Родителството е труден, предизвикателен, но и най-сладкият период в живота на хората. От историята на Бена и Богомил Къркови блика сила, обич, щастие, но и възхищение. Те не виждат света, но го правят по-добър за децата си. Родителството не се води от очите, а от сърцето и обичта е най-сигурният ориентир.
Бени и Боги са незрящо семейство, двамата отглеждат двете си прекрасни дъщери - Лора, която е на 4 години и 9 месеца и Габриела на 1 година и 9 месеца.
Хората без зрение също могат да бъдат родители и се справят чудесно в тази си роля. Както казва и самата Бени, те са благословени. Те учат децата си да са самостоятелни още от много мънички, защото децата им нямат друг избор.
Бена е завършила Музикална педагогика в Софийския университет, а в момента е в отпуск по майчинство, а Богомил е завършил Публична администрация, но не работи по професията си, сега преподава на незрящи в рехабилитационния център "Светлина".
Боги е роден без зрение, а Бени се ражда преждевременно и губи зрението си, по време на престоя в кувиоз.
Двамата се запознават в училище за незрящи и след известно време стават семейство.
"Ние нямахме съмнения дали искаме деца. Ние искахме деца, но обстоятелствата бяха такива, че аз първо трябваше да завърша средното си образование, защото започнах първи клас, когато бях на 15 години и нямаше как да бързаме с децата, разказва Бени.
„Аз вярвам, че има Бог и Той ми даде голяма сила и увереност, както и на двама ни, че ще се справим. Хората ни питаха: „Децата ви сега ако не виждат, какво ще правите?“ Аз отговарях: Няма да стане така, но ако стане ще ги науча на това, на което мен не са могли да научат, но няма да стане така и ние ще имаме здрави деца. Знаех, че искаме да имаме повече от едно дете, за да не е самичко дете".
Така и става. Лора и Габриела са прекрасни, здрави, жизнени и усмихнати момиченца.
"Те са много искани деца, планирани деца. Лора е много кротко дете, Габриела не толкова, да не кажа хич. Сблъсквала съм се с проблеми - най-големият проблем, с който не успях да се справя, но може би защото имаше човек около мен, беше слагане на капки в очите. Иначе мога да слагам в ушите, в носа, да си дозирам лекарства със спринцовки, които имат драскотина. Термометрите говорят, апаратите за кръвно говорят.
Но пък в родилното не искаха да ми дадат възможност да им покажа, че аз мога да си взема бебето и да си го гледам. Много трудно отидох да си взема Лора, малко по-лесно взех Габриела от стаичката с бебетата, защото бях и по-опитна. С Лора чаках да ми дадат бебето, а те не искаха да ми го дадат. И им казвам, аз щом съм решила да родя дете, значи искам да си го гледам. С Габриела вече им казах - ако искате ме наблюдавайте как ще си взема бебето, аз имам по-голямо дете вкъщи, искам да си я закърмя, защото знам, че мога, не искам да се храни с адаптирано мляко.
Много плаках с Лора, как така не ми дават бебето в болницата, мислех си всякакви глупости", споделя Бена.
На какво не са успели да те научат?
На самостоятелност, на домакинска работа, да съм навреме на училище, а не 15-годишна да уча с първолаци, което беше много трудно. Моите родители са подценили образованието и са си мислили, че само тяхното дете е сляпо на този свят и трябва да се пази като цвете в саксия и много трудно успях да ги убедя, че трябва да уча и да имам образование.
Аз съм и от двете страни - незряща съм и съм от цигански произход и се сблъсквам и усещам доста често дискриминацията. Хората в циганската махала нямат достатъчно информираност, не знам на какво се дължи - дали на това, че те самите не искат или, че хората ги отбягват и не им дават достатъчно информация.
Бена развива свой профил в Тик Ток от близо година с идеята да покаже на хората как се справя в ежедневието и домакинството една незряща жена. Чрез този си профил успява да срещне незрящи хора на 60 години, които не могат да четат, пишат и готвят. Именно това се опитва да промени с видеата си. Да покаже, че един незрящ човек може всичко, само трябва да има желание и да му се даде възможност и подходяща среда.
Вярваш ли, че децата сами избират родителите си?
