Учени са успели да реактивират вируси, прекарали хиляди години в пермафроста. Заради промяната на климата тези и други патогени вече могат да се размразяват доста по-често и да заразяват включително хора, пише Deutsche Welle.
Международен изследователски екип е успял да реактивира вируси, прекарали хиляди години в замръзнало състояние. Неотдавна те публикуваха откритията си за т. нар. "зомби вируси". Екипът, ръководен от Жан-Мари Алемпик от Университета в Марсилия, вече откри през 2014 г. и 2015 г. два функциониращи вируса в пермафроста - вечната замръзналост. Сега учените са публикували и проучванията си върху 13 други вируси, идващи оттам, които до този момент са били непознати на света.
Вечно замръзналите почви - гигантски фризери за вируси
Но как е възможно вируси, които не са били действащи от праисторическите времена, отново да се активират хиляди години по-късно? Вечно замръзналите почви са като естествен фризер, обяснява Гидо Грос, ръководител на изследователската секция за вечно замръзнали почви в Института "Алфред Вегенер". Той е участвал в получаването на пробите земя от Сибир, които сега се изследват в Марсилия.
А много от арктическите ледени пластове съществуват от последния ледников период. В някои региони все още могат да се намерят и останки от мамути, обяснява Грос. Това включва не само техни кости, но и запазени косми, плът и кръв. За разлика от тропическия или умерения климат, органичните вещества в замръзналата почва не се разлагат. Бактериите, помагащи за процеса на гниене, се активират едва след размразяването на вечната замръзналост.
Вечно замръзналите почви се срещат предимно в изключително студени региони като Сибир и Аляска. Името пермафрост идва от факта, че температурата на почвата остава под нула градуса по Целзий в продължение на поне две последователни години. В бъдеще обаче в света може да има все по-малко такива райони. Заради промяната на климата дори вечните ледове се топят, а вечно замръзналите почви се превръщат в блата.
Не само вредните за климата метан и въглерод се отделят в процеса на размразяването. Животински трупове и растителни останки, прекарали хиляди години в пермафроста, също излизат наяве. С тях на бял свят се връщат и вирусите, които те някога са пренасяли.
Гидо Грос прогнозира, че ако климатичните промени продължат с толкова бързи темпове и глобалното затопляне не бъде ограничено до минимум, 75% от вечната замръзналост може да изчезне преди края на века. Това би означавало, че събуждането на "зомби-вирусите" може да се окаже реалност в съвсем близко бъдеще.
Хилядолетните вируси все още могат да бъдат активни
Учените от Марсилия доказаха, че същите тези вируси могат да се активират отново в лабораторни условия. Като примамка за тях са били използвани Acanthamoeba castellanii - вид амеби. Всички 13 вируса са били инфекциозни и са заразили амебите.
Това, че замразените вируси могат да се възпроизвеждат, не е новина. В крайна сметка това е и обичайният метод за съхранението на вируси при минус 80 градуса с цел да бъдат изследвани, обяснява Алберт Остерхаус, директор на Изследователския център за нововъзникващи инфекции и зоонози в Университета по ветеринарна медицина в Хановер.
Другата опасност: бактериални патогени
Но вирусите не са единствените патогени, които могат да представляват опасност за хората и природата. Освобождават се и бактериални патогени. Според проучването могат да се размразят и патогенни микроорганизми на възраст до 120 000 години. Някои от тях са свързани с актуални бактериални патогени - патогенът на антракс Bacillus anthracis, стрептококи и стафилококи.
Възможно е в недалечното минало спорите на Bacillus anthracis да са предизвикали мащабни смъртни случаи на северни елени, например. Според учените от Марсилия размразяването на пермафроста, причинено от по-топлите лета, е освободило спори и е довело до епидемии от антракс сред животните. През 2016 г. антракс вероятно е избухнал и сред хората в Северен Сибир, пише "Дойчландфунк".
Какъв е изходът от тази ситуация? Според учените бактериалните патогени могат лесно да бъдат преборени с помощта на съвременни антибиотици. Ситуацията с вирусите обаче е различна. Пандемията от коронавирус показа, че всеки нов вирус изисква специфични лечения и ваксини, които не са незабавно достъпни за болните.
Колко сериозни са рисковете за хората?
Въпросните 13 идентифицирани вируса са заразили амеби при оптимални лабораторни условия. Но напълно възможно е размразяване и заразяване на хора, смята изследователят на пермафроста Грос. Големият въпрос тук е какво крият в себе си вечната замръзналост и ледниците.
"Вероятността такива вируси да доведат до наистина големи проблеми е малка, но никога не може да се изключи на 100 процента", казва ветеринарният лекар и вирусолог Остерхаус. Той смята, че контактът със съвременните диви животни носи много по-големи рискове. Пандемията от коронавирус демонстрира именно това.
