, аз го започнах като поредния 17-ти албум за „Сигнал", но в един момент ми се стори, че не е лишена от внимание идеята да направя първия си солов албум или да кажем само солов албум, защото не знам дали ще има втори, тъй като до ден днешен аз никога не съм бил извън тима на групата „Сигнал", също както и с този албум, наречен "C'est la vie" ("Такъв е животът"). Момчетата ми помагаха по време на записите. Може спокойно, освен това, че го анонсирам като солов проект, той да си мине и като албум, който е направен заедно със „Сигнал".
В албума запазва ли се баладичният стил на групата?
Абсолютно. Отново безкомпромисни мелодии, текстове. Аранжиментът е на Краси Гюлмезов. Поканих го нарочно да бъде до мен в записването и аранжирането на този албум и нещата, според мен, се получиха страхотно, точно в типичния стил на „Сигнал".
Концертът не е соло, нали?
Не е.
Кажете нещо друго за концерта. Той обединителен концерт на всички ваши силни парчета ли е, или представяне на нещо ново?
Ще има поканени гости от групата, за да вземат участие и да изпеят по две песни. Наско от „БТР", Звезди от „Ахат", Тома, победителят от „Мюзик айдъл" и моята дъщеря Лора Караджова също. След това ще направя заедно със „Сигнал" четири песни от този албум "C'est la vie". Ще анонсирам за първи път една песен, която я съчиних за моята внучка Ния. Тя се роди преди около 4 месеца, емоцията ми не издържа и се разбунтува в един момент, че трябва да съчиня и да измисля песен за това детенце, което дойде на бял свят. Тази песен ще бъде анонсирана заедно с част от вокална група "Бон-Бон". Ще бъде много хубаво. Ще има квартет цигулки и всичко онова, на което ми се иска да обърнем внимание като репертоар. Малко позабравени неща ще излязат отново на бял свят, които са били хитове преди около 30 години или не са намерили място в репертоара на „Сигнал", но пък се надявам, че хората с удоволствие ще искат да чуят „Да или не", „Спомен мил, спомен мой", „Търся огън" и всичко това, което сме подготвили.
Казвате, че хората обичат „Сигнал", защото сте искрени и истински с тях. Какво имате предвид?
Самата публика още от началото до ден днешен вижда, че нашето отношение към тях е безкрайно коректно. Всичко, което се прави от нас е на живо. Няма значение къде се намираме - в най-малката махала или в най-голямата зала на България, ние изпитваме удоволствие, когато хората виждат, че се работи за тях в момента, та дори и да скъсаш струната или изсвириш нещо фалшиво. Хората го разбират и приемат по най-добрия начин. Когато започнеш да ги мамиш, да ги лъжеш с разни „технологични хватки", пускаш разни плейбеци, синбеци, отдолу върви нещо, а ти си отваряш устата само. Това за рокаджия е още повече табу, а пък когато един музикант уважава себе си, той непременно трябва да уважава и публиката, която е дошла да го види. Когато тя се разочарова, този човек е приключил с артистичната си дейност.
Като гледате младото поколение, каква е Вашата гледна точка за бъдещето на рока? По-лесно ли се изгрява сега, защото знам, че по-лесно се залязва?
С няколко думи не може да се обобщи този въпрос, но бих казал, че изгряването е по-трудно в момента. Първо, защото има ужасяваща информация, второ, медиите не вършат услуга на по-младите музиканти, защото не се акцентира на това, което те се опитват да правят и да пускат в ефир. Навремето имаше една телевизия и едно радио и аз не искам да скрия, че ние бяхме едни от късметлиите, дарени с шанс да работим по това време, защото пускайки това, което правиш, единствено звучеше от една телевизия и от едно радио, а сега са стотици и хората слушат музика повече, за да се развличат, а не толкова да си търсят онази песен, която харесват, а пък Дай Боже, тази песен, която харесват да се случи така, че да се превърне в популярна песен и след това в хит. Не е лесно. Усещам и по нашите нови неща. Доста по-трудно тръгват, а да не говорим за младоците, които нямат своя опит и тази добронамереност на медиите да ги приемат на драго сърце, да ги канят и да ги пускат, за да може хората да разберат, че този млад човек има някакъв потенциал. Това е моето пожелание към всички, които работят в тази сфера - да се обръща повече внимание на българската музика. Ако е възможно по-младите колеги да разберат, че трябва да пеят на български, това ще бъде прекрасно.
Нека повторим за концерта!
21 март, сряда, в 19.30 ч., в зала 1 на НДК. От това високо място Дарик радио ги каня от все сърце. Нека да дойдат, защото обикновено когато сме се виждали с нашата публика, нещата са вървели много добре. Години наред наши почитатели и фенове си припомнят някой концерт. Много се надявам, че и този концерт също така ще прибави една специфична екзотика в биографията на „Сигнал" и в биографията на тези, които обичат „Сигнал".
