Атидже Мусова е от малкото жени в една типично мъжка и тежка професия. Всеки ден тя се изправя пред рисковете на пътя, месец след месец, за да спечели пари за семейството си и за лечението на сина си. Безграничната ѝ майчина сила и непоклатимата ѝ решимост са доказателство, че обичта на една майка не познава никакви граници.
Атидже е майка на момче, диагностицирано със Спинална мускулна атрофия (СМА) тип 2. След като се ражда, лекарите му дават едва една година живот. Днес той е на 12 г., а годините минават в борба за подобряване на състоянието му. Подкрепа от съпруга си обаче не среща.
„Той не желаеше да лекуваме детето, дори ме убеждаваше да го оставим в дом за деца. Но аз не се съгласих. Това допринесе за разпадането на брака ни“.
Жена в „мъжка“ професия
Зад крехката ѝ фигура стои една силна жена, която управлява 40-тонен камион из Европа. Мъжът ѝ също е шофьор, и заради него тя се мотивира да изкара курс и се качва на тир, докато детето ѝ е още бебе. „Мислех, че няма да успея. Моят мъж ме научи да карам, седем години карахме контейнери като двойка“. След раздялата им тя напуска и започва работа в нова фирма.
„За да работиш тази работа, трябва да забравиш нуждите и капризите си. Няма не мога без баня, не мога без тоалетна, не мога без рокля. За да караш един камион, трябва да чувстваш всяка една гънка на композицията, всяка една вибрация на камиона, за да знаеш какво иска той. Вече мога по-добре да паркирам, отколкото да вървя пеша“, разказва тя.
Тази професия трябва да я обичаш, казва още Атидже. „Аз се гордея, че карам тир, аз се гордея с това, което постигнах. Аз видях свят, но каквато и красота да видя, моят живот е при децата ми. Най-хубавото място за мен е при децата ми“.
И признава: „Тук съм за пари, но като знам, че трябва да се прибера и да оставя камиона, ми става болно. Свиквам с камиона – той ми е и дом, и работно място“.
Синът ѝ е герой, а тя е двигателят на неговата надежда
Майчината й сила е двигателят, който я държи зад волана и я води напред по дългия път на надеждата. За нея всеки изминат километър е още една крачка в битката за здравето на сина ѝ.
Заради детето си Атидже се качва на тир. Вече 12 години тя стои зад волана на камиона и месеци шофира из цяла Европа. Финансовият стимул я подтиква да се захване с професията, за да печели пари, с които да лекува детето си, но после придобива увереност и обиква работата си.
„Тежка и рискова професия е – мъжете не издържат. Всяка минута си в гроба“, споделя тя.
Родителство без зрение: Когато обичта е най-сигурният ориентир - историята на Бени и Боги
„Ако стоя в България, какво ще правя с българските заплати и пенсията от 300 лв. на детето ми? България е отписала болните хора“, категорична е тя.
„Медицината е толкова напреднала и ние трябва да се борим за децата си. Докато не вдигна детето си на крака, няма да се спра. Апаратурите и лечението са много скъпи. Ако не работя като шофьор на камион, нямаше да мога да си спася детето, нямаше да мога да платя операциите му“.
Лечението е много скъпо, а държавата й дава само една инвалидна количка за възрастни, която не е подходяща за деца. Поема и малка част от операцията.
Преди месеци синът й претърпява много тежка животоспасяваща операция
„Ходихме в Турция в две болници, детето ми беше върнато, защото изкривяването му беше вече доста напреднало. В продължение на 4 години носеше корсет, но заболяването прогресираше и детето започна да изпитва силни болки и затруднения с дишането. В продължение на две години търсих, разпитвах майки, обръщах се към кого ли не, докато не успях да избера най-добрия екип за детето ми, най-добрия професор в България. Ходих в Румъния, в Германия и накрая открихме екип в България, който извърши тази рискова операция“.
„Казах си: ще спра мъките на детето ми“
Три месеца преди операцията синът ѝ спира да говори. Четял е в интернет какви са последиците и какво може да стане. „Много е важно детето да се настрои положително. Знаете ли какво е в болницата да ти дадат документ да подпишеш, че си запознат, че операцията е рискова и краят ѝ може да е фатален? Но подписах, защото детето вече беше в тежко състояние, така или иначе загиваше“, спомня си с мъка тя.
Майка на дете с диабет: Диагнозата ограничава толкова, колкото й позволиш
Екип от 16 души се бори за живота на сина й в софийска болница. Операцията продължава близо 14 часа, а сърцето му спира два пъти в операционната. Престоят в реанимация също е труден и минава с усложнения, но днес детето е възстановено – деформацията на тялото му я няма и може да диша свободно.
„Много сълзи изплаках. Много рискувах, но спечелих. Много е важно духом да не паднеш. Аз си мислех, че докато детето ми е в операционната ще плача, но не, една сълза не пророних. Защо да плача – 16 човека се борят да спрат мъките на детето ми, ще спрат болките му – затова ли да плача“, споделя Атидже, която определя възстановяването на детето си като чудо.
Сега детето й има шанс да се изправи на крака
След първата операция на сина ѝ трябва да мине една година, за да се възстанови напълно. За следващата стъпка са нужни поне 50 000 евро – шини, които ще даде шанс на детето да се движи поне вкъщи.
Атидже споделя в социалните мрежи всяка подробност за операциите и състоянието на сина си, защото благодарение на други родители, минали през лечението на своите деца, тя е успяла да събере повече информация и да стигне до правилните лекари. Споделяйки, тя иска да вдъхне надежда и да насочи и други семейства да подобрят състоянието на децата си, да видят, че е възможно.
„За огромна моя радост още четири деца бяха оперирани и четирите оживяха, след като родителите им са гледали моите видеа, свързани с операцията и възстановяването на сина ми. Преди да попаднат на профила ми, те не са знаели за имплантите, които са поставени на детето ми, както и за екипа, извършил операцията“.
Когато други родители я питат за цената на операцията, тя отговаря: „Тук става въпрос за детето ти – ако трябва, ще просиш, ще лазиш, но ще намериш пари. Детето ти не струва пари“, категорична е тя.
„Аз съм жива и Господ ме пази заради това дете. Той ми е всичко – силата и упората ми. Тук стигнах благодарение на него. Аз станах човек, след като се роди синът ми“, казва тя.
Атидже Мусова показва, че майчината сила не познава граници, а обичта и упоритостта могат да преодолеят дори най-тежките предизвикателства.
