Ако с промени в закона се фиксира таксата за посещение при личен лекар, то нека тогава да няма пациенти, освободени от потребителска такса. Това предложение до министъра на здравеопазването направи в ефира на Дарик председателят на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари д-р Любомир Киров. По думите му около половината от пациентите, които посещават семейните си лекари, са освободени от потребителска такса.
Още в края на миналата година сдружението на семейните лекари се обяви срещу решение на властта да се отвърже размерът на потребителската такса за пациентите от минималната работна заплата. Заради пропуск в законодателството обаче това решение на ГЕРБ така и не влезе в сила от 1 май, когато минималната заплата стана 290 лева. Така до приемането на законови промени, които здравният министър обяви, че ще внесе след седмица в правителството, таксата за посещение при джипи ще бъде 2,90 лева.
По думите му личните лекари ще се лишат от доход около 300 000 лева за една година, ако таксата остане 2,70 лв., а не се вдигне на 2,90 лв. заедно с минималната заплата. Те обаче нямало да изпаднат в дребнавост и да протестират за 20 стотинки, но ставало въпрос за популизъм на чужд гръб, обясни д-р Киров в интервю за рубриката "МеждУредие" на Дарик кафе.
Имаше известно объркване. Вчера беше първият работен ден след първи май. Какво правят колегите Ви лични лекари - по 2,70 лв. или по 2,90 лв. като такса от пациентите?
Тази такса се взема не само от общопрактукуващите лекари, а и от всеки специалист, при когото пациентът бива изпратен на посещение за консултация, както и таксата от 2 на сто, която е за всеки ден болничен престой. Така че това не касае само нас. Учудвам се разбира се, че никой не коментира от останалите този проблем.
Трябва да потърсим и специалистите, прав сте.
Има взето решение от правителството, но няма промяна в закона, а законът в случая е над всичко, независимо дали ни харесва или не. Така че докато няма промяна в закона, важи правилото 1 на сто от минималната работна заплата, тоест 2,90 лв. Друг е въпросът доколко това решение, взето миналата година през ноември, и евентуални такива промени в закона, доколко тези промени са нещо, което би подобрило състоянието на системата на здравеопазване, както и би довело до благополучие на българите въобще. Тук има много какво да се говори и коментира.
Да кажем, че още в края на миналата година, когато темата се дискутираше, вие като позиция на сдружението заявихте, че сте срещу това таксата да бъде обвързана, образно казано, от размера на минималната заплата. Все още стоите на тази позиция?
Да, така е. Защото това все пак е ясен регламент. Има въведен механизъм, по който тази такса се определя. И от 2001 година досега тази такса е нараствала постепенно с 20-30 стотинки през една или две години в зависимост от ръста на минималната заплата, която през 2001 година е била 100 лв. Виждате, че за 11-12 години разликата не е огромна. Друг е въпросът обаче доколко 20-те стотинки ще подобрят икономическото и въобще социално-икономическото състояние на българите, включително и на нас, лекарите, защото и ние сме пациенти. Но в случая другото, което е важно да се каже, е, че това са средства, макар и минимални, които ще бъдат реално взети от лекарите и от нашите сътрудници.
Имате ли разчети за какви средства става въпрос?
Като имаме предвид огромния брой освободени от потребителска такса, специално в нашата гилдия, на общопрактикуващите лекари, като отчетем броя прегледи, които се извършват средногодишно, това са около 300 000 лв. за една година. И казваме цифрата на фона на милиард и половина, които бяха национализирани и вкарани от бюджета на Здравната каса в националния бюджет. На фона на това, че има два милиона българи, които не си плащат здравноосигурителните вноски и не всички от тях са социално слаби и от това средногодишно не постъпват в бюджета на здравната каса около 500 млн. лв., тук говорим за някакви дребни суми. Не мисля, че българските граждани са толкова евтини, че да струват 20 стотинки и това отношение просто като мярка е обидно. На мен дори ми е неудобно да коментирам този въпрос. Ако трябва да говорим принципно, да разсъждаваме: добре, отвързва се тази такса, какво следва от това? След като е отвързана, тя трябва да бъде свободно определяна - два, пет, десет лева, който колкото реши. Това по-добре ли би било? Не. Затова обаче някой решава, че трябва да я фиксира. Тук се поражда другият въпрос - по какви критерии се определя каква да бъде стойността на тази такса. При предишния вариант имаме ясен регламент - 1 на сто от минималната заплата. А сега някой поглежда в тавана и казва „Толкова ще бъде". Къде са ясните аргументи колко да бъде тази такса? Говорим, че трябва да има свобода на пазара. Ако това е свобода на пазара, здраве да му кажем.