Има някаква истина. За мен е супер интересно предизвикателство родителството. Казвам на Боги - ей това кърменето е вълшебна работа и той се смее и вика - вълшебницата ми тя и се шегува, но за мен наистина е вълшебство. Да се роди бебето, да се отгледа, особено за незрящ човек е наистина предизвикателство. Няма спор, че на всяка една майка, която държи за първи път бебе й е трудно, но когато не виждаш и не знаеш как трябва да го направиш, а само трябва да го усетиш и ако не ти се обясни добре, си загубен.
Какво хората не разбират за родителството без зрение?
Може би това, че нашите деца се учат на много голяма отговорност още, докато са много малки. Например: питам Лора, къде си, а тя ми отговаря - тук, на люлката. Уточнява къде е. Питат ме защо детето върви със звънче на обувката - защото трябва да го чувам, иначе не знам къде е. Такива съвсем елементарни неща, които за нас са от супер голямо значение.
Какви други "хитринки" прилагате, подобно на звънчетата на обувките, които ви помагат в ежедневието в отглеждането на децата?
Учим ги непрекъснато. Говорим много, ама много. Аз не млъквам. Дори като спя понякога си бълнувам някои неща. Аз задавам въпроси, те отговарят, за да знаем постоянно къде са и какво правят. Лекарства под формата на капки като се дават, използвам картонена или пластмасова чаша и си броя колко капки падат, то се чува.
Говорите ли с децата открито, че не виждате?
Да, Лора ми дава рисунка и ми казва - мамо, снимай я с телефона да видиш колко е хубава. Тя много добре знае, че аз не я виждам. Сега покрай Габи й казвам: Лорче, нали знаеш, че аз Габи не я виждам къде е, може да ми помогнеш. Сега вече ми помага за сортирането на чорапките, защото иначе ги събирах и чаках да дойде някой зрящ да ми помогне.
Има ли близки, които ви помагат?
В отглеждането на децата няма. Боги като си дойде от работа, само той за няколко часа.
Кое е най-важното нещо, на което искате да научите децата?
Да не лъжат, да са добрички, да помагат на хората, когато видят, че някой има нужда. За мен лъжата е нещо много лошо и не искам никога да лъжат, искам да държат на обещанията си. Лора беше обещала да не рисува стените, но наруши обещанието и аз съм й малко обидена. Живяхме в комплекса на слепите и Лора когато види, че някой се залута нещо, отива и помага. Лора тича и аз викам къде отиваш, Лора, тя не ми се обажда, аз се притеснявам и след малко се връща и ми казва: мамо, ти нали каза да помагам, аз отдох да помогна на баба Роска, защото се беше загубила.
А те на какво ви научиха?
На много търпение, защото едно нещо трябва да се повтаря по 200 пъти на ден и да се изчака резултатът.
Имаше ли страхове, докато беше бременна, когато бяха по-малки децата, сега?
Най-големият ми страх е като излезем навън нещо да не им се случи, иначе нямам страхове. Ако паднат ми отнема време да разбера къде са се ударили, къде има кръв, какво точно им има. Само от това ме е страх. На мен ми беше много интересно и изобщо не ме е било страх нито от раждане, нито от кърмене, нито от къпането на бебето.
Случвало ми се е да падне детето и докато стигна до нея. Хората казват, гледай сега как си е оставила детето да плаче там, а аз докато стигна ми отнема малко повече време, а и всичко ми трепери, докато разбера какво му е. Но хората съдят без да са сигурни какво и защо се случва.
Помагат ли ви хората, когато сте навън?
Да, откликват, даже ни се възхищават как си гледаме децата, задават ни въпроси.
От какво имате нужда, какво може да направи държавата и обществото за незрящите?
Достъпна среда. Няма асансьори, някъде няма ескалатори, тротоари. Най-вече достъпна среда.
За какво си мечтаеш?
Да имам по-спокоен живот. Чисто финансово също, защото е много трудно. Мечтая си хората да са по-добри, да не са предубедени, да дават шанс на всички, да дават възможност за работа. Сега онлайн от телефон и компютър могат много неща да се вършат от един незрящ човек, но като разберат, че не виждаме, срещаме отхвърляне.
Завършила си музика. Коя песен пееш на децата си?
Много детски песнички...
"Вятърко листи в гората пилей
Косето-Босето вече не пей..."
Майчината обич е...
Майчината обич е нещо много свято, нещо неописуемо, което само една майка може да го разбере.
Децата са...
Богатство, най-важното нещо на света и най-голямото чудо, което може да се случи на човек.
