Четири национално представителни организации подкрепиха Закона за социалните услуги. Две се въздържаха от подкрепа, а един от социалните партньори беше против.
Това съобщи министърът на труда и социалната политика Бисер Петков след заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Законопроектът беше подкрепен от КНСБ, КРИБ, БТПП и ССИ. КТ "Подкрепа" и АИКБ се въздържаха да го подкрепят. Против беше БСК.
Бисер Петков припомни основните цели на законопроекта, сред които улесняването на достъпа до социални услуги за нуждаещите се, като, по думите му, това се постига чрез националната карта на социалните услуги, което ще осигури по-добро покритие. Законопроектът създава и ред за специализираните социални услуги, които се ползват от хора в риск. Ще има и общодостъпни услуги, допълни министърът.
Друга цел на законопроекта е да се гарантира качеството на услугите и подкрепата за потребителите, както и да има гъвкави форми за публично-частно партньорство. Министърът припомни, че със законопроекта се предвижда и създаването на агенция за качеството на социалните услуги, което се прави с цел разграничаване на функциите по планиране и финансиране на социалните услуги от функциите по техния контрол. Бисер Петков отново припомни, че агенцията ще е в рамките на щатната численост на МТСП.
Ася Гонева от КНСБ посочи, че синдикатът подкрепя законопроекта и дава висока оценка на работата на социалното министерство, която, по думите й, продължава вече почти две години, и не е възникнала поради "скандиранията на протестиращите". От синдиката имат критика по отношение на съществуването на законопроекта за личната помощ, тъй като според тях личната помощ не е "една социална услуга", а обем от пари, личен бюджет, който се дава на хората с увреждания, за да плащат сами избраните от тях социални услуги.
Според КНСБ личната помощ е можело да се уреди в закона за социалните услуги. Ася Гонева посочи, че можем да се окажем в ситуация от първи януари 2019 г. трите закона за хората с увреждания да имат сериозен сблъсък помежду си и агенциите към МТСП да не могат да изпълняват функциите си поради това, че правителството е дало повече кредит на доверие към протестиращите, които нямат достатъчна професионална квалификация.
Заместник-председателят на БСК Димитър Бранков разкритикува законопроекта, като посочи, че се дефинира твърде широк кръг ползватели на социални услуги, което, по думите му, ще доведе до риск от демотивиране на големи социални групи и изключването им от пазара на труда. Според него и разсрочването на реформата до 2035 г. няма аналог, тъй като това е твърде дълга рамка за промени, които биха могли да се случат в много по-кратки срокове.
Това съобщи министърът на труда и социалната политика Бисер Петков след заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Законопроектът беше подкрепен от КНСБ, КРИБ, БТПП и ССИ. КТ "Подкрепа" и АИКБ се въздържаха да го подкрепят. Против беше БСК.
Бисер Петков припомни основните цели на законопроекта, сред които улесняването на достъпа до социални услуги за нуждаещите се, като, по думите му, това се постига чрез националната карта на социалните услуги, което ще осигури по-добро покритие. Законопроектът създава и ред за специализираните социални услуги, които се ползват от хора в риск. Ще има и общодостъпни услуги, допълни министърът.
Друга цел на законопроекта е да се гарантира качеството на услугите и подкрепата за потребителите, както и да има гъвкави форми за публично-частно партньорство. Министърът припомни, че със законопроекта се предвижда и създаването на агенция за качеството на социалните услуги, което се прави с цел разграничаване на функциите по планиране и финансиране на социалните услуги от функциите по техния контрол. Бисер Петков отново припомни, че агенцията ще е в рамките на щатната численост на МТСП.
Ася Гонева от КНСБ посочи, че синдикатът подкрепя законопроекта и дава висока оценка на работата на социалното министерство, която, по думите й, продължава вече почти две години, и не е възникнала поради "скандиранията на протестиращите". От синдиката имат критика по отношение на съществуването на законопроекта за личната помощ, тъй като според тях личната помощ не е "една социална услуга", а обем от пари, личен бюджет, който се дава на хората с увреждания, за да плащат сами избраните от тях социални услуги.
Според КНСБ личната помощ е можело да се уреди в закона за социалните услуги. Ася Гонева посочи, че можем да се окажем в ситуация от първи януари 2019 г. трите закона за хората с увреждания да имат сериозен сблъсък помежду си и агенциите към МТСП да не могат да изпълняват функциите си поради това, че правителството е дало повече кредит на доверие към протестиращите, които нямат достатъчна професионална квалификация.
Заместник-председателят на БСК Димитър Бранков разкритикува законопроекта, като посочи, че се дефинира твърде широк кръг ползватели на социални услуги, което, по думите му, ще доведе до риск от демотивиране на големи социални групи и изключването им от пазара на труда. Според него и разсрочването на реформата до 2035 г. няма аналог, тъй като това е твърде дълга рамка за промени, които биха могли да се случат в много по-кратки срокове.