При фиксирана такса за никаква свобода на пазара не може да се говори.
Виждате ли колко противоречия има, когато тръгне да се прави инфантилен популизъм.
Другата седмица министърът ще внесе промени в закона, такъв анонс беше направен. Разбира се, те трябва да минат и през парламента. Вие ще търсите ли подкрепата на депутати, за да остане фиксирана тази такса.
Това е конкретен пример. Нещо се е случило - може да е сега таксата, утре нещо друго. Това са маловажни неща, не те пречат на системата и не те й помагат. И не решаването на някакъв проблем, защото това не е решение, защото такъв проблем няма. Това са някакви хаотични движения. Ползвам случая да отправим предложение към министъра на здравеопазването, като внася евентуални промени в закона, ако реши да ги внася, защото според мен трябва да се обмисли това действие, ако реши да внася такива промени, нека член 37 от Закона за здравното осигуряване да звучи така: че няма освободени от потребителска такса, всички са длъжни да я плащат. И да има една алинея първа към този член, която да гласи: за хората, които по решение на една или друга институция, ведомство и така нататък, се вземе решение, че те са освободени от тази такса, то същото това ведомство, институция или друго да осигури плащането на таксата към съответните изпълнители на медицинска помощ.
Давате конкретен пример, с който казвате: добре, задържаме таксата на това ниво, обаче всички с потребителска такса без освободени. Освен децата, кои са категориите, освободени от такса?
Ако трябва да ги изброя, трябва или цялото предаване, или две предавания време да ни отнеме.
Да ги обобщим като процент, съотношение?
Петдесет процента и повече.
От пациентите, които посещават личен лекар?
Да. И нали разбирате, че по този начин, когато освобождаваш един, а друг - не, също се създава напрежение между пациентите. Нека да не забравяме, че тази потребителска такса има регулиращ и съфинансиращ механизъм на действие. Защо регулира? Целта е превенция на свръхпотреблението на медицинска услуга.
Ежедневното висене на едни пациенти пред кабинетите?
Да. А съфинансирането - все пак това са средства, това е официален copayment (съфинансиране), установен още от началото на реформата, средства, които постъпват при изпълнителите на медицинска помощ. И ако някой реши да редуцира тези средства или да ги премахне, то трябва да ги замени по някакъв начин.
Малцина пациенти сигурно знаят какъв процент от доходите на един личен лекар идват тъкмо от таксите от пациенти.
Това не мога да го кажа, не съм правил калкулации. Казвам, че е важно И другото, аз например не се интересувам какъв процент от доходите на адвокатите например е от еди-какви си такси, не се интересувам също какъв процент от доходите на банките са таксите, които са за превод.
Не, не, ако е значителна тази част от доходите на лекарите,...
Тук няма „ако". Тук говорим, че независимо какъв е размерът, това са някакви постъпления. Говорим за принципи. И докато не се разсъждава по този начин, да се мисли за принципните решения и принципните постановки, а се гледа само къде, колко и как, ами щом не е толкова много, защо да не го вземем... Ако е повече, ще задържим, ще си кротуваме, защото тези джипита ще вземат като през 2010 година да спрат да работят. Това не е правилният начин на разсъждение.
Има ли опасност наистина да се стигне дотам гилдията да възроптае. 20 стотинки, но това е отношение към личния лекар.
