Държавите членки на ЕС по Източния фланг задълбочаваме сътрудничеството си в настоящия ключов момент за европейската сигурност. Заявяваме своята решимост и непоколебимост за взаимодействие, така че да бъде повишена готовността за отбрана на източните граници на Съюза. Това заяви министър-председателят в оставка Росен Желязков в Хелзинки, където участва в първата среща на върха на Източния фланг. Българският премиер и лидерите на още седем държави членки на ЕС обсъдиха необходимостта от координирани действия за укрепването на отбранителната готовност в контекста на сътрудничеството с НАТО.
Желязков заяви подкрепа за Пътната карта за европейска отбранителна готовност 2030 г. По думите му заедно с други основни проекти тя дава възможност способностите за отбрана да бъдат значително подобрени в три направления - координация, капацитет и технологично обновление и способности. „Ние участваме и по програмата SAFE с конкретни проекти в отделните домейни, които представляват интерес за България, която трябва да защитава своите граници, особено тези, свързани с Черно море“, отбеляза Желязков. Министър-председателят изтъкна значението на свободата и сигурността на корабоплаването в Черно море. „Заявихме нашето участие и нашите възможности, както и намеренията ни за разширяване на тези капацитети“, добави още Желязков.
Развитието на транспортните коридори по направлението Север – Юг също беше приоритетно откроено от българския министър-председател. По думите му именно формати като настоящия в Хелзинки допринасят за съвместните усилия в тази посока.
Защитата на източния фланг на ЕС трябва да бъде „незабавен“ приоритет заради заплахата от Русия, заявиха днес лидерите на осем северни и източни страни членки на ЕС на срещата, цитирани от Франс прес.
„Русия остава заплаха днес, утре и в обозримо бъдеще“, каза на пресконференция финландският премиер Петери Орпо.
„Ситуацията изисква да бъде даден незабавен приоритет на източния фланг на ЕС чрез координиран и многостранен оперативен подход“, подчертаха лидерите на Финландия, Швеция, Латвия, Литва, Естония, Полша, Румъния и България в съвместно изявление.
Осемте държави по-конкретно изтъкват необходимостта от засилване на усилията в сферата на сухопътните бойни способности, отбраната срещу дронове, противовъздушната и противоракетната отбрана, както и защитата на границите и критичната инфраструктура в ЕС и съвместно с НАТО.
„ЕС може да играе важна роля в подкрепата на усилията на отделните страни членки да укрепят отбранителните си способности, като осигури финансиране, опрости регулациите и повиши военната мобилност“, каза шведският премиер Улф Кристершон.
Изявлението бе направено в момент, когато Украйна, подкрепяна от европейските страни, се опитва да постигне компромис със САЩ по мирния план, първоначалната версия на който според Киев е в полза на Москва.
„Не виждаме признаци, че Русия иска мир в Украйна“, заяви Кристершон.
