Президентът на САЩ Доналд Тръмп учреди нов „Съвет за мир“ по време на Световния икономически форум в Давос, представяйки инициативата като инструмент за гарантиране на глобалния мир, но тя предизвика остри критики и резерви сред европейски лидери и опасения за подкопаване на ролята на Организацията на обединените нации.
Тригодишно членство или вноска от 1 млрд. долара: вижте устава на Съвета за мир
Според устава на Съвета за мир всяка държава членка се съгласява на тригодишен срок за членство, като в противен случай трябва да заплати 1 млрд. щатски долара. България е сред основателите на органа - учредителният акт на Съвета бе подписан от премиера в оставка Росен Желязков по време на Световния икономически форум в Давос.
ЕС изрази съмнения относно Съвета за мир на Тръмп
След среща на върха на ЕС председателят на Европейския съвет Антонио Коща изрази критично отношение към новия „Съвет за мир“ на президента на САЩ Доналд Тръмп, като посочи съмнения относно обхвата на правомощията му, начина на управление и съвместимостта с устава на ООН. Инициативата, обявена в Давос, беше подписана от 19 държави, но срещна резерви и откази от редица европейски партньори – сред тях Франция, Германия, Великобритания и Норвегия, докато от ЕС участие заявиха само Унгария и България. Критики предизвикват доминиращата роля на Тръмп в органа, включително правото на вето и доживотния председателски мандат, както и поканата към руския президент Владимир Путин и изискването за значителна финансова вноска за участие. Внимание привлече и случаят с Канада, след като поканата към страната беше оттеглена малко след като премиерът Марк Карни публично разкритикува политиката „Америка на първо място“. Според наблюдатели това допълнително подхранва опасенията, че „Съветът за мир“ може да се превърне в конкурентна структура на ООН, въпреки заявената готовност на Тръмп за сътрудничество с организацията.
На този фон реакциите в България са предпазливи и разнопосочни.
Преподавателят по конституционно право доц. Христо Орманджиев заяви в предаването „Твоят ден“, че правителството в оставка има пълните правомощия на редовен кабинет и формално няма пречка България да се присъедини към „Съвета за мир“. Той подчерта, че ключовият въпрос е какъв е правният характер на подписания документ – дали става дума за международен договор или за харта с по-различен статут. Според него, ако инициативата се квалифицира като международна организация или договор с политически характер, ще се наложи ратификация от Народното събрание по чл. 85 от Конституцията. Орманджиев допълни, че решението е взето от Министерския съвет „на подпис“, но окончателната дума предстои да бъде на парламента.
Бившият външен министър Надежда Нейнски изрази сериозни съмнения относно правния статут на „Съвета за мир“, като посочи, че Европейският съвет и Европейският парламент засега не са излезли с позиция именно поради тази неяснота. В интервю за „Здравей, България“ тя отбеляза, че инициативата не е ратифицирана от американския Сенат и най-вероятно представлява т.нар. sole executive agreement, който не е част от международното право. По думите ѝ пожизненото председателство противоречи както на американската конституция, така и на международните норми. Нейнски постави и въпроса за политическия контекст у нас, като отбеляза липсата на координация между институциите и попита какви конкретни ползи и рискове носи участието на България.
Политологът проф. Милена Стефанова заяви в ефира на „Твоят ден“ по NOVA NEWS, че създаването на „Съвета за мир“ е било изненадващо и все още не е напълно ясно дали става дума за международен договор или за акт на самостоятелна воля на изпълнителната власт на САЩ. По думите ѝ „най-вероятно Доналд Тръмп направи поредната акция“, като припомни, че „неговите екзотични виждания понякога водят до добри резултати, а понякога заглъхват“. Стефанова изрази мнение, че поканата към България не е могла да бъде отправена към президента Румен Радев в лично качество и подчерта, че рисковете и ползите от участието са били преценени, макар и без достатъчно време за публично обяснение. Според нея решението вероятно ще донесе „повече ползи, отколкото щети“ за страната.
Политическият анализатор Слави Василев защити присъединяването на България към инициативата, като заяви в „Твоят ден“ по NOVA NEWS, че страната е постъпила правилно. „Така България се нарежда като самостоятелна държава, способна на самостоятелна политика“, каза той, като подчерта, че това „не означава, че отиваме на Изток“. Василев посочи, че България има интерес от участие заради традиционно силните си позиции в Близкия изток и допълни, че чрез „Съвета за мир“ страната вече има „пряка връзка с Доналд Тръмп“, което според него може да помогне за решаването на важни външнополитически въпроси.
На този фон Милен Керемедчиев и Мариян Карагьозов изразиха по-скоро критични оценки за българското участие в инициативата на Доналд Тръмп.