Гилдията не може да падне на нивото на 20 стотинки. Моите колеги са хора в основната си част, защото навсякъде, както знаете, има и такива, които мъчат професията и не им е там мястото, но в огромната си част - 99 процента, това са хора с интелект, морал и не могат да изпаднат в тази дребнавост. 20 стотинки не е нашето верую. Тук говорим за принципно неправилен начин на поведение и на разсъждение. И говорим за популизъм на чужд гръб.
Популизъм е според Вас е всичко това, което властта се опитва да спести под формата на 20 стотинки?
На фона на взети милиард и половина от нашите здравноосигурителни вноски, да се опиташ да се направиш на добър, за това, че ще спестиш на хората 20 стотинки, което на един човек са 2 лв. годишно, ако посещава десет пъти семейния лекар, мисля, че коментарът е излишен. Между другото, след като се взеха милиард и половина и отидоха в държавния бюджет, оттам спокойно можеше да се компенсират тези разлики. Такъв механизъм имаше и работеше преди няколко години.
Понеже стана дума за резерва на здравната каса и прехвърлянето му във фискалния резерв, споделяте ли критиките на онези, които казаха, че този ход, първо, е грешен и второ, парите е трябвало да бъдат дадени като един вид заем, за да се гарантира, че един ден ще бъдат върнати обратно в здравната система и че всъщност това е стимулирало големият брой неосигурени българи?
Мисля, че прекалено ясно изразих неодобрението към една такава мярка - да се вземат средства, които са събирани целево от здравноосигурителни такси и осигуряване на здравни услуги, да бъдат прехвърлени в държавния бюджет, където, както знаем, вече са изхарчени и не се знае за какво. По-ясно не мога да го кажа.
Разбрах Ви, но не виждате и реални действия да се намали процентът на здравнонеосигурените българи също така?
Да, това е сериозната вече политика. Тук трябва да се намерят начини, да се реши този проблем. 2 млн. души неосигурени, от които да приемем, че 400-500 000 са наистина социално слаби, за които всички ние трябва да се погрижим и да осигурим техните здравноосигурителни вноски. Но за останалите милион и половина?
Ползвам случая да попитам, имахте писмо до новия здравен министър във връзка с орязаните пари на семейните лекари, които работят при неблагоприятни условия и практики? Получихте ли отговор, знаете ли защо са намалени тези пари?
Проведохме среща с новия директор на НЗОК д-р Цеков, предложили сме вариант за решение, промяна в методиката за оценка на тези практики, като нашата идея е, че не трябва да се оценяват практики, а населени места да бъдат определяни като неблагоприятни. Тъй като по здравна каса в едно населено място може да няма определено практика, защото е малко на брой населението, но не го прави неблагоприятно, тоест трудно за обслужване. При този начин, който сме предложили да се оценяват нещата, по-голям брой населени места ще бъдат включени, повече лекари биха получили такова възнаграждение, което означава, че при сегашния ресурс, който е отделен, може да се намали малко средното финансиране на това перо, но тук, догодина и в бъдеще трябва да се мисли да се включат и общините, тъй като те трябва да се грижат за населението, за което отговарят. А към момента такава активност обявена няма. И всъщност това трябва да стане регламентирана държавна политика на всички общини. Предложили сме такъв проект, дали сме го и в лекарския съюз, надявам се да се работи по въпроса както трябва.
Дано и бързо, и качествено да бъдат взети решенията в тази посока, защото зачестяват сигналите дори в не толкова отдалечени и изолирани райони, че не достигат семейни лекари, че има огромен брой незаети практики.
Права сте, но нека се има предвид, че в системата на здравеопазването много важно е да се започне да се правят разумни реформи. Понякога резултатите от тях не идват веднага, може да дойдат след година или две. В началото тези, които правят реформата, могат да понесат и негативи, защото не винаги всичко е приятно и носи дивиденти като „браво, чудесно", но трябва да се направи, защото след време ще донесе много положителни резултати. И може би тук е конфликтът между действието и бездействието специално на политиците.
