Комисията по конституционни и правни въпроси на парламента отхвърли законопроекта за прозрачност и почтеност в управлението, внесен от Георги Георгиев, ГЕРБ-СДС и група народни представители. В подкрепа на промените гласуваха шестима народни представители, петима се въздържаха, а един гласува против.
Няма дъно в българската политика, в това се убедих лично днес докато представях проекта на първия досега Закон за лобизма. Политическа безстопанственост в особено големи размери – това се случи днес в Правна комисия в Народното събрание. Това написа в профила си в социалната мрежа депутатът от ГЕРБ-СДС Георги Георгиев.
"Без никакви аргументи по същество освен „искаме, но нямаме желание“, депутатите от ПП-ДБ саботираха: националния интерес и ощетяват бюджета с 440 млн. евро, изпълнението на Плана за възстановяване и собствения си служебен кабинет", написа Георгиев.
Той посочи, че в началото на месец април, 2026 г. България трябва да отчете изпълнени реформи по Четвъртото плащане, сред които последната неизпълнена в ресор Правосъдие е Закон за лобизма и срещу нея страната ни има право да получи 440 милиона евро безвъзмездни средства. Това условие, за такава точно реформа, е:
- поставено тъкмо от кабинета на ПП-ДБ преди 4 години през април, 2022 г. с Плана за възстановяване, договорен от тях с ЕК,
- Въпреки това НЕ е изпълнено от тяхното управление - нито от кабинета "Петков", нито от "Денков" и
- днес готовият закон на кабинета „Желязков“ умишлено не беше подкрепен в парламентарната правна комисия от същите тези политици.
"С този закон искаме всяка намеса в законодателния процес да бъде осветлена като представителство на интереси, а когато някой лобира по занятие или по търговски начин – това да е ясно на всички и да се впише в специален регистър. Да е видно кой с кого обсъжда и лобира за закони, да се осветлят срещите, да се създава незаличим „законодателен отпечатък“ в подготовката на законите и да се вижда чий е той.
Вменяваме задължения да разкрият пред обществото важна информация както политиците и институциите, така и самите лобисти – да разкрият за кого точно работят, ако им е възложено от друг. Не откриваме „топлата вода“ – ползвахме опита на много от развитите държава – например, но не само – САЩ, Германия, Франция, Австрия и други. Законопроектът е в съответствие с изискванията на ЕК и ОИСР, обсъден е с тях, за да отговорим на критериите им. И да, със закона задължаваме в годишните си доклади за дейността лобиращите организации да посочат общата изразходвана сума за лобиране, за да е ясно кой за какво плаща и какво е искал…", заяви Георгиев и подчерта, че това е огромна спирачка на корупционното влияние и писане на закони по поръчка. Е, ама не е – защото законът беше саботиран от ПП-ДБ и няма изгледи да мине в пленарна зала.
Георгиев обобщи:
Април, 2022 година - управляващите от ПП-ДБ задължават България да приеме Закон за лобизма като условие да получи финансиране от 440 млн.евро;
От април, 2022 г. до април, 2024 г. ПП-ДБ НЕ подготвиха проект на закон – две години бездействие, струващо 440 млн. евро на българските граждани;
Юли – декември, 2025 г. - правителството "Желязков" с мандата на ГЕРБ подготви закона, преминаха обществени консултации, изготвихме предварителна оценка, извършени бяха междуведомствени съгласувания и др.
Март, 2026 г. – внесохме готовия закон, изготвен от Министерство на правосъдието, през народни представители, за да е възможно приемането му преди предизборната кампания и спасяване на Четвъртото плащане по НПВУ.
"От април 2022 г до март 2026 г. има една съществена разлика и тя е, че ПП-ДБ вече не бездействат, а противодействат и гласуват против закона. Толкова за отговорното държавническо поведение…", написа още Георгиев.
В началото на годината, докато Георгиев беше министър на правосъдието, ведомството публикува законопроекта за обществено обсъждане. Тогава бе посочено, че с него се въвежда терминът „представителство на интереси“, за да се избегне наслоената негативна нагласа към понятието „лобизъм“.
От правосъдното министерство отбелязват, че създаването на нормативна уредба, която да регламентира лобистката дейност, е залегнало като мярка в Националния план за възстановяване и устойчивост (етап IV), поставяна е нееднократно в докладите за върховенството на закона на Европейската комисия, в доклада за България от Петия кръг на оценка на Групата държави срещу корупцията (GRECO) към Съвета на Европа и е ангажимент, поет от страната ни, в процеса на присъединяване към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Сега, представителите на Министерство на правосъдието заявиха, че в момента се обобщават получените становища от общественото обсъждане и междуведомственото съгласуване и се очаква законопроектът да бъде разгледан в цялост другата седмица от Министерския съвет.
При представянето на законопроекта Георги Георгиев обясни, че ако реформата не бъде направена до края на март месец или началото на април, България е застрашена от блокиране на четвъртото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост. Той отбеляза многомесечните усилия за изготвянето на промените, които са съгласувани с Европейската комисия. Също така обясни, че внася законопроекта, за да се спести време от започналата процедура, която още не е завършила.
Надежда Йорданова от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ посочи, че ще гласува въздържал се и между двете четения ще направи съответните предложения за корекции. Тя отчете, че има разнопосочни мнения по представения законопроект и че НПО-секторът е разделен по отношение промените.
Много сме резервирани по отношение на този законопроект, единствената причина да го подкрепим е заради средствата по ПВУ, и аз ще го подкрепя, коментира Владимир Георгиев от „БСП – Обединена левица“.
Николета Кузманова от „Има такъв народ“ призова народните представители да преценят дали има време, предвид предстоящото започване на предизборната кампания, да се създаде такава уредба, която да започне да работи по начина, по който трябва. Тя изрази резерви към оформянето на законопроекта и някои негови текстове, и добави, че на второ четене много сериозно трябва да се работи по него.
Представители на Висшия адвокатски съвет (ВАдС) и Американската търговска камера подкрепиха инициативата да се изработи такова законодателство. Асен Георгиев от ВАдС посочи, че очакването на съвета е органите на адвокатурата, адвокатите и адвокатските дружества, да бъдат извадени от персоналния обхват на закона. Иван Михайлов от търговската камара заяви, че имат предложения за промени в някои текстове като липсата на разграничение между професионален лобизъм и гражданско застъпничество, неясно формулиране на задължението за сумите, разходвани за представителство и други.
От Асоциация „Прозрачност без граници“ заявиха, че не подкрепят законопроекта в този му вид и са изпратили съответното становище с предложения.