Бившият зам.-министър на външните работи Милен Керемедчиев заяви в „Твоят ден“ по NOVA NEWS, че България „няма никакви външнополитически ползи“ от участието си в „Съвета за мир“. По думите му „на първо място Доналд Тръмп е пожизнен председател на този Съвет“, а освен това той „има пълните права да налага вето върху всяко едно решение“, което означава, че американският президент ще взема решенията еднолично. Керемедчиев предупреди и че „голяма част от тези решения могат да са в противоречие с резолюции на ООН“ и постави въпроса за реалното участие на България, ако страната не поема финансов ангажимент: „По какъв начин ще сме съпричастни с плана за възстановяване на Газа?“.
От своя страна Мариян Карагьозов от Института по балканистика към БАН посочи, че реакцията на Европа е „доста хладна“, тъй като първоначалната идея за орган, фокусиран върху хуманитарната ситуация в Газа, е прераснала в много по-широка инициатива. Според него в крайния си вид „това, което беше представено, е опит за създаване на паралелно ООН с много по-малка легитимност“. Карагьозов подчерта, че структурата на Съвета страда от дефицит на демократична легитимност, тъй като „на всяко ниво това са хора директно посочени от американската администрация“, което за „голяма част от световното обществено мнение“ поставя под съмнение тяхната легитимност. Той допълни, че все още не е ясно дали Израел ще признае и ще работи със „Съвета за мир“, като Керемедчиев отбеляза, че към момента страната е дала положителна оценка единствено за фигурата на Николай Младенов.
Официално: Доналд Тръмп учреди Съвета за мир, България е сред основателите
Политически реакции
"Да, България"
От "Да, България" настояват преди ратификацията от страна на Народното събрание (НС) за присъединяването на България към Борда на мира, да има произнасяне от Конституционния съд за преценка на съответствието на подписания документ с основните положения и изисквания на Конституцията. Това заявиха депутатите от ДБ в кулоарите на парламента като тяхна позиция относно изявлението на правителството в оставка, че следващата седмица ще внесат за ратификация в НС подписания документ.
"Такова правомощие има, процедурата е предвидена с основанието в чл. 149, ал. 1, т. 4 от Конституцията на България, има практика в нашата страна и с оглед спазването на всички изисквания, ние ще предприемем действия да настояваме именно преди ратификацията да има произнасяне от страна на КС", посочи Надежда Йорданова.
"До вчера Росен Желязков беше славен премиер, от който нищо не зависеше, след вчера е славен премиер, който постави България в периферията на Европа, който я превърна в Троянски кон, който обърна гръб на европейските ни партньори в лицето на Великобритания, Франция, Германия и пр.", посочи Йордан Иванов от ДБ.
"Зеленски и Украйна също не се присъединиха към този Борд, тъй като Беларус е там. Това нещо, което не е ясно международен договор ли е, НПО ли е, какво е, сме се наредили в него до Беларус и до Унгария, както и до редица други държави, които иман авторитарни режими. Ако си мислим, че това нещо ще постигне мир, за съжаление едва ли ще го направи. България трябва да следва обща европейска позиция, а ние се маргинилазираме и заставаме в ъгъла на ЕС и ще търпим вероятно дълготрайни щети за икономиката", допълни и Божидар Божанов.
Костадин Костадинов, "Възраждане"
"Трябва да имаме близки отношения с администрацията на Тръмп, но не и от този кабинет, който не се ползва с доверието на българския народ", заяви лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов пред журналисти по повод включването на България в Съвета за мир под патронажа на САЩ.
Настоящият кабинет няма нито морално, нито законово право да прави подобни действия. Това е задача, която трябва да бъде осъществена от следващия кабинет, смята Костадинов.
Радостин Василев, "МЕЧ"
Радостин Василев от МЕЧ бе категоричен, че премиерът в оставка Росен Желязков няма мандат, за да представлява страната на каквито и да е форуми.
"Този президент в оставка добре е направил, че не е отишъл, дали се е забавил - няма да коментирам. За мен позицията на България трябва да бъде - ние имаме политическа нестабилност в страната, трябва да имаме правителство с ясен хоризонт и мнозинство, което да заеме такава позиция. Въпреки че одобрявам политиката на Тръмп, аз дори бих се въздържал да присъствам, ако до мен са такива второстепенни актьори, както и с незнанието дали ще имаме финансова вноска", посочи той.
По думите му след три години, ако ни кажат: „Сега плащайте“ и ние се откажем, изглежда много жалко и смешно.
Относно ратификацията на присъединяването на България към Съвета за мир той каза, че решението на групата на МЕЧ е да се въздържи при гласуването.