Международен изследователски екип е успял да реактивира вируси, прекарали хиляди години в замръзнало състояние. Неотдавна те публикуваха откритията си за т. нар. "зомби вируси". Екипът, ръководен от Жан-Мари Алемпик от Университета в Марсилия, вече откри през 2014 г. и 2015 г. два функциониращи вируса в пермафроста - вечната замръзналост. Сега учените са публикували и проучванията си върху 13 други вируси, идващи оттам, които до този момент са били непознати на света.
Вечно замръзналите почви - гигантски фризери за вируси
Но как е възможно вируси, които не са били действащи от праисторическите времена, отново да се активират хиляди години по-късно? Вечно замръзналите почви са като естествен фризер, обяснява Гидо Грос, ръководител на изследователската секция за вечно замръзнали почви в Института "Алфред Вегенер". Той е участвал в получаването на пробите земя от Сибир, които сега се изследват в Марсилия.
А много от арктическите ледени пластове съществуват от последния ледников период. В някои региони все още могат да се намерят и останки от мамути, обяснява Грос. Това включва не само техни кости, но и запазени косми, плът и кръв. За разлика от тропическия или умерения климат, органичните вещества в замръзналата почва не се разлагат. Бактериите, помагащи за процеса на гниене, се активират едва след размразяването на вечната замръзналост.
Вечно замръзналите почви се срещат предимно в изключително студени региони като Сибир и Аляска. Името пермафрост идва от факта, че температурата на почвата остава под нула градуса по Целзий в продължение на поне две последователни години. В бъдеще обаче в света може да има все по-малко такива райони. Заради промяната на климата дори вечните ледове се топят, а вечно замръзналите почви се превръщат в блата.
Не само вредните за климата метан и въглерод се отделят в процеса на размразяването. Животински трупове и растителни останки, прекарали хиляди години в пермафроста, също излизат наяве. С тях на бял свят се връщат и вирусите, които те някога са пренасяли.
Гидо Грос прогнозира, че ако климатичните промени продължат с толкова бързи темпове и глобалното затопляне не бъде ограничено до минимум, 75% от вечната замръзналост може да изчезне преди края на века. Това би означавало, че събуждането на "зомби-вирусите" може да се окаже реалност в съвсем близко бъдеще.
Хилядолетните вируси все още могат да бъдат активни
Учените от Марсилия доказаха, че същите тези вируси могат да се активират отново в лабораторни условия. Като примамка за тях са били използвани Acanthamoeba castellanii - вид амеби. Всички 13 вируса са били инфекциозни и са заразили амебите.
Това, че замразените вируси могат да се възпроизвеждат, не е новина. В крайна сметка това е и обичайният метод за съхранението на вируси при минус 80 градуса с цел да бъдат изследвани, обяснява Алберт Остерхаус, директор на Изследователския център за нововъзникващи инфекции и зоонози в Университета по ветеринарна медицина в Хановер.
Другата опасност: бактериални патогени
Но вирусите не са единствените патогени, които могат да представляват опасност за хората и природата. Освобождават се и бактериални патогени. Според проучването могат да се размразят и патогенни микроорганизми на възраст до 120 000 години. Някои от тях са свързани с актуални бактериални патогени - патогенът на антракс Bacillus anthracis, стрептококи и стафилококи.
Възможно е в недалечното минало спорите на Bacillus anthracis да са предизвикали мащабни смъртни случаи на северни елени, например. Според учените от Марсилия размразяването на пермафроста, причинено от по-топлите лета, е освободило спори и е довело до епидемии от антракс сред животните. През 2016 г. антракс вероятно е избухнал и сред хората в Северен Сибир, пише "Дойчландфунк".
Какъв е изходът от тази ситуация? Според учените бактериалните патогени могат лесно да бъдат преборени с помощта на съвременни антибиотици. Ситуацията с вирусите обаче е различна. Пандемията от коронавирус показа, че всеки нов вирус изисква специфични лечения и ваксини, които не са незабавно достъпни за болните.
Колко сериозни са рисковете за хората?
Въпросните 13 идентифицирани вируса са заразили амеби при оптимални лабораторни условия. Но напълно възможно е размразяване и заразяване на хора, смята изследователят на пермафроста Грос. Големият въпрос тук е какво крият в себе си вечната замръзналост и ледниците.
"Вероятността такива вируси да доведат до наистина големи проблеми е малка, но никога не може да се изключи на 100 процента", казва ветеринарният лекар и вирусолог Остерхаус. Той смята, че контактът със съвременните диви животни носи много по-големи рискове. Пандемията от коронавирус демонстрира именно това.
